РЕПЕРИТЕ, СИВДЕТЕЛСТВАЩИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ

НА ДРЕВНИТЕ КУЛТУРИ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ

   1. България е една от малкото страни в света, чиито названия на географски райони, в доста случаи имат по-млади аналогии в различни точки на света.

   2. България е една от малкото страни в света, чиито древни астрономически, духовни, писмени, фолклорни и етнографски традиции и познания имат свои аналогии с по-несъвършени варианти сред различни народи по света.
   3. Българите са един от малкото народи, чиито гени и антропология имат потвърдено наследство в много от огнищата на древните цивилизации.
Само върху тези репери решихме да предложим възгледите си върху (прото-) траките (балканските (прото-) българи) като създатели на всички древни култури. Темата и идеите от нея сме доказали още през 1996г., но науката, занимаваща се с произхода на българската народност в последно време започна доста да буксува. Една малка група преповтаря с различна лексика, но с еднаква семантика, нещо дадено преди 10-20 години и почти спря да работи. Другата постоянно преписва нещо поднесено в различни столетия и на вестникарски език се опитва по интернет да популяризира по-скоро себе си. Почти не останаха търсещи колеги, поради което решихме да дадем един нов прочит, с различни, вече приети факти, но с отваряне на нов портал за дълбок размисъл.
Все още малко български учени обръщат внимание върху методологията при извършване на различни проучвания. Рядко някой се спира на интердисциплинарния метод, а в езиковата област повечето подхождат несериозно и извършват лексикални сравнения по нефилологически методи. Подходът в „Корени” от началото е бил интердисциплинарен. Методологията ни има следната схема – на базата на древни сведения се търсят археологически препокрития, след което е нужно да се открие достатъчно богата база от етнографията, езикознанието, а те е добре да са възможно необорими от Теория на групите и Синергетиката. Наличието на ДНК сведенията е за предпочитане над 50% да потвърждават възгледа. При по-малък процент е добре да се осмисли теорията и да се провери къде биха могли да са налице грешки във възгледите. В цялост, при изследванията си използваме помощта на 21 науки.
Силната теория на ИЗ „Корени” за произхода на българската народност, в която много учени видяха продължение и развитие на възгледите на Гнчо Ценов, се крепи на няколко основни момента, които ще посочим още в началото.
   1.До XIII-тото хил. пр. Хр. се води войната между континента-държава Атлантида и балканското население на неелинската Атина.
   2. След потъването на Атлантида, спасилите се от княжеството на мъдростта Ману се заселват при неелинските атиняни на Балканите и така започва консолидирането и оформянето на (прото-) траките.
   3. (Прото-) траките е завършения племенен субстрат от Балканите, който е в основата на Европейската съвременна култура и познатите древни цивилизация. Терминът (прото-) поставян от нас и пред българи е само времеви, както този, който определя следващия период от развитието им (древни-). Живеещите на Балканите отбелязваме с термина траки, а другите, което се изселват от тяхната група и създават своя голяма и хилядолетна култура в Азия отбелязваме като българи. Реално те са три големи разклонения на най-старата неолитна цивилизация в света.
Както отбелязваме в „СИМБИОТИКА – теория на единната наука”, когато подходят към едно изследване и не го осмислят и чрез достиженията учените достигат в повечето случаи до грешки, заблуждаващи много други специалисти, разчитащи на надеждността от изводите им. Така например един генетик, търсещ българските корени само по хаплогрупи може да достигне до противоположните възгледи на археолог, стремящ се към същите отговори. От своя страна сведенията, насъбрани от историограф могат да показват трета по семантика картина върху въпроса. По този начин може всички да са с точни данни и всеки да е прав по своему, но обща картина за произхода ще липсва.
Ще онагледим написаното тук с една често допускана грешка от историците. Както отбелязахме, необходимо е вече и в тази наука да залегнат базисни резултати и нови изследвания от етнографията генетиката, антропологията, етнографията, Теория на групите и др. Тъй като това не се извършва от интердисциплинарни специалисти, когато се проследява преселение, замислено и като културна мисия, не се отчитат две основни характеристика на групата (населението, племето, народа). Голямата част от преселниците са хората, които ще разработят новите си земи и ще осигурят местата за живеене. Просветителите са малък процент от тях и начинът им на живот и поведение е доста различен от основната маса. Хората с мисия се приобщават към автохтонни племена в различни райони. Тъй като популацията в годините след това е само в групата им, а те се приобщават без жени, независимо, че мъжът носи наследствената хромозома, по естествени причини те постепенно се стопяват и изчезват. От този вид са просветителските преселения към Елам, Мохенджо-Даро, Харапа и Египет. Пренасянето на култура в америките е по-различен.След подготвянето на автохтонното население към новата култура „Белите богове” се връщат към земите, в които се е заселила основната група, но някои отплават, неизвестно накъде, по океана. Голямата част от двете основни (прото-) български просветителни вълни на хун-ну и арии, след много хилядолетия на установяване в Азия се завръщат към Европа. Част от тях, заедно с основната група, на отделилите се хилядолетия преди Христа от (прото-) траките, кимери, участва в създаването на почти всички европейски народи. Друга част се завръща в прародината на Балканите. За тях различни антични автори пишат:”Преминавайки отсам (южно;м.бел.) Дунав Българите дойдоха при своите родни братя.” (Teopphan. I Bonn., с.222)
След всичко това, извършвайки генетично проучване днес, тъй като линията на (прото-) българите от племената саки и кимери е принесена в тюрки, уелсци, портогалци, поляци, частично англичани, то почти сигурно ще се стигне до заключението, че при тези народи има повече наследственост с някои от белите фараони, отколкото при българите. Поради подобен вид, нетърсени от учените, отклонения постоянно наблягаме на интердисциплинарния метод.
Що се отнася до поднесените репери ще започнем с факта, че културата на фараоните не е на египетска народност, нито на друго африканско население, както по-популярно се опитват да пишат за нея някои учени. Тя е култура, пренесена в готов вид, от (прото-) траките на Балканите. Проследима е и е доказана на 100% чрез ДНК на древните фараони и ДНК на съвременните българи, преки потомци на траките-
(http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779). 
Същевременно само в археоастрономическия пирамидален план, в познанията на догоните и в старобългарския календар се знае за три звезди Сириус. Според кодировката в постройките от Гиза и Хелиопол, средата на XI-тото хил. пр. Хр. е фиксирано като възникване на (прото-) траките (Бовал,Р., Гилбърт,Е. Загадката Орион. С., 1996.,с.139 – 146.), а началото на старобългарския календар е фиксирал началото си с настъпването на Адамовия потоп в 5508 (5505)г. пр. Хр. (Каменов,К.,Небето помни III.П.,2011.,с. 60-63.) Тогава е извършено и първото (прото-) българско разселение, което е дало началото на няколко древни култури по света. Времето на Средиземно-Черноморския потоп, съвпадат с годината на Адам в Библията (Библия, С.,1993.,с. 5-6.), поради което учените от Интелектуално звено „Корени” го определяме като Адамов, докато другите колеги го назовават още като Ноев. Не се отчита нито факта, че вторият потоп е доста по-късен, нито че той е и дъждовно-речен, докато Адамовият е изцяло морски.
Що се отнася до многото астрономически познания пренесени от Балканите в древен Египет, ще отбележим само най-важната – археоастрономическата планировка в градежите. Докато пирамидите в района на Гиза са копие на съзвездието Орион (Каменов,К.,Кой пренесе шумерските зикурати. П.,2008.,с.17-18.), то археоастрономическата планировка на могилите в Сборяново са съцветие от много съзвездия. Този начин на планировка се развива и при втората вълна преселение на (прото-) българи от Балканите. В свое изследване Д.Гергова документира „…от Етрурия до Вавилон в древността са се отличавали със своята археоастрономическа планировка.” (Виж:Гергова,Д.,Обредът на обезсмъртяване в древна Тракия.С.,1996.)
Важно е също така да се знае, че когато създават Теотехоакан се извършва една мащабна планировка на слънчевата система в центъра му. Възгледът за археоастрономическия план на града е на Хагар и Харлистон, а строежът е дело не на индианците, а на „белите им богове”,както местното население винаги подчертава.
Същевременно старобългарският календар има свои, несъвършени копия при древните китайци и маите.При двете групи племена се появява и еднакъв като семантика начин за изписване на цифрите. В старите си книги китайците пишат за белите си учители, наричани от тях Хун-ну, а индианците отбелязват Белите си Богове, които не са слезли по вертикала, а са дошли по суша и вода и отново така са си заминали. А пътят им научно е проследен през Беринговия проход (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда. П.,2007.,с. 129-130.).
Доста аналогии големите индиански култури имат и с културата на фараоните, както и с тяхното ДНК. Пълния набор от аналогии свързващ индианци и фараони обаче се съхранява при (прото-) траките, като минава и през културата на древен Китай. Интересен факт се забелязва, след като испанците започват да обучават северноиндиански племена да тъкат килими. Когато последните започват да го правят при тях грейват не праволинейните испански шарки, а символите от Чипровските килими, имащи по-ранен аналог в (прото-) тракийската керамична неолитна орнаментика.
(Прото-) българската астрономия все още въздейства силно на човечеството, защото Старобългарският слънчев календар бе обявен от ЮНЕСКО за най-точен в света, а сакският лунен календар бе приет за официален календар на Индия през 1957г. (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история. В. 2000.,с. 93.) Само ще отбележим, че саките са клон на (прото-) траките мизи, като са част от арийската група от (прото-) българи.
Доста силно проследимо е покритието на генетичното разселение чрез пренасяне на топографска лексика. Доказано е, че суфиксите ОП (ОПА,ж.р.) са (прото-) тракийски. Същевременно е лесно проследимо как от първа Европа (дн. Странджа-Сакар), названието се наслагва върху целия континент. Също лесно проследимо е, чрез сведенията на античните автори като Страбон, как от съществувалата близо до първа Европа, Първа Етиопия, названието се пренася заедно с част от преселващите се в Азия, след което окончателно се е утвърдило в Африка.
Появата на нови Мизия, Витиня, Фригия и др. в Мала Азия само показва разрастването на населението и приетия, предимно източен път на преселение. Чрез сведения от антични автори е установено, че древните, както и доста от съвременните названия на реки в Европа и Азия носят названията си от (прото-) тракийската и (прото-) българската лексика.Пренесени са и названия като Рила, Мадара, Сакар, Кавказ и т.н.
Като антропология, по сведения отново на антични автори, външният вид на траките е фиксиран като хора от бялата раса, високи, рижекоси, русикоси, светлооки. Характеристики, присъщи както на жреца от Варненската неолитна култура (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история. трето допълнено и преработено издание (под печат).), така и на жреци и фараони в Египет, както и на Белите богове на индианците. Ето и как точно са ги описали самите индианци пред испанците:”…бял мъж с царска осанка, синеок и брадат, без покривало на главата, облечен в „кузма” – туника без ръкави, стигаща до коленете.”(Хенкок,Г.,Следите на боговете,книга първа., С.1998.,с.50.) Друго описание гласи:”брадат мъж, среден на ръст…Докато обикаляше по тези земи, вършеше чудеса. Цереше болните с докосване. Говореше на всеки един език по-добре от местните хора. Те го наричаха Тунупа или Тарпака, Виракоча-рапача или Пачакан…”( виж: Хенкок,Г.,Следите на боговете,книга първа., С.1998.) Неговите сподвижници описвани в местни предания „…били древни по времето на инките”…като построили и пътната мрежа на южноамериканските индианци и сложната архитектура. Те представлявли „…бели хора с кестеняви коси.” (Виж:Хенкок,Г.,Следите на боговете,книга първа., С.1998.,с.5.) „През XX в. на английски археолози бе разрешено да извършат разкопки в пустиня Такла-макан (бившата Таримска котловина). От пясъка западните учени изровиха запазени по-добре и от мумии тела на хуни, техни одежди и дори съдове със запазена храна.(…) антропологията им напълно се покрива с описаната (на открити при археологически разкопки) външност на траките. Тези (прото-) българи са били високи между 178-185 см., русокоси и рижекоси, бели на цвят, със светли очи. За сравнение ще отбележим, че ръстът на китайците от този период е бил съответно 155 и 156 см.” (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат).)
За последните антропологично представени (прото-) българи, важна информация остави и Шведска археологическа експедиция през 1927 – 1937г.г. Тези учени разкриха в Пустинята на смъртта „… огромни каменни блокове, върху които е изписана руническата писменост, идентична на енисейската и (древно-) българската от северен Кавказ. Датировката на тази писменост поразително съвпада с времето, когато (прото-) българите хуни са пресичали Гоби.” (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат).)Руският палеонтолог И.А. Ефремов при своя експедиция откри още каменни блокове със същата рунна писменост и направи преки аналогии с рунната писменост от северен Кавказ и Енисей. (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат).)По този повод не може да не обвържем тези факти с другите, не по-малко важни като фактите, че лексема ТАН (ДИН, ДУН) (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда.П.2007.,с.93) за Божественост е тръгнала от (прото-) траките мизи и витини, като Белия Бог Вотан е стигнала през Гоби и Тарим чак до маите, а в друга мисия и до скандинавците. В митологията на последните Вотан е познат и като Один (Каменов,К.,Небето помни III – Етногенезисът от (прото-) траки до българи.П.2011.,с.70). Той донася със себе си и рунна писменост. Що се отнася до езика, за който първично е служила не само тази писменост, но също и донесената отново от Балканите писменост снаскрит, както и използваните от другите (прото-) българи в Средна Азия брахми, пахлави, кириали и т.н. важно изследване е направил „Руският езиковед Турчанинов (който) е убеден, че от него произлизат финикийския, арамейския, откъдето и всички западни азбуки, включително гръцки и латински.” (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда.П.2007.,с.93)Същевременно другият голям езиковед Олжас Сулейменов, в проучването си „Аз и Я” (Каменов,К.,Небето помни II – Бог вижда.П.2007.,с.300) успя да проследи неоспоримо лексикалната връзка от шумерския към тюркския. При последните също се появява рунна писменост, а роля това да се случи изиграват средноазиатските (прото-) български племена саки и масагети (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат)). Не само, че участват във формирането на тюрките, но саките са изцяло с ген от (прото-) траките мизи. Все пак, като оформени групи от племена и шумери, и тюрки си остават тъмнокоси и тъмнооки, докато приносителите им на култура и език са с антропологичния облик, който вече описахме.
Нужно е да се знае за една друга, изключително важна съставка от културата, която през хилядолетията и континентите (прото-) българите извеждат от Балканите и наслагват навсякъде, където оформят нова култура, свързана с култа към слънцето. Това е учението за Върховното единство. То „ е древно българско разбиране, че всичко съществуващо е било излъчено първоначално в поредица троения на Върховното Единство, включващо в себе си цялата Вселена. Троенията се разнообразни, взаимосвързани и съгласувани, като се излъчват в пулсации (туптежност).Те на свой ред се превръщат в нови центрове на лъчение. Днешната наука покрива едва сега познанията на древните ни предци. Преминава се от възгледите за по-голяма вероятност на хаоса, за пулсациите или квантовата теория на Планк, за относителността на Айнщайн, за значението на допълнителността и съгласуваността и се стига до смисъла на троенето, наричано от учените „математическа симетрия“ (Хайзенберг). Целият бит и държавно устройство на прабългарите се подчинявали на троичността, а българското звездоведческо времечисление остава най-съвършено използвано някога на земята. Далечните ни прадеди, които почитали слънчевите изгреви и залези, както възхода и залеза на Луната, съвсем не са били слънце-поклонници или огнепоклонници. Те всички изповядали една прадревна религиозно-философска система. Първият изследовател, размишлявал над Върховното единство на прабългарите е Д. Съсълов. Проявления върху обработен камък от Пловдивското Трихълмие и върху керамични фрагменти, както и върху фигура от Хемус, наподобяваща сфинкс или небесен змей.” (Виж:Чиликов,Д.,Миниенциклопедия – Навлизане в тайните”,П.,1994.) Това учение, заедно с ритуалите и облеклото към него е зафиксирано от йезуитски мисии към Средна Азия през XVI, XVII и XVIIIв.в. Те го виждат като неразделна част на будизма и предхождащ образ на апостолическото християнство (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат)).
Фактите за проследяване произхода на българите само чрез древните познания, лексиката и ДНК са толкова много, че не биха се побрали в многотомна енциклопедия. Когато през 1965г. Чарлз Хапгут предоставя колекцията си от древни карти на Масачузетския технологичен институт, той иска оценка от проф. Ричард Стрейчън за математическите познания на древните. Тъй като картите са достигнали до нас чрез копия, стигат до извода, че цивилизацията, създала оригиналите е древна, но напреднала дори технически. Хапгут прави и друго важно откритие след преглед на китайската карта, копирана през 1137г. сл. Хр. от по-стар оригинал върху каменен стълб. Тя съдържа точно същия вид информация за географските дължини. Има подобна мрежа, начертана с помощта на сферичната тригонометрия. При по-подробното и́ изследване се откриват толкова общи черти с картите на Европа и Средна Азия, че само едно обяснение изглежда правдоподобно:всички тези карти изхождат от общ източник. А общият източник като култура на сегашното човечество е един, с първородина на Балканите (Виж: Хенкок,Г.Следите на Боговете.,С.1998.). Както сам констатира Хапгут:”Тази култура – поне в някои отношения – спокойно би могла да бъде по-високоразвита от цивилизациите на Египет, Вавилония, Гърция и Рим.” (Хапгут,Ч.Карти на древни морски крале.,С.2004.,с.223)
Що се отнася до цялостното генно семантично дърво, проследено чрез пренесените и идентични характеристика на културите, както и чрез антропологията на народа учител, ще предложим в подготвеното приложение за „Небето помни – протобългарската история” (Каменов,К.,Небето помни – протобългарската история.трето, допълнено и преработено издание(под печат))

автор: Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>