КЛЮЧЪТ НА ЕНОХ

. Голям интерес в тази насока предизвика лекцията на проф. Благой Амов в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, озаглавена ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АРХЕОЛОГИЯ, през 2001 г. Според този български учен първите метали, изработени от хора, са датирани още от каменната ера и те са били изработвани в Югоизточна Европа, предимно в земите на прототраките. Неговите изследвания довеждат до извода, че медната ера е била преди бронзовата. Тези заключения се базират върху опити от областта на ядрената физика, която след радиоактивността разработва методи на основата на радиоактивния разпад. Това води до революция в биологията и историята на Земята (нова предполагаема възраст 4,5 милиарда години). Откритите находки от мед проследяват и придвижването на племената, които са познавали технологията на получаването ù. Датирането проправя път на тезата, че първоначално са съществували два основни центъра за добиване на този метал. Както вече отбелязахме, първите рудници, от които се е извличал материал за по-масивни предмети, са в България и са датирани между шест и пет хиляди години преди Христа. Тъй като тези изделия са се правили само чрез металургия, професорът стига до извода, че те сочат местонахождението на най-високоразвитата цивилизация. Вторият център е в предна Мала Азия. Той е с хиляда години след българския и при него са се изработвали предимно по-малки изделия от самородна мед. В страната ни са били обработени общо 4,7 тона мед, като за добиването ù са били използвани малахит и лазурит (свидетелстващи, че предците ни са познавали много от химичните елементи, както и техните свойства). Създавани са били и пещи като за керамика, които са се замазвали с глина, след което са били запалвани. Тук е мястото да споменем, че окисното съединение се редуцира до чиста мед при продължително поддържане на температура над 1000°C. Между V и IV хил пр. Хр. е установено изместване на тази металургична дейност, а с нея и на цялата висока култура на север. Това е станало вследствие на високите температури и възникналите множество горски пожари. По-късно древнотракийските металургични умения се откриват и в Южна Украйна. Тези сведения на българския физик потвърждават виждането ни за втората изселническа вълна протобългари към Азия, преминала между V и IV хил. пр. Хр. северно и южно от Черно море и оставила по пътя си основни знания от високоразвитата си цивилизация.
За да се види по-образно колко напреднали са били уменията на дедите ни в областта на МЕТАЛУРГИЯТА, ще предложим вижданията по въпроса на още няколко изтъкнати учени:
„…Новите сравнителни изследвания на металните предмети, намиращи се в музеите в България, Румъния, Югославия, Гърция и Северозападна Мала Азия, разкриват един много интересен факт: металът, от който са направени тези предмети, произхожда от едно и също находище. Съветският учен археолог Евгений Н. Черних, който години наред участваше в разкопките на смесената българо-съветска археологическа експедиция в района на Стара Загора, откри група рудници – може би най-ранните – за добиване и обработване на мед в Европа. Анализът на метала, от който са направени предметите, рудите, както и начинът на отливането потвърждават факта, че от центъра на Балканския полуостров още в IV хил. пр.н.е. се е разпространявала мед по цяла Европа.
Датирането на керамичните гърнета и остатъците от производствения процес показват, че тези рудници са били експлоатирани още през IV хил. пр.н.е. До тях се намирали и енеолитни селища на рудничарите, които са умеели да получават мед от минералите малахит и лазурит – открити в готов за топене вид. Оказа се, че още в тези древни времена племена от народи, населявали земите на днешна България, са притежавали и знания, и високо майсторство за обработване на рудите и получаване на метал.
Единият от рудниците край Стара Загора е напълно запазен: дълъг е повече от 1 км, дълбок около 15–20 м и широк около 10 м. Според Е. Н. Черних оттук са били получени стотици тонове мед, които са тръгвали за целия Балкански полуостров, Средна Европа и са стигали до р. Днестър в Южна Русия. След 15 века, в средата на II хил. пр.н.е., освен рудниците по нашите земи вече са съществували и други огнища за добиване на мед и бронз – в Карпатите, Източните Алпи, Централна Европа, Урал, Кавказ и други. „Тук обаче е важно да се изтъкне, че носител на стара високоразвита цивилизация, познаваща медта, златото и бронза, е било най-старото население в източната част на Балканския полуостров – траките“ (Динков, Б. Етруската загадка. С., 1984, с. 117–118).
Металургичните умения на дедите ни са били усъвършенствани още в епохата, когато всички протобългари са живели заедно на Балканите. Потвърждение на тази теза се съдържа в откритите култури, които още първите прототракийски изселници – ХОНИТЕ, създават в различни части на Азия. Така например за района, източно от Каспийско (Българско) море, до река Иртиш, разполагаме с копия на американски спътникови снимки, от които могат да се извлекат сведения, че на тази територия са затрупани много древни градове (от различни протобългарски държави), откъдето може би и древната Балхария-Бактрия е наречена „Майката на хилядите градове“.
Отново по спътникови снимки геолози направиха заключението, че в Източноуралския район (първия и най-дълго заселен с протобългари хони азиатски край; К. К.), между IV и II хил. пр. Хр. в огромни мащаби е бил развит добивът на мед. Дори руският геолог Е. Н. Черних отбелязва, че мащабите на технологиите на рудодобива в областта около днешния град Каргалъ са били най-големите от всички подобни центрове в Евразия. Дълбочината на минните галерии през бронзовата епоха достигали до 40–42 м. Според изследванията на руския учен, ползвал също спътникови снимки, общата маса на добиваната руда е достигала няколко милиона тона, а произведената от нея мед – стотици хиляди тона. Други изчисления сочат, че се е осигурявала мед за народи и племена, населяващи площ от 1 млн. кв. км.
Според направените спектрални анализи на тази суровина се е установило, че тя е с изключително висока чистота и че предметите, изработени от нея, като ножове, брадви, сърпове са били разпространени и на запад от планината Урал. Голям интерес представляват многото открити сърпове, произведени в този район. Подобни находки показват, че дедите ни са се занимавали и със земеделие. Като добавим и изградените градове, отбранителни съоръжения и системи за напояване, можем да стигнем до логичния извод, че тези наши предци са водили предимно уседнал живот, и то по планините и големите водоеми.
„В землището на с. Боснек са преработени повече от 10 000 000 кубични метра златоносни терасни материали. В района на с. Стакевци са преработени около 3 000 000 кубични метра златоносни чакъли. При терасата, включена в междуречието на реките Чупренска и Горноломска, при с. Средногорие, са промити около 6 000 000 кубични метра чакъли и пясъци. По терасата на Дългоделска Огоста, между Калето и Буков брод, е промит повече от 20 000 000 кубични метра златоносен материал. От споменатите разсипни находища старите рудари са получили няколко десетки тона злато“ (Георгиев, Г. С. Полезните изкопаеми от времето на траките. 1987, с. 19)
автор:Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>