РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА КАТО БОЖЕСТВЕН АКТИВАТОР

Елица Димова

Розетата от Плиска е древен инструмент с многопрофилно предназначение, който е много по-древен от фактическото датиране на бронзовия артефакт от 7-8 в. Това е така, защото всъщност знаците и символите върху нея, както и самата форма, са били използвани от българите далеч преди приетото от историческата ни наука начало на българската държава.
Колко по-назад във времето прототракийската култура показва завидно познаване на небесните тела, космическите цикли, прецесията и влиянието на планетите от Слънчевата система?
Тъй като тези познания са били мистично свързани с ритуална обрядност и функционирането на божествената власт, те не са били достояние на всички народи или на всички слоеве на обществото, поради което и тяхното начало се губи през вековете. 
Изследването на Розетата разкри, че не е била използвана като обикновен календар, а и за разчитане и прогнозиране на подходящите дни за извършване на отделни дейности дейности, което означава и астрологично предназначение. Комбинацията от символи и елементи в нея носят общото названание “звезда на мага” поради споменаването й като колобърски магически предмет още от Щумер и Вавилон. Няма да се спираме подробно на доказателствата за присъствието на българите в тези земи, което беше потвърдено и с генетично изследване.
Самата дума „колобри”, по наше мнение, произлиза от българската дума „коло” или ритуалното означение на Слънчевото ежегодно рождение – това е денят на зимното слънцестоене, празнуван още като Коледа но също така е период от шест ключови дни, които започват от Игнажден или от нулевия ден.
Фиг.1
фиг. 1 светлето
Някои автори свързват колото с термин, познат и в българската административна страниграфия, както и с танца колабрисмос, който всъщност е хоро по време на равноденствие. Кана – колобрите, които са били духовната защита на канската издигнатост, са били жреческа каста, която остава в царския двор до края на Втора българска държава. Не ни е известно такава длъжност и с такова предназначение да е била характерна за друга средновековна титулна система. Поради, което уникалният й български характер е неоспорим. Произлизайщи от същия корен като думата „календар” свещените жреци, посветени в тайните на космическото синхронизиране са се наричали не случайно „коло-бри”. Бри означава елен и това е свързано със знанието за равноденствията, прецесията и контрола на времето. На стечки (стели) в Босна и Хърватска често се изобразява стилизирана фигура върху кон, която побеждава елен. Цялата стилистика на това означение няма нищо общо с конкретното действие. Колото или пълният кръг и начарото на нов кръговрат е специален ден за българите от дълбока древност. А българите, като раса, която се е появила по-напред от други, носи освен генетични белези, които показват това, но и са запазили дълбокото знание за сътворението. В знаците от стечките, според мен, се открива съвсем ясно това запазено от древността учение. Често върху тях се изобразяват двойни спирали за двете дясно и ляво въртящи полета, върху рогата на елена не са просто звезди и Слънце и Луна, а взаимодействащите в природата и върху душата сили под формата на четирите равноденствия.
Така знанието за природния и житейски кръговрат е толкова дълбоко вкоренено в народните традиции, че опитът да се изкорени, са обречени на неуспех. Смисълът на живота и сакралното значение му значение са имали своите пазители през хилядолетията на българско присъствие на различни континенти.
Арабският пътешественик Ал-Бируни, живял в Индия от 1022 до 1024 съобщава, че в Индия се употребявал тракийския календар, въведен от саките, наречени шака от ранните индийци.  Календарът е наречен шака – кала т.е, ”сакска година”, където кала (kala) на санскрит означава “интервал от време, период от време, срок,година”. Много по-лесно е обаче да намерим автентичния произход на думата от колото, символ на Слънцето. Подобна е и сакската дума sal - “година”. Санскритското kaale - ”срок, край на определен отрязък от време.и kalpa -”интервал от време, равен на една година – 360 дни” също имат съдържателно сходство. Санскритското kalpa - ”година, срок от време” е заимствано от тохарите (kālp) и хотаносаките (kalpa)  със същото значение. Това понятие се съдържа и в индо-арийските думи кalnirnayak = calendar maker (човек, който съставя календара) и калиюга – название на древна историческа епоха, kalya – староиндийска дума със значение “утро”. Така думата коло се свързва пряко с период от време, като има твърде много езикови доказателства за древнобългарската основа. Само ще споменем думи за време като отколе, колчем, докле, коловоз, колак и др. Елбетицата или специфичната орнаментика, която означава четирите посоки и полуросоките на света също се свързва с небесния кръговрат. Символът е наричан в различни краища на българското землище по различен начин – “колото”, “грошанката”, “трапезата”, “голямото коло”, “зелената нишка”. Думата елбетица обаче е най-устойчива и най-често срещана навсякъде, а и е очевидно, че това е най-старото име на орнамента. Ще видим как тя пък се свързва с магическата природа на Соломоновия ключ. 
Трябва да имаме пред вид, че при ранните българи канът, който е почти винаги от рода Дуло е и главен колобър. Има вече много доказателства, че колобрите от предхристиянския период са служили на върховните богове Хърс или Сурва (Слънцето) и Анишър (Т ‘ангра -Ангърът, Янкул) чрез песни, танци и свирене на музикални инструменти – китара (булгария), тъпан (бубен) и вероятно на тръба (дуло). 
Върху повърхността на Розетата и от двете страни има знаци, които са космически символи. Черноризец Храбър в произведението си „За буквите” споменава, чебългарското рунно писмо е служело за гадаене. Писаното слово за древния човек е било равносилно на магически код и е имало глобално съдържание. То е било привилегия за малцина, достигнали вътрешно познание и мъдрост. Най-старата писменост в света е българският „куниг“ на чиято основа е създадена глаголицата. Писмените знаци са се наричали „кун”. В Шумер и Акад думата „кунуку“ или „кануку” означавала „царски надпис“. Според някои от учените писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа. Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди от Иран, Волжско-Камското междуречие, до Северен Кавказ, Добруджа и днешна България. 
Названието „кун” е много интересно, тъй като е пряко свързано с деня преди началото на  новия жизнен и слънчев цикъл, което поставя нови въпроси за семантичната връзка на ритуалите и езиковите формули, които са отразявали космическите принципи на хармонизиране на света. Известно е, че най-точният древен календар е българският, а той е слънчев и юпитариански.
В Розетата присъстват знаците на 5 планети от слънчевата система заедно с Луната и Земята. За древните небесните тела са имали друга божествена тежест, поради което разделението на планети, спътници, звезди и други не са имали днешното научно значение. Има доказателста обаче, като например откритието- петроглиф от Белоградчик, което показва изключително точна астрономическа карта, при това отчитаща промяната при движението на небесните тела и то още от прототракийската епоха. 
Затова вече не буди съмнение, че знаците на розетата показват добро познаване на астрономията и астрологията. Просто древните българи са сакрализирали своите астрономически познания, понеже те са били свързани с дълбоко познаване на взаимовръзките в природата и разбирането на целостта на мирозданието.
Чрез знаците върху нея седемлъчната розета задейства енергиите в тялото като чрез въздействие на знаците върху водата в тялото. Не случайно тя е била известна в древността на шумери и халдейди като „звездата на мага”. Като жречески инструментариум крие знания, чрез които древните българи са възприемали и управлявали света си. Най-малкото заради това е необходимо да погледнем на вече известното от друг ъгъл. А.Александров-Хофарт пръв нарча Розетата „звезда на мага”. Тя е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, със същата цел – за гадаене и защита. „Колобри” са се наричали персийските жреци, които са владеели дълбоки познания за Вселената.Заедно с това е била символ на един от най-мощните ни родове – Дуло. „Дуло” означава бойна „тръба”, „цев”, също така „шлем”, но и „броня”. Знакът IYI, който се намира върху една от страните на Розетата се приема като родов за известната фамилия. Много интересно е, че акадско-вавилонското име на сградите – аналог на пирамидите в Египет, „зукирату“, означава също „тръба на божествен дух“ или дуло. Шумерите наричали зикуратите ЕШ, което означава „върховен“ или „най-висок“, каквито наистина били тези постройки. Думата също може да означава числова стойност, свързана с „мерния“ аспект на зикуратите, както и „топлинен източник“ („огън“ на акадски). Самюъл Н. Крамър дава следното описание: „Зикуратът, стъпаловидната кула, която станала отличителен белег на месопотамската храмова архитектура… била предназначена да изпълнява ролята на връзка, и реална, и символична, между боговете на небето и смъртните на земята“.Такава е и ролята на Розетата от Плиска – да свързва човека с Бог. Откритията на шумерски и ранноегипетски текстове по българските земи, могат да намерят обяснение, ако се потърсят правилните връзки, а те са свързани с корените на човешката цивилизация. Именно затова тълкуването на името на един от най-важните български родове, чийто знак е върху седемлъчната звезда от Плиска е изключително важно. Екип на НАСА през 1991 г. откри във Вавилон и Египет еталон в зикуратите и пирамидите, който е нещо като универсална информационна система. Германският езиковед Фридхелм Ерих Вил, експерт по минойската епоха и език дешифрира универсалната информационна система. Той установи, че единният език преди потопа е бил синкретичен и е включвал съгласувани цветове, букви и числа. Това е бил езикът и писмеността, дадени на човека от бог на Адам. Според този език зикуратът е нещо като 4 D анимацията на дълъг божествен монолог. Така един от най-важните български царски родове пряко се свързва с древността преди Шумер, Вавилон и Египет поради наличието на свещения знак върху обекти, навсякъде където недвусмислено вече се доказа българско присъствие – ….
Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега – кораб, чрез който шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. Зиусудра е праобразът на много по-късния Ной. Не на последно място само в българската азбука 7 от буквите означават едновременно глаголи. Първата българска държава ИДЕЛ е била основана върху статуквото уредено между 7 племена. Има и 7 български държави по света.[12] Седмицата всъщност е изображение на макрокосмоса, чието разучаване както разбрахме, се е смятало за важен сегмент на безсмъртието. Тя оформя останалите корелации с духовното чрез определени означения.
В Таджикистан на територията на българската държава Балкхара се намира крепост, на чийто вход са изобразени 7 седемлъчни розети, което не оставя никакво съмнение за произхода на артефакта в Плиска, както и подкрепя твърдението, че българските жреци-колобри са познавали и разчитали знаците и са използвали магическата й сила. 
Седемлъчната звезда уравновесява двете основни космически начала на Земята мъжко и женско чрез включване и на божествения елемент под формата на сакралния триъгълник.
 Самият дуализъм в древното българско знание от преди орфизма до богомилството е прикритие за херметическите принципи. Петият херметически принцип е: Всичко е на приливи и отливи, всичко се издига и спада, колебанието на махалото е във всичко, отклонението наляво е същото като отклонението надясно, ритъмът е компенсация u всичко се подчинява на ритмичните трептения между двата полюса, именно това е животът.
Херми означава стълб от камък или бронз – в българската традиция, изобразяван като фалос – Побитите камъни. В Египет е джет – източник на живота и космическо дърво, което в народната традиция е костенурка. В потвърждение на връъзката на на едно от древните ни божества с тайната на съзиданието, Хермес свири на лира от коруба на костенурка.
Зевс, пеласгиецът – трак е баща на Хермес и живее заедно с жреците си според „Илиядата” на Омир. Следователно синът на Зевс е тракиец и тогава всичко си идва по местата и херметическите принципи не са външна присадка към древното българско учение, а са самата му същност.
фиг. 2 Арчар Хермес
 Фиг. 2  Торба булга и сурвачка-кадуцей торба булга от Добрич
Забележително е, че в ръцете на Бога се намира торбата „булга”, като явно не случайно по-късно ще нарекат богомилите торбеши – от торбата, в която носели съкровищата си – ръкописи. Може ли розетата да е била богомилски мистичен инструмент?
В розетата от Плиска са вложени всички посочени по-горе познания. Космическият принцип на спиралното въртене, двете противящи едно на друго начала в природата, обособени като мъжко-женско начала чрез симвора Дуло, а и чрез редуването на двойните знаци на планетите и сните като мъжко-женски, троенето и сакралния триъгълник, което отново е заложено в родовия знак.
Зодиакалният небесен кръг на движение на седемте планети спрямо центъра – Земята е означено чрез посоката на знаците е възможността инструментът да е измервал времето чрез завъртане.
За да са в синхрон с волята на боговете те използвали магичния инструмент – седемлъчна розета. Но освен това знаците, които влияят върху човешкия организъм чрез отпечатък и паметта на водата в тялото.
Богомилите са използвали знанието, за да поддържат енергийният баланс на тялото и това може ясно да се види в богомилските стели от Босна, където кадуцеят- сурвачка е изобразен като преплетени змии.
фиг. 3 светлето
Фиг. 3 Стечка Босна
Но едно от неоспоримите доказателства, че това древно учение е българско е досега неразгаданите символи на стелите, които съвсем ясно указват знака на рода Дуло. Знакът е централен и за розетата от Плиска, което потвърждава неговата значимост като сакрален елемент при мистериите.
фиг 4 светлето
Фиг.4 Стечка Любине – знака Дуло в различни  слънчево-лунни фази
Символът на рода Дуло е съставен от няколко други знаци от една страна, свързани с почитанието на Бог – Слънце и от друга с мъжко-женското двуединство на човека. Знакът е свързан и с почитанието на седемте планети, които намираме върху Розетата от Плиска. Като съставен знак IYI представлява съчетание от две руни – фалическият символ I и триъгълника, обозначаващ утробата на богинята – майка V. Графемата Y е двусъставна от двата знака, означаващи зачеването. Триъгълникът с „опашка” отдолу всъщност е човешкото и космическо единство в едно или Ин и Ян, вплетени като общ символ. Известно е, че от дълбока древност българите са знаели този принцип. Българките са били обучавани във войнско изкуство заедно с мъжете и са били почитани жрици и водачи. Това се пренася като ръководещ принцип по-късно и в богомилството, където посветените българи и българки не са имали различни рангове и са притежавали еднакви права за проповед, поведение и използване на духовна власт. Символът се произнася ОВ/УВ – яйце, което съчетава мъжкото и женското начало, оттам ИОВИ/ИУВИ – КАНАС ЮВИГИ или СУВИГИ е название на българския владетел, сочещ божествения му произход като господар на народите. Вече и хералдическата марка за качество на арийския род Дуло става понятна. Така че космическият знак Y означава едновременно единство на човека, Вселената и директен „телефон” за връзка с Бог. За наша изненада като съвремени потомци той има и съвсем практическо освен символно значение. Българската азбука е особена с това, че всяка буква още от глаголицата е имал символно название. Така първата буква Азъ отправя към човешкото самосъзнание на индивида, втората Буки или Боуки е понятие насочено към буквите и обучението, третата е Веди – като символ на усвоеното знание, четвъртата буква Глаголи – е глагол, а не съществително и показва, че фазата на човешкото развитие изисква действие, петата е буквата Добро или буквата морален статус. Така от началото до края на азбуката има скрит смисъл, което като цяло е означено с тайнствения и уникалният български знак @, познат от средновековните ни ръкописи и взаимстван в системата на комуникациите, което означава от А до Я, а не от Алфа до Омега, понеже в последния случай връзката с духовното значение се губи.
В средата на нашата азбука има две доста странни понятия – букви. Двете са смислово свързани, което подчертахме по-горе относно значението на азбуката като цяло в изречение-послание към потомците. Двата знака в азбуката, които показват, че имаме нещо общо със съзвездието Голямо куче са част от текста върху Розетата. Древните са знаели, че полюсите се сменят през определен период от време, познавали са звездната система Сириус, която се намира в Голямото куче, също Плеядите и Орион.
Интерсното е, че понятието „КУЧЕ” е отделен символ в българската азбука и е достатъчно близо до знака за КРЪВ. Буквата-дума „чръв” се изписва точно като знака от розетата или като допълнителната У хромозома. Петър Добрев свързва думата ЧРЬВЕН И ЧРЬВ с кирилската буква, която има формата на сърп, а нейното название
“чръв” означава „сърп” и според някои учени има ирански произход. От същата дума “чръв” произлиза и назването на жътварския месец “чръвен”, известен още като “сърпен”. Щом знакът от розетата има общо с думата КРЪВ не можем ли да предположим, че това е генен  маркер, който отличава българите. Още повече, че посланието от азбуката казва ясно, че като съкровена мисия ние не трябва да забравяме кръвта си или с други думи рода си, защото това е жизнено важно за нас като народ. 
Българите-траки са почитали Слънцето като сътворител на света. Затова изображенията освен като издълбани кръгове в мегалитните строежи фигурират в артефактите на цялата култура още от неолита. Начините са изобразяване е разбира се свастиката, меандрите, триквестъра, елбетицата и канатицата, които съдържат и други семантични значения. Меандрите и двойните спирали са свързани с равноденствията и влиянието им върху човека, елбетицата указва освен равноденствията и посоките и полупосоките на света, а триквестъра спиралното движение на галактиките.
Следователно както в нашата азбука, така и в редица произведения на изкуството и архитектурата има код дефиниращ точно произхода ни като българи. Кодът е кръвта ни. Нашите предци са знаели добре това и са вярвали силно в силата на единството на рода.
И не случайно двете допълнителни, ограждащи знака за кръвта ни чертички в розетата са доказателство за божествената охрана над рода ни. Но за да забие „тъпанът” на нашия ум хармонично е нужно да помним това, което предците са завещали.
Ще стигнем още по-далеч с доказателството, че този знак е не само родов, но с космическо съдържание. Самите сигли или руни имат и числово означение. При изследване на някои от знаците и различните им разновидности се натъкнах на цифровизирано тълкуване на духовните понятия от египетските йероглифи. В българската устна традиция са запазени интересни знания, които сякаш нямат връзка с научното познание. Числото, което те споменават е 186681, а то е закодирано в Розетата чрез знака Дуло и нещо повече – чрез връзката му с руните. Открих как това число е свързано с нашето древно знание и как взаимодейства с небесните сили, както и връзката с графичното означение на Дуло.
Ако го изследваме като универсален код и чрез общата информационна система преди потопа, за която споменахме по-горе ще се получи много интересно „съобщение”. Центърът на битието е 1, 8 е време-връзка, 6 е динамика, движение и виждане. Така чрез връзката време комбинацията 1 – 8 – 6 променя материята. Тъй като числото е огледално 6 се повтаря два пъти и следователно вътре в числото има формула, която удвоява ефекта на времето. Следователно това число влияе на времето, но вглеждайки се в комбинацията и на цветовите символи се оказва, че влияе и на човека. Ако погледнем цветовото съответствие и комбина;ията от букви, числа и цветове, се оказва, че за да достигнем до центъра на битието трябва да ускорим времето чрез двойното виждане или чрез духовно проглеждане и така можем да преодолеем времето или
Е = m.C2.
чакри
Буква
Число
Цвят
Понятие
Връзка с тялото
A
1
Син
ЦЕНТЪР/БИТИЕ
Пета чакра
B
2
Жълто-зелен
ОСНОВА/ЖИВОТ
Преходна връзка
I
3
Зелен
НАЧАЛО ЗАПОЧВАНЕ СЪЗНАНИЕ
Четвърта
T
4
светлозелен
ДЕЙСТВИЕ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЗНАНИЕ
Преходна връзка
M
5
бял
РАЗУМ ОТНАСЯЩ СЕ ДО ГЛАВАТА ЧОВЕК
Над седма чакра
N
6
светлооранжев
ВИЖДАНЕ ДИНАМИКА
Преходна връзка
Е
7
оранжев
ИСТИНА ЗЕМЯ
Втора чакра
Y
8
Оранжево-червен
ВРЕМЕ ВРЪЗКА
Преходна връзка
K
9
Червен
ПЛАН КАК ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДАТ НЕЩАТА
Първа коренна чакра
P
10
Цикламен
ПЪТ УДЪЛЖЕНО МЯСТО СВЕТЛИНА
Шеста чакра
U
11
Виолетов
ДВИЖЕНИЕ ТЪМНИНА
Седма чакра
L
12
Тъмновиолетов
ПОСОКА СЛЪНЦЕ
Осма чакра
R
13
Черен
ЕМОЦИЯ ОТНАСЯЩА СЕ ДО ТЯЛОТО ЗВЕЗДА
Преходна връзка
G
14
Старо злато
ТЕГЛО ЗЕМЯ СВЕТЛИНА НА ЗНАНИЕТО
Преходна връзка
C
15
Златно жълт
ВРЪЗКА СВЕТЛИНА НА ХОРАТА
Преходна връзка
X
16
Жълт
ИЗОБРАЖЕНИЕ ВИД НА НЕЩАТА СВЕТЛИНА НА ЗЕМЯТА
Трета чакра
S
17
Златен
ОБХВАЩАНЕ ОБОБЩЕНИЕ ВСИЧКО СВЕТЛИНА НА ВРЪЗКАТА
Прееходна връзка
O
18
Сребърен
СИЛА ВЛАСТ ЖИВОТ СМЪРТ
Връв с отвъден свят
Връзката с Дуло е двояка от една страна в руническия знак се намират числата 3, 5, 7 и 9, които като цветове са точно цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено. Като съдържание това означава разум, който се отнася до човека или с други думи човек. Зелено е начало или „започване на съзнателнотото начало” и червено – план как трябва да се случат нещата – еволюцията. Така цялото изречение на тази скрита поредица от една страна означава „човек, който е от началото и знае истината за Земята, като има план как трябва да се случат нещата”. Числото 3 символизира основата на пирамидата или началото на цивилизацията. От друга поредицата 186681 разделена на отделни числа по универсалната система на знанието означава „Връзка с центъра на битието или с Бог се постига чрез двойно виждане – прозрение с ускорено движение или скорост на квадрат.”, което е превод от споменатия в табличен вид синкретичен език.  Отделно от това числото 18 понятийно означава сила върху живота и смъртта.
Интересно е да се знае, че зеленият цвят е цветът на Озирис, а червеният е на Изида. В тракийските гробници и светилищни комплекси основните цветове са черно и червено.
Този първоначален език от сигли, от които се раждат по-късните писмености е бил характерен за времето на единната наука и общия език преди потопа. Древнобългарският език вероятно се заражда в края на Атлантската раса като общ Космически език. Това отбелязано в Библията. “По цялата земя имаше един език и един говор” (Бит. 11: 1).
Седемте лъча на Розетата олицетворяват небесни тела, а българите имат привилегията да имат достъп до Млечния път и купища звезди чрез портал, която са забравили как се отваря. Млечният път според египтяните е „подземният световен поток” , през който Ра трябва да прекара ладията за да достигне да предназначението си. Ра преминава през Амдуат или скритото пространство….
Това пространство се отваря само през личностното осъзнаване, усъвършестване и посвещение. Причината е мното проста и тя е физическа и материална. Нито едно тяло, което не е преминало през духовно и физическо пречистване не може да издържи високата божествена температура на светлината. Символите, които българският народ притежава, не са фетиш на който да се служи безцелно. Те означават народностна тамга – знак за принадлежност и възможен ключ към миналото и бъдещето. В същото време това е портал, защото самите знаци, по определение, означават невидимите за окото състояния на материята. По този начин преходът към другите светове се осъществява на територията на човешката душа с помощта на ума и физическия носител – мозъка. Това става чрез съгласуване функциите на жлезите, които се намират в областта на главата. Ако една от жлезите е изключена от веригата има дисонанс, който се проявава в не цялостност на човешката личност.
Източници

 Добрев, П. Царственик на българското достолепие. Изд. къща “Ив. Вазов”. София, 1998, с. 38

Иванов, И. Кратки хипотези за историята и културата на прабългарите. Страница за прабългарите. Език, произход, история религия в статии, книги и музика.http://protobulgarians.com

В. А. Кочергина. Учебник Санскрита. Учебник для высших учебных заведений – Москва: Филология, 1994. с. 336

 http://www.elbetica.org 

[http://protobulgarians.com

Известни изследователи като Уилфорд, Уейдъл и Рол по различно време и независимо един от друг стигат до извода, че създателите на египетската цивилизация са били шумери. Някои автори като Петър Добрев, Явор Шопов,

Асен Топалов и др. стигат и по-далеч с твърдението, че шумерската и египетската цивилизация са дело на едни и същи племена и народи -трако-мизийците, познати и като българи.

Венедиков, Иван. Прабългарите и християнството. Ст. Загора, 1995, с.219.

 Сичин, Закария. Дванадесетата планета.2010, с.78

Ердоган, Ерчиван. Забранената египтология.Загазъчните знания и високите технологии на фараоните.София, 2011, с.129

Илиев, Ал. Розетата от Плиска, космическата звезда на българите. http://bolgari.net/rozetata_ot_pliska__kosmicheskata_zvezda_na_bylgarite-h-58.html , http://www.novini.bg/news/176043; “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век), историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския

район – наричали го  Ара или Ура, а себе си – жители на Ура-ара (арийци).

Проектът “Българи – прародина” изследва територия от около 1100 км, където българите са оставили следи се провежда с подкрепата на външното министерство, СУ, НАТФИЗ, БАН и фондация “Тангра ТанНакРа”.

Попхристов, Д. За богомилите от „уста на ухо”. София, 2013, с.49.

Добрев П. Прабългарите – произход, бит, култура – нов прочит”, София 1991; Кои сме ние българите, и.к. Галик,
София 2000, Непознатата древна България, и.к.”И. Вазов” София, 2001.
тагове: розетката, Плиска, божествен

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>