БЪЛГАРИТЕ СА ОКОЛО 45% НЕЙТХИ

 В памет на починалите от ИЗ „Корени“, както и учените помагали ни в областта на историята, за да търсим истината
„Винаги ме е страх да не казвам повече, отколкото мога!” Тези думи на Ил. Бешков ми бяха споделени от художника Петър Драмов и се превърнаха в мое мото при заниманията ми с познанието. От друга страна, принципът който ме водеше бе „В науката не вярвам дори на себе си”, защото истината е изцяло в Бог.
В последните години най-после бяха направени и ДНК изследвания за съвременния български народ и произхода му.  Резултатите бяха много силни, потвърждавайки, че той е с европейски произход, както и че е един от двата избрани народа в света. Независимо от тях и след това се появиха поредица от смущаващи изводи, като следствие на анализите  върху хаплогрупите с остарели в историографията и езикознанието термини.
За да подпомогнем генетиците ще предложим анализът на ИЗ „Корени”, извършен отново интердисциплинарно. Основата сме положили чрез досегашните ни изследвания за (прото-) българите, а през ДНК картината само ще предложим на научния свят открития в областта на историографията.
Ще започнем с готови отговори за коригиране на базата от научни понятия, след което ще допълним с анализ.
Първо – Голямата част от етнонимната терминология е остаряла и невярна.
Второ – Индоевропейци не са съществували. Качественият термин е (прото-)траки, равнозначен с (прото-)българи.
Трето – Родината на тази група от племена са земите около сладководното Черноморско езеро, а на запад, по течението на р.Дунав, предимно южно от нея, до Алпите [8].
Четвърто – Индо-иранци също не са съществували. Това е културата на (прото-)българите арии, отделили се от (прото-)траките през IV хил.пр.Хр. .
Пето – Културата хун-ну в Гоби и Тарим е също (прото-)българска. През средата на VI-то хил.пр.Хр. те също са се отделили от (прото-) траките и до IV-то хил.пр.Хр. са живели в Средна Азия. През IV-III хил.пр.Хр. се изселват в двете котловини, които днес са пустини .
Шесто – кимерите са от (прото-)траките мизи, заселили се северно от Черно море, източно до Кавказ, през IV-то хил.пр.Хр. .
Седмо – Славяни е измислен, политически термин. Венетите са (прото-)траки от малоазийските витини, галати, частично фриги и пруси. Анти и склавени са подплемена на кимерите, докато словените са покръстени от ап.Павел тракийски племена от района на солунско .
Осмо – Прабългари е ненаучен термин. При (прото-)българи (прото-) е само времеви термин, както при траки .
Девето – Аланите са подплеме на сарматите, които са се отделили около новата ера от арийската група на масагетите. Те не са живели в Тарим и Гоби, а са единна племенна общност от културата на (прото-) българите арии.
Десето – (Прото-)траките от VIII хил.пр.Хр., когато е завършена неолитната революция, се самоназовават перке. Фактът, че големи групи от племена използват общ етноним показва, че самосъзнанието за народност е било завършено и от този момент можем да търсим  букета от хаплогрупи, които са оформяли българите  като народност, независимо, че държавността като форма не съществува. Както ще се уверим и от други факти те заедно са имали и един език, различни наречия.
Единайсет – Гръко-минойски е безкрайно ненаучен термин. Минойската култура е създадена от перке . Елинската култура е векове след нея и е издънка предимно на групи от пеласгите, като подплемена на перке .
 Още в „Небето помни – протобългарската история” доказахме тезата си, че (прото-)траките на Балканите са оформени в четири големи групи племена около сладководното Черноморско езеро със сигурност до VIII-то хил.пр.Хр.. Основните групи извършили това дело са нейтхите (неелинските атиняни) от Балканите и Мала Азия, както и спасилите се атланти от княжеството на мъдростта Ману.
През ДНК изследване  според Y хромозомата, съвременната българска народност  е от хаплогрупи:
   I – от 20 до 26%
   R1a –  от 12 до 17,5%
   R1b1а2 –  около 12 – 13%
   J – 11 до 15%
   E – от 19 до 21,5 %
   G2 – около 4-5%
   H – около 1%
   Q – 0,5%
   L – 0,5
Според ДНК изследване през Х хромозомата, съвременната българска народност е от хаплогрупи:
   Н – около 40%
   U, K и T общо дават около 45%
   Останалите 15% са към  J, HV, R, X, W, D, L. 
Ще допълним, че това са резултатите от изследванията дело на екипа към МА – София с участието на проф. Кременски в Центъра по генетика гр. Льовен – Белгия.
Другите големи изследвания бяха проведени от екипа на проф. Драга Тончева в Университета във Флоренция. Разликите бяха малки, поради което ще се спрем принципно на първите.
Фактът, че генетиците са извършили анализа на данните, ползвайки се, най-вече от услугите на историци и антрополози, буди сам по себе си смущения. Още през 1910г. на своя лекция Р. Щайнер изведе възгледа си, че народите имат души [16]. Академик Д. Лихачов, освен че отбелязва: „България е страната на духа.”, но и принципно разгледа въпроса залегнал като идея в отбелязаната констатация. Той обясни, че всеки народ има освен Административна държава, но и Държава на духа .
Идеите за Душите на народите  и за Държава на духа функционират в духовното и културно пространство от древността, благодарение част от философията на живота при перке и българите. Това познание и учение е закодирано във философията ВЕД. То е започнало още, когато са живеели заедно, а е продължило и след това, когато част от тях са живеели в Азия. Философията ВЕД е постоянно проследима и при хун-ну, и при арии, и перке. Тя се извежда от идеята, че всяко нещо във Вселената се проявява в троична форма. При живите същества това са душа, дух и тяло. Най-вероятно това е била и първичната философия на Ветх завета, когато е било „…извратено нелошото начало.”[3]. Случило се е при Мойсей. Йешуа на всякъде казва „Не съм дошъл да дам нещо ново, а да възстановя изопаченото старо.” По принцип днес малко са генетиците, които се опитват  да изследват проучванията троично, според философията ВЕД. Като цяло в науката все още се отделя малко внимание на душата и духа. Поради това ще допълним, че в древни извори откриваме как единствено траките и българите лекуват едновременно душата и тялото, предполагаемо и духа.
И при двете генетични проучвания наличието на източноазиатска хаплогрупа почти не се среща. Именно последния факт даде възможност на генетиците смело да заявят, че съвременният българин е изцяло към европейците и няма нищо тюркско, монголско, татарско и т.н.
По повод това „смело” заключение трябва да допълним, че освен от мислещите историографи тези факти бяха представени от различни пророци и велики посветени. Малко учени обаче се решиха да работят съвместно са такива личности, а в други държави това се прави повече от век. На посветени и пророци в България още не се вярва достатъчно, а ето част от думите на Учителя Беинса Дуно: „Какво представя България? – Тя е място, дето всичко расте добре. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане! Българинът е избран народ, както и евреинът. (…)
Когато духовният свят иска да кали човека, да му придаде твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. (…)
„Българин“ в космически смисъл на думата, е „човекът на Духа“.”                                                          
Добрият анализ на генетичните изследвания е важен толкова, колкото и това дали ще предложиш информацията като файлов формат (набор от нули и единици) или ще създадеш качествена програма, за да направиш информацията като добра визия. Когато за изследване произхода на народа се предложи на хората сами да разберат какво значат хаплогрупите H, E, R1, I, J и т.н. то повечето от тях едва ли биха разбрали нещо повече от нула, нула, едно. Затова, преди същинската част от анализа ни на фактите ще разгледаме какво означава терминът българин и кога се появява той. Това е етноним от две лексеми БЪЛГ и АР. Появата на БЪЛГ е още във времето на неолита, когато (прото-)тракийските племена се самоназовават ПЕРКЕ. От този етноним едно от значимите племена е получило названието БРИГИ. В района на Средна Азия, когато от Балканите са се отделили (прото-)българи арии, етнонимът БРИГИ се променя в БЪЛГИ. За промените, които са налични и при двата случая са съществували закони в езиците използвани от предците ни. Значението на БЪЛГИ е високопланински, но тъй като в случая тази лексема е свързана с народ (групи племена), то сакралната семантика е духовноиздигнат.
Лексемата АР е със значение човек, но при всички (прото-)българи арии, АР е със семантика благородник. По този начин семантиката на етнонимът е високопланински човек, но сакралното значение е духовноиздигнат благородник.
Нататък продължаваме с анализа на резултатите от генетичното изследване.   
Чрез най-значимата хаплогрупа в съвременните българи доказваме безспорно няколко значими факта за световната историография. Това става като следствие от различните ни изследвания и в историографията. Според генетиците тази хаплогрупа I е първата европейска и се е установила на Балканите преди близо 25 000 години. (Прото-)траките са се оформили най-късно до VIII хил. пр. Хр. Те са били и най-голямата група, участвала при формирането на старобългарската народност.  С по-голяма доза условност можем да отбележим това и за хаплогрупа Н. От тези факти  следват изводите:
  1.Това не са били пеласги, защото те не са били предтракийски племена. Пеласгите са по-скоро една от четирите големи (прото-) тракийски племенни групи .
   2. Тъй като първото самоназвание на (прото-)траките е перке, то можем да кажем, че хаплогрупа I е наследена у българите от перке.
   3. Тъй като перке започват процес на консолидация след XII-тото хил.пр.Хр., а още хилядолетия преди това се самоназовават нейтхи [13], то безспорно можем да кажем, че почти половината от днешните българи са потомци на нейтхите.
Отново чрез генетиката ще разчетем и достоверността на дългогодишните ни изследвания върху (прото-)българите.
Когато в VI-то хил.пр.Хр. се случва Адамовият потоп част от перке се изселва на изток, установявайки се главно в земите на Средна Азия [10]. Изселвания са извършени и в пределите на Европа, както и някои други малки райони из Азия. Тъй като следим само българския корен, то се спираме на средноазиатското поселение. Последното е водено от по-голяма група витини. Малко преди този период сред племената перке на Балканите се е появила новата хаплогрупа R1a. Заселилите се из Средна Азия племена се появяват с генетичната мутация на тази хаплогрупа като R1а1. Именно тази първа азиатска (прото-)българска група става по-популярна с по-късното си културно проявление над китайските племена като културата хун-ну. Трябва само да доуточним, че терминът е китайски, чийто превод е „северните бели варвари”, а не е някакво самоназвание на (прото-)български племена .
   През IV-то хил.пр.Хр. прирастът на перке, както и на (прото-) българите от Средна Азия нараства значително. И едните, и другите извършват нови разселения. От Балканите този акт се води предимно от мизийския клон на перке, които също носят хаплогрупа R1а. По пътя на разселение от тях се отделят мизите кимери, които се установяват северно от Черно море, те са с подгрупата R1b, докато основаната вълна от преселващите се установяват в Средна Азия отново с мутацията R1а1. Със същата хаплогрупа се появяват в Гоби и Тарим и по-рано живелите в средноазиатските равнини хун-ну. Тъй като втората изселническа вълна от Балканите влияе, за да бъде създаден Шумер, там също се появява хаплогрупа R1a(b).
Що се отнася до хаплогрупа E-V13, то тя може да предлага сведения  за прякото влияние на атлантите мъдреци от Ману. Тъй като голяма група от генетици не отстъпва от възгледа си, че тя е анатолийска хаплогрупа, пренесена на Балканите, можем да приемем за възможна и другата ни хипотеза. След края на войната между атлантите и нейтхите, мирът създава условия за консолидиране на близкоживеещи племенни обединения. Поради това носителите на  E-V13 се заселват от Анатолия на Балканите.
Тук е нужно да отбележим и нещо важно, поради което не вярваме много и на генетиката. Светът продължава да е подвластен на парите. Те движат политиката, поради необходимост от по-голяма печалба. Знае се, че историята е политическа наука. Тя се развива предимно угоднически и ненаучно, за да служи на капитала. В настоящото разяснение ще отбележим и факта, който извърши съветската антропология, в частност българската. Това се случи в близкото минало с цел да продължи да се подържа ненаучният възглед, че българите са тюрки: „През 2006 г. проф. Йорданов и БАН издадоха „Антропология на населението на България в края на ХХ век“. Изводите на базата на антропометрични измервания съвпадат с изводите на новото генетично проучване — днешните българи имат преобладаващо европейски, в частност — местен балкански и западно евразийски произход. Но, решен да подкрепи свои лични предубеждения и неуморната работа на свои приятели – „памиролози“,  авторът в един момент е принуден да прибегне до озадачаващи изследвания върху… зъбите на българите, като ги прекарва през италиански популации, за да ги свърже неубедително с азиатско влияние.
 Отново с такъв мотив — да свърже антропологическия облик на българите с официалните теории за азиатско влияние — в книгата си проф. Йорданов се позовава и на манипулативната реконструкция на меките тъкани от „черепа на Мостич“, извършена от съветски антрополог. Резултатът е гротескна карикатура, която беше изобличена още през тоталитарния режим в предаването „Всяка неделя“, когато инородният антрополог беше притиснат и призна, че е извършил реконструкцията по инструкция да постигне азиатски облик, тъй като било „добре известно“, че древните българи са били азиатци, сродни с монголските хуни.” [28]
Същевременно хаплогрупа R1a се появява на Балканите като европеидна, а в старите съветски и съвременните руски изследвания още не се коригират изводите от резултатите за Андроновска, Афанасиевска, Карасукска и Тагарска култури. Преди изследванията на генетиците съветски археолози като Грум-Гржимайло, Окладников, Сарианиди и частично българският учен Марин Димитров доказаха, че: „Носителите на Андроновската археологическа култура между 1700 и 1200 г. пр. н. е. заемали пространството в Западната половина на Южен Сибир и Казахстан до Урал. Принадлежали към бялата раса и в XVIII век пр. н. е. овладели Минусинската котловина и малко по малко се сплотили край Енисей с представителите на Глазовската археологическа култура. Нееднократно се е отбелязвало голямото сходство между андроновските паметници с дървени градежи в долноволжката, донската и донецката степи. Но не андроновци и не глазовци са играли първостепенна роля в Южен Сибир през II хил. пр. н. е. Това са били по-скоро Динлините, които населявали покрайнините на Гоби (пясъчната страна Шасай). Те били разположени в Саяно-Алтайското високо плато, Минусинската котловина и Тувинската област.
И още нещо: както тук, така и по терените на същинска Средна Азия, тази култура е характерна с месопотамските си черти, и още, че  по   тези места тази материална култура е донесена в готов вид!“ [2, 12]
При подобен разнобой при „разчитане” на генетичните и антропологични  данни, то отново отбелязвам, че „в науката не вярвам и на себе си!”
Що се отнася до съществуването във времето и пространството на арийската и хун-ну култури трябва да отбележим, че те запазват в голяма степен чистотата на своите гени. За хун-ну групата съществуват антични извори, че при тях са приемани малки групи от китайци [8]. Нещо присъщо и за съвременни народи. Независимо от това промяна в ДНК картината не се забелязва. Сведения за това отново имаме от съветските лаборатории, но към тези факти трябва да добавим и нещо по-важно. То ще бъде направено интердисциплинарно,а не еднопланово, както винаги се прави за племена и народи. Езиково хун-ну културата не се е различавала много от арийската, освен чрез част от писменостите. Както отбелязва Ши-гу: „От Фергана на запад до държавата Партия има голямо различие от наречия, но езикът е твърде много сходен, и в разговор хората се разбират един друг. От Тян Шан на запад до Партия всички са близки родственици с хуните.”[7]
След този факт ще предложим база данни от езикознанието, които потвърдиха, че двете азиатски европеидни култури са с корени от Балканските племена перке:
   1. Един език първично се оформя като такъв в продължение на две хилядолетия, след което се появява и писменост към него.
   2. Основателят на сравнителното езикознание Уйлям Джоунс отбелязва за санскрита: „Санскритският език притежава удивителна структура. Той е по-съвършен, отколкото гръцкия език, по-богат, отколкото латинския, и по-прекрасен, отколкото всеки от тях, но съхраняващ изключително близко родство с тези два езика… Родството е толкова силно, че нито един филолог, който би се заел с изследване на тези три езика, не може да не повярва на това, че те всички са произлезли от един общ източник, който може би вече повече не съществува.” 
   3. Санскритът е обявен от езикознанието за първи индоевропейски език, което означава (прото-)тракийски.
   4. Индуският проф. Рама Каушик на своя лекция в СУ „Св. Климент Охридски” през седемдесетте години на XX век, поднесе сведение, че е открил най-древния санскрит, изписан на камък, вграден в Чипровска чешма [29].
   5. Няколко хилядолетия след периода на Чипровския камък в Средна Азия, Тарим и Гоби се оформят двете (прото-) български култури, носители на първия индоевропейски език.
   6. През 2000г., на симпозиума в Милано, белгийският учен Харалд Харман нарече писмеността на (прото-)траките най-древната в света и я обяви като основа на по-сетнешната тракийска писменост, както и на КИРИЛИЦАТА. Първите писмени знаци, създадени от човешка ръка, са се появили в България и в други балкански страни, а не в Месопотамия, както се смяташе досега. Писмеността не е възникнала нито в Месопотамия, нито в Китай, нито в Египет. Тя се е появила още преди Адамовия потоп. По същият въпрос Х. Харман още в 1990г. бе завършил по-мащабният си труд „Универсална история на писмеността”. В него той обоснова основната си теза, че първата писменост има завършен характер на Балканите 2 000 години преди шумерската[15].
   7. По пътя си към Средна Азия втората вълна изселници от (прото-)траки перке участва и в създаването на Шумер. По тази причина и там се появяват хаплогрупа R1a(b), както и H2a.
   8. В Средна Азия, освен санскрит, се появяват езици с писмености като кириали, пахлави, авестийски, брахми и др. Авестийската графика е основата на по-късната парси (фарси) [3, 8].
   9. По каменни надписи от столицата на Бактрия Балх се установи, че и кашмири има много общи черти със староарамейския. Последният е най-старото разклонение на западносемитския език, на който са говорили Исус и неговите ученици .
   10. Върху кашмирския език има ясно изразено цялостно въздействие от езика на арийската (прото-)българска група. Арамеите пък са една от духовните общини на Шумер, които носят шумерски диалект. Така в центъра на Бактрия се появяват надписи, считани погрешно от някои за арамейски, а те са на кашмири.
   11. О. Сулейменов в труда си „Аз и Я” представи изключително-силната лексикална връзка между шумерския и тюркския езици [4]. Поради носителите им и отдалечеността им във времето и разстоянието, то можем да отбележим, че единствената група, могла да осъществи тази връзка са (прото-)българите арии и хун-ну.
   12. Турчанинов доказа, че от кириали произлизат финикийската, арамейската, всички западни азбуки, включително старогръцка и латинска [3].
   13. В Гоби многократно са откривани мегалитни каменни блокове с руническо писмо. Най-много проучвания по темата има И.А.Ефремов [7]. Руни от същия вид бяха открити върху средновековно литовско знаме.
   14. От базата данни в езикознанието накрая ще предложим фактът, че китайският учен Ян Бао Чън доказа, че влиянието върху китайската писменост е от запад (разбирай влияние на арии и хун-ну) [17].
 Следващата поредица от факти ще обогатят още картината, от която ще изведем тезите си:
   1. Л. Зайдлер отбелязва, че старобългарският календар е могъл да бъде създаден само на географската ширина на р. Дунав [9].
   2. Отново отбелязваме, че хун-ну и арийската европеидни култури са с хаплогрупа R1a1, възникнала на Балканите като R1a
   3. Китайците получават своя календар от културата на (прото-) българите хун-ну.
Обвързвайки тези факти с езиковедските ще обявим и тезите си, че първичната хаплогрупа R1 се е появила в района на северна България по поречието на р.Дунав. Фактът, че Н2а е разпространен основно в Средна Азия, също води до извода, че Н, като типично европейска хаплогрупа, както и R1a, е била първично предимно в северна България. Според езикознанието, работило със старата терминология, това е сърцето на индоевропейската прародина [6]. Според нас това е сърцето на (прото-) траките перке. Част от носителите на тази хаплогрупа са живеели и в Македония. Поради това хаплогрупа I е била консолидирана повече около черноморското езеро и частично днешна югоизточна България. Това е също през периода, когато можем да пишем не само за нейтхи, но вече и за (прото-)траки перке.
    E-V13 от своя страна е по-скоро по поречието на р.Марица, Родопите, Струма и Места до Софийското поле [11].
   J е най-вероятно да е била съсредоточена в югоизточните земи дори по течението на р.Нил, която преди VI-то хил.пр.Хр. се е вливала в черноморското езеро.
Тук ще поместим още една важна теза. Тъй като генетиката поддържа възгледа, че келтите са от хаплогрупа R1b, а историята и археологията доказаха, че келтите са най-вече от ариите парти [6], то трябва да се приеме и възгледът, че сред ариите в Седна Азия също е била налична хаплогрупа R1b. Последното е поради факта, че около новата ера парти обитават предимно земите източно от Каспийско море [5].
И като пред финал ще поместим едно обръщение към генетиците. Уточнете колко процента и от коя хаплогрупа има от анти и скалвени, които са кимери. Същото направете и за венетите, които са перке, от малоазийските им подплемена витини, галати и частично фриги и пруси. Безспорно е, че при налични резултати можем да го изчислим, но не ни е работа да вършим работата на всекиго, който не си е догледал нещата.
Накрая трябва да изясним и един доста важен въпрос. Разработвайки темата се базирахме върху изводите на българската генетика, но по принцип подобен вид анализи се извършват в почти всички държави. Трябва да отбележим, че при големите възможности, които предлага тази научна област, да не може даде все още точен отговор какъв произход имат кафирите е по-скоро укриване на истината. Хората на този малък народ от синеоки блондини, живеещи високо в Хиндукуш, са определяни ту за наследници на Александър Македонски, ту за кушани, ту за останки от някакви неизвестни племена.
Изключително недостойно е да се представят и факти, както отбелязания случай с друга племенна група от Дж. Д. Уотсън и Ан. Бери в  „ДНК тайната на живота”[30]. Отчитаната тук некоректност е свързана с население от бялата раса в северна Индия, което десетилетия наред е настоявало, че се състои от голяма група от хора, всички от които изповядват зароастризма. Независимо, че генетиката е наука за днк произхода, а не за религиозен корен, след направените ДНК изследвания генетиците уточниха, че действително тези хора били зароастрийци. Като историци, ние обаче очаквахме да чуем като наследник на коя древна племенна или народностна група ще бъде определено това население.
След всичко поднесено до тук ще допълним, че още много работа е необходима в тази научна област, за да се спре да се служи на капитала и политиката, след което и генетиката да се присъедини към общата изследователска кауза. Поради предложените тук факти и анализи ще завърша с констатацията, че и тази наша научна разработка премина в кръга на тези с тъжните изводи.
 автор: Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>