ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Нечий глас ме сепна. Изведе ме от приятното опиянение на размисъл.  Спомних си за Любовта и Доброта. Та, Любовта тръгнала по земята, за  да изпита хората що е Добро. Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го пред вратата и го помолила да отговори. Момъкът се позабавил.

  Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачната ù дреха се спускала до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на тази красота?  Така и момъкът ù отворил, и тръгнал по алеята от цветя, които ухаели и омайвали погледа.

- Човече – обърнала се Тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?

   Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:

- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и това всичко, което имам аз.

- А имаш ли Любов? – попитала Тя.

- Какво е Любов? Това нещо не ми е понятно. Знам, че така ми е най-добре да живея.

- А чувстваш ли се щастлив?

- И това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща и сякаш съм в една огромна стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е едно и също, Изобщо, голяма скука.

- И на това му казаваш добро, значи?

- Така съм свикнал. Имам си всичко от мама и татко. Да са живи и здрави!

- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава какво ще правиш?

- Виж. За това не съм се замислял. Добре, че ми отвори очите.

- Отворих ти  ги, но дали ще проумееш истината, която ти разкрих?

-А, бе, давай сега да върви, а за бъдеще, да не му мислим толкоз!

- Давай, давай, ама всичко си има граници, момче! Когато останеш сам, тогава ще разбереш  какво значи да търсиш Доброто. А сега остани със здраве и дано Господ ти даде разум!

   Любовта забързала към вратата, излязла и продължила пътя си.

Мария Герасова- Спасова