РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА – АКТИВАТОР НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

 Започваме да публикуваме книгата на Елица Димова в части “РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА- АКТИВАТОР НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ”

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ !!!

 Елица Димова 
ПРЕДГОВОР
В последните години българският народ показа признаци на духовно събуждане, равносилни на ново Възраждане. Размерът на това влияние надминава очакванията, а изследванията се съзредоточиха върху търсене на българските корени на всяко преживяно събитие. Този метод дава правилната гледна точка за всеки народ, който търси откъде е тръгнал и накъде отива.
Изключителната природа на духовното знание през опита на много поколения,  което сякаш понякога се губи,  ни кара да гледаме недоверчиво на собственото ни величие като нация. Няма съмнение обаче, че на нашата земя са кипели процесите на зараждането, оформянето, даването на основните посоки за развитие на човешкия род в посока на хуманитарното израстване. Винаги една тенденция и особено правилната се развива при големи трудности и сътресения, придружена е с изпитания на волята и духа. Затова историята е личен почин на всяко поколение. Това, което сме дали на света е време да се върне в благословение за нашия народ. Пътят е един – утвърждаване на българските постижения през вековете.
Розетата от Плиска е един малък артефакт от глобално значение. Тя е синтезът между времената и посоката, защото е запис на вечното развитие и величието на принципите на живота. В нея са закодирани много от основните научни принципи, въз основа на които нашата Вселена съществува. Разгадаването на знаците в нея е привилегия, която смятам за важна част от едно глобално разкодиране. Тя е изследвана от авторитетни историци, лингвисти и краеведи[1]. Всеки е оставил своя знак върху нея, но разгадаването на най-важната скрита част тепърва предстои.
Розетата е открита през 1961 г. от проф. Ст. Ваклинов при разкопки в Плиска. Тя има седемлъчна форма с двойки знаци, някои от които се срещат масово в Плиска и Преслав. Науката тогава прави опит за разчитане и все пак се съсредоточава върху познатата територия на статистическата съпоставка. Пръв В. Бешевлиев прави по-точно предположение за същността на този „странен” предмет. Той установява, че известният знак IYI (Дуло) е свързан с вярата на предците като се позовава на тридесет и петия отговор на папа Николай I по допитванията на българите, където се съобщава, че „българите, когато отивали в сражение, имали обичай да съблюдават дни и часове, за да има сражението щастлив изход”. Така Розетата от Плиска започва да изгрява от мрака на миналото и да показва своята същност. Основното, което трябва да се знае за нея е, че тя е само малка част от една глобална философска система, която българите са съхранявали хиляди години. Това не е голословно твърдение защото във всеки елемент на нашата материална култура прозира дълбоко познаване на законите на мирозданието.
Българи и траки са от един и същи род, доказано вече и от генетични изследвания. Остава загадка как е възможно да се смята, че траките са съградили такова невероятно наследство само от III – IV в. пр. Хр. до около IV в. сл. Хр. Това е напълно нелогично, сякаш има датировки табута. Истината е, че извън конюктурата на съобразяването с интересите на другите народи, българите сме населявали територията на България и част от Балканите като цяло и то от хиляди години. В търсенето на приемственост и в научната обосновка се открива изгубената нишка.
Известно е, че почти липсва хиатус – прекъсване в поселищната мрежа по нашите земи от около 10 000 г. насам, следователно няма никакви убедителни доказателства, за да твърдим, че сме пришълци на собствената си земя и сме ползвали знанието и философската система на съседите си. Такава устойчивост на предаваното тайно съдържание на древното българско учение говори недвусмислено за авторство на една велика концепция за създаването и опазването на живота на Земята чрез спазване на божествените закони.
Авторът 
Гл. 1.
ГЛОБАЛНИЯТ МОДЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ
Розетата от Плиска е модел на българската космогония, духовна йерархия, етика и държавно устройство, който е изключително древен.  Върху артефакта са изобразени планети, които според някои учени са познати от т. нар. Халдейска или Вавилонска космогонична система. Това измества първообраза на Розетата от времето на Шумер и първите цивилизации.
Други изследователи твърдят, че изображенията на планетите върху седемте й лъча не са по споменатия модел, тъй като в него се включват Земята и Луната, а последната е спътник. Според учените това са 7 крупни небесни обекта, равнозначни на 7 явления с космическо значение.
Много автори са допринесли за изследването на Розетата, който е датиран от 7-9 в.  от времето на Първо българско царство и са достигнали до идентични или противоположни мнения. Тук не си поставяме задача да оспорваме ничий принос. Откритието, което е направено касае връзката между знаците, древната българска култура и основни постулати от нея, както и напълно дейната природа на нашия мироглед, съхранен до днес във фолклора, празничния календар и именната ни система. Целта на това изследване е да се надникне отвъд общоприетото, за да се покаже изключителната мъдрост и знания, почерпени впоследствие от много народи, но скрити в нашето наследство.
fig 1
Фиг. 1.
Розетата от Плиска.
fig 2Фиг. 2. Розета от Кръглата църква в Преслав, шестлъчна розета, позната под името „цвете на живота”
Но да започнем последователно това вълнуващо преживяване, защото смятаме, че историята е жива чрез нашия собствен поглед. А.Александров-Хофарт пръв нарича Розетата „звезда на мага”. Тя е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация, с цел гадаене и защита. „Колобри” са се наричали персийските жреци, които са владеели дълбоки познания за Вселената.2 В Розетата присъстват знаците на 5 планети от слънчевата система заедно с Луната и Земята. За древните небесните тела са имали друга божествена тежест, поради което разделението на планети, спътници, звезди и други не са имали днешното сегментирано значение. Има доказателста, като например откритието – петроглиф от Белоградчик, което показва изключително точна астрономическа карта, при това отчитаща промяната при движението на небесните тела и то още от времето на праисторията и неолита, че българите сме наследили нещо повече – свръхпознание. Кирил Кирилов предполага, че картата е на повече от 42 000 г.3 Това не е изключено от научна гледна точка, тъй като за да се наблюдава прецесията, например, която е около 26 000 г., е необходимото време от е порядъка на 60 000 г. или поне да са минали два прецесионни периода. Знанието за тези явления ги има и в календара ни. Не буди съмнение, че знаците на Розетата показват добро боравене с астрономията и астрологията. Древните българи са 2 Венедиков, Иван. Прабългарите и християнството. Ст. Загора, 1995, с.219. 3 Кирилов, К. Магурска математика. Магурският проблем с тройното слънце. 2016 г. https://magnaaura.wordpress.com/page/4/ Гайд. С. Тракийското писмо декодирано. С., 1-4 г. Розетата от Плиска. Активатор на българския дух Елица Димова 6 сакрализирали своите космически познания, превърнали са ги в практична система за разбиране на явленията и взаимовръзките в природата, в концепция за целостта на мирозданието. Това е първото ниво на знанието, което се разкрива – връзката ни с небесните тела. Второто е запознаване с природата на явленията. Третото е опознаването на себе си и мястото на индивида в глобалните процеси. Четвъртото е представата за време и пространство. Петото е различаването на сложните същности и платоновите тела. Шестото е постигане на умения в овладяване на материалния и нематериален светове. Седмото е договорът за осъзнатото прераждане. Така Розетата от Плиска съдържа многопластово съдържание, което я прави уникална. Основата е свързана със запис на движението на небесната сфера. По-надору ще направим анализ на това доколко думата „календар” и функцията на мистичната каста на колобрите, които са използвали Розетата, имат една й съща семантична основа. Прави са тези учени като В. Бешевлиев в “Прабългарски епиграфски паметници” и Иван Иванов в „Нов прочит на руните по бронзовата седмолъчна розета от Плиска”4 , които твърдят, че на нея са изобразени 7 небесни тела, познати и на жреците от Шумер. Но има някои особености, които ще споменем. Редът на връзките вътре в записа следват ин-ян логиката в спираловидната поредица, чрез която се сакрализира животът. Според Борис Балкх, един интересен съвременен изследовател на символите на българската древност, свещените знаци сами по себе си показват фаза на живот или смърт. Ако това е вярно, вътре в Розетата има запис на еволюцията на живота не само на Земята, но в Слънчевата система. Така става ясно, че логиката на зараждането на живата материя е подобна на дишане и издишване, на свиване и разпускане – т.е. самата Розета показва, че Вселената е жива и диша. Величието на този процес е в това, че Създателят е направил цикъла вечен чрез колелото на непрекъснатата промяна. 4 Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, София, 1981, стр. 23, Иванов, Космогонични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска. Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика., http://protobulgarians.com Розетата от Плиска. Активатор на българския дух Елица Димова 7 А можем ли да предположим, че Розетата от Плиска може да породи живот? С тази цел ще навлезем още по-надълбоко. Наличието на Луната в планетарната редица Розетата на пръв поглед е нелогично. Ако приемем, че това е Халдейската система, има сякаш някакъв дефект. Не е обяснено досега защо структури от различен порядък се намират в един ред. Най-простото обяснение вече е дадено – че народите са познавали само тези небесни тела. Това, обаче, едва ли е вярно. Има данни, че народът по нашите земи е разполагал с доста богата астрономическа палитра. Даже може да говорим за доста сложни навигационни уреди5 . Следователно причината на нашето „амулетче” да има тези планети, които също така се свързват и със седем богове, е друга, различна от календарната функция. Розетата е с размер 38 мм и съдържа 7 лъча и върху нея са изобразени двойки свързани знаци, разчетени чрез Линеар А и Линеар Б.
фиг. 3 Фиг. 3. Таблица
Според някои изследователи линеарите нямат отношение към знаците. Хофарт твърди, че Розетата показва движение обратно на часовниковата стрелка, но това не е вярно. Тя следва сложно спирално движение на небесните тела около Слънцето, нещо, което беше визуализирано от учените наскоро.
фиг. 4Фиг.4. Великата спирала Руните вътре в амулета са текст и са подредени според интересна логическа система. Има и друга особеност, на която никой не беше обърнал внимание от гледна точка на значението, че на страната на планетите, които най-силно влияят на вътрешната същност на човека, има израстък, който не е просто ухо-халка на амулет и който условно нарекох бен бен. То е от различен метал и предназначението е като на колоната Джет – пряка връзка с фината материя на божественото, наречена по- късно от алхимиците, а преди това от Питагор и Аристотел – етер. Самото израстъче, обявено за ухо за поставяне на верижка, прилича на оникс. То наподобява стабилизатор или активатор. Прави впечатление, че тази бабунка е точно под слънчевия знак – на страната на планетарните символи, означен с кръст и също така е центриран така, че фиксира руната Дуло на обратната страна (реверса) на артефакта. От това се налага изводът, че този инструмент е бил използван със специална и то мистична цел. Става ясно, че магическите действия с Розетата е могло да бъдат извършвани в различни виртуални равнини.

Каква е логиката за подобно твърдение?

Комбинацията от символи и елементи в нея носят общото названание “звезда на мага” поради споменаването й като колобърски магически предмет още от Щумер и Вавилон. Няма да се спираме подробно на доказателствата за присъствието на българите в тези земи от времето преди създаването на Шумер, което беше потвърдено и с генетично изследване. Но ще проследим етимологията на понятията, за да стигнем до смисъла. Розетата от Плиска. Активатор на българския дух Елица Димова 9 Самата дума „колобри” произлиза от българските думи „коло”- колело и „бри” – елен. В този смисъл не е нужно да търсим надалече или да правим превод през унаследени от нас системи или езици. Първата част на думата като времеви отрязък е ритуалното означение на Слънчевото ежегодно рождение – това е денят на зимното слънцестоене, празнуван още като Коледа, но също така е период от шест ключови дни, които започват от Игнажден или от нулевия ден – кун. Този нулев ден е особено важен, защото други древни народи не са познавали нулата. Всъщност можем да твърдим, че сме имали понятие и за бинарния код. Освен това коренът на думата е свързан с първата писменост, назована куниг от куни – руни. 6 При българите древното познание е било предавано хиляди години с малки модификации, което показва изключителна устойчивост и последователност на потомствено знание. Това се вижда във фолклора и традициите. А съхранението е ставало чрез определена прослойка.
Втората част на думата „колобри” е пряко свързана с представата за време, но този път в космическия смисъл. Тя присъства и в българския календар. Еленът е символ на бързина и внезапна промяна. Такова събитие в по-високото измерение на времето е например, прецесията и смяната на полюсите. Това диво животно е било почитано от праисторически времена. В селището и некропол в с. Оходен, Врачанско, датирано отфиг. 4 а 5800 г. пр. Хр. има намерено специално култово погребение на еленови рога.   фиг.5. Находка – РИМ Враца
фиг. 4 бФиг. 6                                          В некропола са намерени един мъжки и един женски индивид с неестествено извита глава и в ембрионална поза, като при мъжа, нежно наречен от археолозите Христо, в областта на тимусната жлеза има обърнато наопаки гърне. Позата на главата сочи зимното слънцестоене, докато на жената лятното.
IMG_3630Фиг. 7.               Че еленът като диво създание е бил свързано с колобрите пък научаваме от множеството стечки – каменни паметници, които се намират в Босна, Херцеговина и Хърватска. Там богомилството, което е скрило древното ни познание, намира радушен прием и се установява, дори като държавна религия. На някои от стечките (стели) от рогата на животното излизат разклоненията на двете равноденствия и двете слънцестоения. Като четирите кръга са с вписана различна символика. Тя е модел на свещения български код, което ще разкрием последователно в изследването. На фиг. 8. – 13. виждаме мястото на колобъра спрямо представата за време. Посветеният е яхнал животното и държи в ръцете си четирите равноденствия – разклоненията на рогата. Но това не е първият случай, в който намираме подобно означение. Закария Сичин в „Дванадесетата планета” дава една интересна графика, свързана с равноденствията, изображение от Шумер.
фиг. 5Фиг. 8. обр. 117 от книгата „Дванадесетата планета”, С., 2002 г.
фиг. 5 аОще по-ранното знание от нашите земи е складирано в Магурската библиотека.  Фиг. 9. и 10. 7
фиг. 5 бСъществуват множество древни текстове и списъци, които описват небесните тела и техните връзки с различни божества. Древен обичай е да се използват по няколко епитета за небесните тела и божествата, но това затруднява идентифицирането им. Промените в пантеона объркват дори случаите на изяснено идентифициране като Венера, която се свързва с Ищар. В този смисъл изобразяването на планетарната сфера при шумерите е част от скритото послание. На графиката от Шумер виждаме четирите слънцестоения. Хенри Роулинсън („Клинописните надписи в Западна Азия“) отбелядва в този скрипт само седемлъчната звезда.
 фиг. 1116 фиг. 1117 
Фиг. 11. и 12.8 Изображение на елен с четири кръга  върху рогата, на второто изображение може животното да се интерпретира като еднорог
фиг. 1111
Фиг. 13. Изображения на двете равноденствия и силите, които действат върху човека. Колобърът е в позиция Дуло
 фиг. 1115фиг. 1112
   
 
 

Фиг. 14. и 15. Изображение на руната на живота и основа на кода Дуло
Следва продължение
 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>