Богинята-майка иска почит, молитва и ритуал

В храма на Кибела

 IMG_3732

 Елица Димова

Разговаряме с художника и дългогодишен реставратор, Георги Мавров от Регионален музей Враца. Разговорът започва непринудено. Реставраторът не чака моите въпроси и заразказва, после се оказва, че е мислел микрофона ми за телефон. Закачаме го, че прилича на Дядо Коледа. И от типичното му чувство за автохумор всички се заливаме от смях. Ето и началото:

Беше едно лято и на 100 м. от морето. Разхождам се и както съм по една хавлия, а вече е здрач, и деца играят на улицата. Вървя  по джапанки и се прибирам, а децата викат: Дядо Коледа дойде! И друг път съм рискувал някой да ме припознае. Бях с една такава качулка и пак така, ама викам: Нямам чувал с подаръци, бе деца! Ми освен да се преоблека в червено и да раздавам подаръци.

Обаче, Вие раздавате подаръци и това са великолепните възстановки на артефакти, които правите.  

Абе, уморих се вече. (Въздиша тъжно).  

Защо, това, което правите има смисъл?

Правя го вече 50 години.

Да, но Вие възстановявате един пласт в нас самите,  но той не е мъртъв. Като храма на Кибела в Балчик. Според мен има нещо друго, което сте видели и на никого не сте го казали.  

Не, аз съм го казал, но ги мързи да я свършат тази работа. Там, в храма има една загадка, поне за мен, която споделих с разкопвачите, обаче те решиха, че не е сериозно. От северната страна, където е малко по-дълбок изкопът, се вижда зид, който върви надолу около метър, метър и половина. И тъй, като има сведение, че по време на някакво цунами, голяма вълна е заляла града и има наноси от морски пясък, а и други следи от това нещо, храмът е бил разрушен, и построен отново. Не мога да кажа по кое време, но в аналите го има. Това е по време на голямото земетресение, когато се отцепва Чиракмана. Целият полуостров се срива в морето. Имало е много силно земетресение и цунами след това, и храмът е бил възстановен.Моята идея беше, тъй като се различават зидовете надолу и нагоре, което би трябвало да е основа на сегашния храм с дялани камъни, което обикновено не се прави, да се погледне отдолу. В основата на темела обикновено се натрупват отпадъци и се трамбоват, а там имаме гладък, хубав зид. Аз им предложих да маркират участък от подовото ниво – 5-10 плочи, там където е зидът, да ги вдигнат и да проучат какво има отдолу. Защото може би там е по-ранният храм и да има още нещо вътре.  

Винаги съм си мислела, че има такъв ключ. (Компанията от археолози, подочули разговора се смее).

Аз имам такова усещане, пресантиман, че там не е довършена работата.  

Имате основание, защото това е стара тракийска практика, да се застраховат за сигурност специалните сгради с тунели, които отвеждат бързо намиращите се в тях на безопасно място. А освен това, камерите са и резонаторни кутии.

А и това са съкровищници (Реставраторът ме допълва). Да, има и акустични причини. Може, но подозирам, че там отдолу… то дори и да няма нищо, пак е любопитно да се проучи какво има под този под.  

Този храм е съществувал 700 години, според изворите и е най-добре запазеният на богинята не само на Балканите?

Даже е единствен на тази богиня.

Не е ли странно, че намираните артефакти, които потвърждават наличието на култа към Кибела – оброчни плочки, стели и др. в различните музеи са датирани различно, което е обяснимо, но нейните изображения са наречени с различни имена, като Артемида например? При положение, че атрибутите на богинята са едни и същи, и са много специфични за нея, и няма как да бъдат сбъркани. Има ли разлика, с изображенията на по-късната богиня от Рим? Какво показва това, което Вие сте правили като възстановки на Кибела?  

По принцип, тя е винаги с животно – лъв или куче, които стоят до нея. Има различни иконографски решения. Тази, която е била в Балчик е държала копие. Това е много интересен момент. Намерихме ръката й.

А копието намерихте ли?  

Не, може би е било метално, но го няма.  

На стелите в Рим, тя държи инструмент-жезъл и досега не е обяснено какво е семантичното значение.  

Е, тук мислим, че е копие. Но може и да е тояга, жезъл, защото има отвор в ръката за пръта. Колко е бил дълъг нямаме представа, но от самата поза се предполага, че е подпирал пода и се е извисявал над нея. Ако беше друг предмет, нямаше да е такава позата на ръката.

В чернофигурна керамика често се среща такова копие, което понякога държи Хермес, накрая с шишарка.

Не мога да кажа за Кибела специално, но аз избягвам да се задълбавам, защото това не е свързано с моята професия. Държала е прав дълъг предмет.

Археолозите от музея във Враца са възпитаници на Хенриета Тодорова, която изследваше Дуранкулак. Там е открито нещо характерно за Кибела. Какво е то?

Да, една оброчна плоча край едно място, което нарекохме храм, естествена пещера, която е задълбана впоследствие на ръка – умишлено е издълбана. Съборил се е покривът на тази пещера, има разни ниши встрани. Точно какво и как е било е трудно да се каже, защото е унищожено от времето, но факт е, че имаше оброчна плоча на Кибела. Дали това е било божеството на хората, обитавали пещерата и дали е било храм… може би е било.  

В близост ли е било до разкопките на едни от най-древните градове в Дуранкулак?  

В основата на полуострова. То се вижда, като се покатери човек по пътеката, която остава вдясно и беше покрито с един временен керемиден покрив, колкото да не се наводнява. Но сега във връзка с екологичните проблеми, мястото е наводнено и почти не се вижда. Нивото на езерото е може би метър по-високо от пещерата.

Не е ли съхранена плочата?  

А, не – плочата е в музея в Добрич. Тя е съхранена естествено, но структурите, които бяха интересни, са под вода.

В храма на Кибела са открити 17 надписа. Какви са те?

Повечето са мраморни или мраморизиран варовик. Някои са само с няколко реда, другите са много ситно изписани с малки буквички и на гръцки. Разчетени са. Свързани са с живота на храма. Той е бил доста продължителен. Освен това има една огромна много интересна плоча, някъде 1,80 на 3,20 м с дебелина 10 см. В горната част е изобразена Изида – Кибела (това се изплъзва от устата на реставратора непреднамерено). От двете страни има композиция от по три фигури и което е най-интересното. Върху равната част, с течение на времето, са изписвани имената на жреците. Вижда се как е деградирало обществото в града. Първите надписи са много хубаво издълбани, оцветени, с равни редове и хубаво изработени – с калиграфски едва ли не букви. А надолу стават все по-криви и по-грозни, а накрая вече са без редове и както е дошло така са ги изписали. Любопитното е, че това са хората, обслужвали храма, благодетели, дарители или хора, които имат някакво отношение са били дописвани там, както и сега има благодарствени надписи за спонсорите. (Смее се.)  

Знае ли се в кой период, обществото е деградирало и каква е причината?  

През римския период – по-късния, когато вече има нашествия, империята не е толкова стабилна, а може би и самият култ към богинята започва да се измества от други вярвания. Идва християнството.  

Според Хенриета Тодорова, може би богинята е имала свойството да възвръща девствеността и това е ставало чрез преминаването през вода. Ти описа живописно как „девиците” се запретват и се топват във водата в Дуранкулак. Това има ли потвърждение?

Трябва да е на извор, не може да е с вряла вода. На стесненото място, което описах в храма в Дуранкулак отдолу има извор. По принцип, в Дуранкулашкото езеро има подводни извори, те са локализирани и се знаят къде са. И едното място е в основата на храма на Кибела, в камъка. Отдолу извира студена, ледена вода. И Тодорова предположи, че това е мястото, където се е извършвал този обряд.  

Това може и да не е далече от истината, защото амазонките са обслужвали женски култ, а се знае, че са обитавали предимно Черно и Каспийско морета?  

Тази тема е далечна от мен, за амазонките нищо не знам, чувал съм за тях, ама не съм ги срещал в горите тилилейски. (Смеем се.)  

Когато сте правили реставрацията на храма на Кибела в Балчик, случи ли се нещо интересно?  

Ооо, това е цяла история, която звучи налудничаво, не знам дали да я разказвам…  

Кажи я..(Минавам учтивата граница.)  

Имах преживявания с Богинята-майка. Тя не ме обичаше.   Сериозно?   Да, да. Наистина. Аз имам една къща на село и там имам ателие, и каменните-паметници от храма на порции ги превозвах, защото е по-евтино вкъщи да работиш, отколкото да си на хотел. Имаше една едикула (ниша, обрамчена с колони или пиластри, опрени на постамент и увенчани с фронтон). Обикновено, нея я показват като най-специфична. Това е каменна плоча, която наподобява храма с покрива и вътре седи Богинята-майка на трон. В едната ръка държи един кръг. И понеже има тук-таме оцветяване – следи от пигменти, трябваше аз да го правя това нещо, защото е по-деликатната работата. Започвам да ми прилошава, става ми зле и си викам, сигурно съм препил снощи и отивам да си полегна. След половин час опитвам да почна работа и пак ми прилошава, и така няколко пъти, докато накрая разбрах, че това не е случайно. И трябва да има някакъв ритуал.  И какво направи?   И тогава ми казаха: „Ми това е Богинята-майка, ти къде си тръгнал да я пипаш?.” Взех една вазичка, набрах от двора няколко цветенца, сложих ги вътре до нея и наум си казах молитвата ми, обръщение към нея и изведнъж всичко потръгна. Нямаше никакви следи или разправии. Но това се повтаряше няколко пъти и включително разкопвачите ми казаха, че всеки божи ден докато копаели, докато някой не пусне кръв, не се одере или нещо такова, работата не върви. В момента, в който се появи една капка кръв всичко тръгва

С други думи, при неизпълнение на ритуала за почит..

Някакъв ритуал, да.  

И все пак има някаква сила, която продължава да работи?

Сега това звучи доста ненаучно, обаче за мен е истина. Изпитах го на гърба си, а имаше и продължение тази история. А продължението какво е? Продължението беше…не, не ми се разказва...  

Моля…

Приключи тази тъмна част от нещата и примерно две години по-късно, една друга плоча от Поморие пак я работих на село. Трябваше да залея с бетон, да направя изкуствена основа и не втвърдява циментът. Не и не. Викам си – той е стар. Отидох и купих нов чувал с цимент. Три дена стои – каша. Е, вече имах едно наум, защото тогава разкопвачът ми каза, че това е надпис. Той един много особен – в кръг, концентрични кръгове и съдържанието беше, че еди кой си от еди си къде дарил цялото си имущество на Кибела. Това гласи надписът. И мина една седмица и го зарязах, защото имах и друга работа. И тогава ми напомниха, че това е свързано с Кибела. Викам: „Ма….И пак изпълних ритуала с цветенцата и с молитвата, и от същия чувал с цимент и пясък, който не втвърдяваше за няколко часа всичко стана. Споделих го с колегите и те ми се смяха много, и решиха, че превъртам.  

Може би, ние не познаваме света, в който живеем. Може би трябва да погледнем от техния ъгъл – на древните. 

Е, как да стане тази работа? Ние не можем да надникнем в собствените си глави, а ще надничаме в техните. Можем да опитаме. Те, опитите продължават, ама неуспешни. (Смеем се задружно.)   

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>