КУЛТУРАТА НА (ПРОТО-) ТРАКИТЕ

  (откъс от „НЕБЕТО ПОМНИ – ПРОТОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ)

   Тъй като в настоящата част ще се разгледа и въпросът за разнасянето на култура, то още в началото ще го разясним синтезирано. При траките-херметици въпросът за оцеляване на част от племето след природен катаклизъм или прекалено голям прираст на населението, е с първостепенно значение. Най-често срещания вариант на разселение при тях е от Запад към Изток. Частта от племето, когато се заселва на новото място, пренася със себе си и своята култура, за която тук ще посочим философските категории – част от ежедневието на населението, наричани практики, модели и т. н.:

   1.Изграждат се селища за нов живот – най-важните необходими познания са от областта на строителството, астрономията, геологията, металознанието.
   2.Разработване на земеделски земи и скотовъдство – най-важните познания са почвознание, геология, направа на иригационни съоръжения и управление на водите, зоология, ботаника и анатомия.
   3.Духовни практики – това са константни ритуало-духовни-мистични комплекси от познания, песнопения, жестове, наричания, заклинания и други, които при тракийския отворен херметизъм не се променят. Необходимо е да има жрец, който владее познанието и има цялостна представа за пътя на знанието.
   4.Въвеждане на възпитание за вселената, околния свят и цялостната същност на Земята. Отново ще напомним, че в отворения херметизъм присъства възгледа за едновременост на душа, дух и материя, изразен най-силно от дълбоката древност, чрез знака – IYI. Това е ипсилон с две хасти, като показва едновременност на мъжкото и женското начало. Ипсилона (Y) символизира мъжката структура, а хастите (I) – женската.
   Културата съдържа в себе си още много под практики, които са спомагателни. Независимо чрез какви форми на експониране тя е била съграждана на новото място, цялостната J функция и смисъл са оставали едни и същи. Разликите са се проявили поради факта, че на новото поселище има и контакт с автохтонно население, което е на различен етап на развитие, но е било необходимо също да бъде обучено чрез тази култура.
   X хил. пр. н. е. – поява на високоразвита култура в готов вид на Балканите – Градешница (България), Винча (Сърбия), Търтърия (Румъния). Най-изявените и проучени, но не единствени центрове, които вероятно са дело на спасили се от катаклизма атланти от княжеството Ману и местно Балканско население.
   Археолозите са открили глинени плочки със специфична писменост, досега неразчетена, независимо от многото появили се спекулативни преводи. На-мерени са цели селища, които обаче не можем да наречем градове заради все още странните определения за това какво е град, налагани предимно от три школи в историографията. Те все пак са типични градове на херметици, при които не е необходимо да се изграждат крепостни стени, защото реално няма кой да ги напада. Безспорно в тези центрове се заражда сърцевината на духовната част в цялата съвременна култура. Тези херметици концентрират основните схеми на своето развитие в пределите на днешна България. Начинът им на съществуване е под формата на много племенни съюзи без да се създава държава. Има открити от археолозите разработени рудници, преработени огромно количество златоносни пясъци и чакъл, а освен бронз и мед са могли да обработват минералите малахит и лазурит. Жилищните им сгради са били едни от най-безопасните за живеене на хора и животни. За разлика от съвременните при тях няма вредни излъчвания. Правени са от дъбови стълбове, преплетени с пръчки и измазани с глина. Открити са много пещи за отливане на метали. Долмени, менхири и кромлехи изграждани от (прото-) траките са свързани с херметичната им култура. Моделът на подредба на обществото е изисквал да не се записва нищо свързано с науката, културата и най-вече разбирането им за Господ-Бог. Подреждайки сведения от по-сетнешни автори като Херодот, Страбон, Плиний Стари, Йордан, както и различни китайски автори от античността, анонимни хроники и свещени текстове, археологически артефакти и логически разсъждения успях да разбера формата и смисъла на отворения херметизма. Херметици са знаели повече от 60 множества в математиката. Правили са огледални образи из нивите на съзвездия, някои от които астрономите откриха едва в последните години. Винаги са обвързвали знака с музикална тоналност, звук и число. По-вероятно е към тази обвързаност да е имало и други символи, които все още не сме открили. Знаели са структурата на Вселената и как е произлезла тя. В съвременната астрономия най-близко до познанията им са учените Хътън и Пенроуз. Все още в българското народно творчество са съхранени доста от сведенията им, но тъй като по-голямата част от изследователите са към мисленето на съвременния прагматизъм и еволюционния начин на разсъждение, трудно достигат до тях. Безспорно най-голямото им познание е това за Господ-Бог.
   До появата на елинската мисловност траките не са създали своя държава, поради херметичната култура, която са спазвали. Необходимо е да изясня и кои са основните им племенни групи, а именно мизи, витини и пеласги. Разделението е условно, но е едно от най-добрите засега. Тези големи племенни общности са съставени от подплемена. Така към мизите принадлежат бриги, сатри, серди, одриси, даки. Към витините и пеласгите подплемената са повече и затова няма да ги споменавам поотделно, а ще отбележа, че витините са обхващали земите на днешна северна България, докато пеласгите са се разпространили по крайбрежието на Беломорието и островите в Егейско море. Това географско поселение обаче е само в началото на неолита.
   Независимо, че не ни оставят писмени сведения, траките не са били безписмени. Един от техните най-известни представители е княза-жрец Орфей. Съвременната историография все още е доста назад във вижданията си за тази личност от световен мащаб. Накратко ще отбележа, че първият човек носещ името Орфей, който е бил и херметична, духовна личност е живял или в последните години от съществуването на княжество Ману – част от Атлантида, или в първите векове, когато са възникнали (прото-) траките. След него Орфей се превръща в титла за всеки, който е пряк ученик, носещ познанието му. Така се е стигнало и до Орфей участвал в Аргонавтика, и до Орфей посетил Египет, и до Орфей слязал в Подземното царство, за да измоли своята Евридика. За последната ситуация съм длъжен да направя едно важно уточнение:
   1.В тракийския отворен херметизъм (разбирай и орфизъм) няма понятие за Подземно царство, със семантика за Подземен свят, Онзи свят или Ад, защото те не съществуват. Във вярата им Подземния свят е част от вертикала. Подобно разбиране се среща във всяко едно вероизповедание от пренесените им култури. Следователно Елинското писание за слизане в подземен свят, за да се измоли връщането на любимата му Евридика, е некоректно.
   2.При траките – херметици и техните учители орфици, не е имало брак, както и жена, с която се споделя живота. Следователно в термина Евридика трябва да се търси друго значение. Така достигнахме и до откритието, че при някои от тракийските племена с втори термин от многосъставната лексема – дика, се отбелязва прозвището Бог (=ангел). В новосъздадения от траките старогръцки език Еврика е познание, откритие. Той възниква от по-древната тракийска лексема „евр“. И тъй като в многосъставните лексеми терминът се разчита от последната към първата, то това което е искал да измоли Орфей е най-вероятно божественото познание. Предполагаме, че това е бил Орфей, който без време е получил своята титла, тъй като е възможно учителят да почине скоропостижно, без да му е завещал цялото познание. От елинския вариант разбираме, че опитът, да се вгледа назад във времето и да установи какво точно му е убягнало, не се е получил. Има вероятност този Орфей да е живял в годините, когато се е зародила древноелинската прагматична мисловност и отвореният херметизъм на траките е започнал да загива.
   Уседналият начин на живот спомогнал (прото-) траките да развият изключителна за времето си култура. За един техен Орфей се споменават предимно изкуствоведческите и жреческите му способности. По-ценни за човечеството, обаче, са неговите философско-етични възгледи, които самият трак е съхранил на дървени таблички.
   Шаманското жречество, което отношение във вярата се появява след този Орфей, е религиозен модел, който се среща само при (прото-) тракийските племена, в Египет, при инките и при келтите.
   Идеологическият комплекс ни дава най-правдоподобно доказателство, че това е отношение към живота и смъртта (прото-) траките. Елински и римски писмени извори приспособяват орфизма към елинистичното мислене. Не могат да променят обаче родовия му произход, защото не могат да припишат ритуали, които не са характерни ни за елини, ни за римляни. Шамано-жреческата традиция е напълно чужда за тези културни среди.
   Не така стоят нещата с Дионисизма. Дионис е действителна историческа личност. След като от Тракия отива в Индия и извършва много подвизи от различен характер, сам се обожествява и се връща на Балканите. Тук донася със себе си колективната мистериална естетика, на чиято основа се изгражда възгледът за безсмъртието на душата. Именно това религиозно виждане е по-близо до по-младата, спрямо тракийската, гръцка култура. Все пак и този модел на вярата е бил практикуван от (прото-) траките, но с годините е загубил стойността си, спрямо Орфическия. Можем да уточним, че Дионис възстановява това учение, след като се връща от Средна Азия.
   Когато пише за траките през IV век пр. Хр., елинският юрист Изократ говори за тях като за народ с висока култура и цивилизация, с многоброен митологичен пантеон на тракийски богове, нимфи и мистерии, които гърците умело присвояват, превръщайки ги в своя „пайдея“.
   Дионисизмът е подходящ за елинското мислене и затова тази група от племена лесно си приписва автора му за свой културен герой. Не може да стори същото Аполон, Орфей и тракийския Орфизъм. По тази причина елинският Дионис е противопоставен на тракийския Орфей, като първият, чрез своите вакханки (бакханки), разкъсва певеца. Един вид, смислово е предадено културно-идеологическото надмощие на Елада над Тракия. Данните за Орфеевото сказание са се изградили в два културни региона. Те представляват натрупване на смислови комплекси, които принадлежат към различни епохи. Разделянето на отделните елементи може да ни насочи към типологическата основа. Стремейки се да го присвоят като свой културен герой, гърците влагат в него своите си идеи за Орфей и той става носител на благата на цивилизация (това, което е характерно за Дионис и по която причина им се отдава да впишат последния в своя пантеон). При траките, обаче, двата култа съществуват без противопоставяне един на друг. Археологическите открития потвърждават идеите в тракийската митология за безсмъртността на душата. Няма да бъдем справедливи, ако кажем, че това е единственото тяхно виждане за живота след смъртта. Едни от траките вярват, че душите на умрелите се връщат, други – че загиват, трети – че се прераждат в нещо друго, четвърти – че не се връщат, но преминават в по-щастлив живот, пети – че душите умират и така е по-добре.
   След Орфей изключително важна става връзката между музикант, поет, лечител, жрец, предсказател. Тя показва кръг от мотиви, които са характерни за шаманския жречески тип (а не за елините), разпространен на границата на неолита и бронза. Тези мотиви са застъпени и при други тракийски митологични образи като Лин, Музей, Тамирис. От друга страна те разкриват древността на културно-верската традиция и характеристиките на учителя в отворения херметизъм.
   Мирча Елиаде твърди, че шаманизмът е разпространен сред култури, които са нямали никаква връзка помежду си. За пример той посочва африкански, азиатски и американски култури. Това се оказва голяма грешка в изследванията му, защото нашите проучвания показаха, че отбелязаните от него култури са имали едни и същи учители (=народ учител, племена учители).
   Шаманското жречество се оказва упорито свързано с ловни култури,, които на свой ред ползват митология и религия с вертикална ориентация, вертикално разположение на Подземния свят и с вертикални символи — световен стълб или дърво на живота. В тия култури шаманът-жрец е изключително важна фигура – избраник, събрал върху себе си всички форми на представителство в древния колектив, той е и магьосник – посредник между този и отвъдния свят. Вертикализмът и шаманското умение да се изпада в транс, за да се отдели душата от тялото, с цел да се отиде отвъд във връзка с някаква племенна мисия – тия представи изглеждат взаимообуславящи се. От друга страна съвсем различни и противостоящи си са постигнатият с музика екстаз на шамана, който умее да се пренася отвъд, и постигнатият с друга музика колективен ентусиазъм – сродяване, било с мистичната богиня-майка, било с мъжкото земеделско божество, които биват викани на земния празник. В първия случай, един представител (шаманът), като привилегировано лице се свързва с Отвъдния свят, а във втория общуването се извършва от целия колектив. При шамана има стремеж към мъчно постижимото горе и, може би, като следствие се появява соларната ориентация. При втория случай хтоничното начало и хоризонталната ориентация на световете изключват лице с привилегировани функции, тъй като актът на причестяването със сакралната сфера се реализира в тукашния свят и не се смята за нещо трудно постижимо или изключително.
   Двата космологически типа и техните антропологически проекции в една или друга пропорция не се срещат в чист вид, представляващ при вертикалният модел – „ловуване-вертикализъм-шаманство“, а при хоризонталният модел – „земеделие-хтонизъм-мистериалност от Дионисов тип“.
   Откритата от Дюмезил като нещо специфично за индоевропейската (разбирай (прото-) тракийската) митология и религия, трипартитна система на разпределение на функциите е редуцирала шаманската идеология у индоевропейците.
   Известно е, че трипартитната система е слабо застъпена у елините и тяхната митология и религия. Според Дюмезил това била причината за слабото опознаване на шаманизма при гърците. Според нас в разсъжденията на френският учен има голяма доза хипотетичност, защото няма шаманизъм. Според Дюмезил елините спадат към индоевропейците, а при тях би трябвало а има шамано-жречество и трипартитна система.
   Конфликтът, който възниква между двата типа религии – шаманизмът, като мъжко начало и хтонизмът, като женско начало – рефлектира в конфликт между Аполон и Дионис. В същия момент, за елинските хтонисти, Орфей, като представител на шамано-жречеството, бива считан за женомразец и разкъсан от вакханките (бакханките).
   Не само могилите от бронзовата епоха (наричана погрешно елинистическа), групирани така, че да представят огледални отражение на отделните съзвездия, говорят за разглеждания вертикален модел на вярата при някои от траките. Отвъдният свят, горе в небето, според тях бил същинският свят. Затова при жертвоприношения, когато са изграждали гробници и могили те били подреждани според формите на небесните тела. Един от примерите са погребалните съоръжения в резервата „Сборяново“, наречени от следователите „един от свещените центрове на Тракия, които подобно на тези от Етрурия до Вавилон в древността са се отличавали със своята археоастрономическа планировка“. Специалисти локализират споменавания от Клавдий Птоломей „Даусдава“ или „Градът на вълците“ в този регион, представяйки много археологически открития в защита на тази теза.
   Топонимията в района (Малък Поровец, Нивата на певеца и др.) само потвърждава възгледа ни за жреческо-шаманският тип религия при по-голямата част от траките, където шаманът, чрез песни достига до Отвъдния свят. Понякога приема дори образа на животни, за да изпълни своята мисия.
   За едно от скитските племена, които са от един корен с траките, Херодот пише, че всяка година, за няколко дни мъжете се превръщали във вълци, след което отново добивали човешкия си облик. Той не ги нарича шамани, а според представите за тях на другите племена ги назовава „магьосници“.
   Освен Дионис, към който спадат като персонажи от учението му вакханките (бакханките)и розалиите(смятани от някои учени за днешните кукери), гърците се опитват да окрадат и другите тракийски богове, между които първостепенна роля изпълняват Херакъл, Залмоксис, Арес, Аполон, Артемида и Зевс.
   Ако проследим внимателно древните източници ще видим, че стремежите на елините нямат никакво покритие, защото дори техни хронисти свидетелстват, че това са тракийски богове. Това е естествено, защото (прото-) траките са хилядолетия преди елинската мисловност. Според антични текстове Юпитер Сбелсурд е едно от най-старите и тачени божества от траките. Други източници разкрива, че обожавани от тракийските царе са били Богът на Слънцето Хелиос, както и Хермес. Това са все митологични персонажи, които са свързани с другите богове и без тях, религиозните виждания за този модел вяра не могат да функционират. Отбелязаните важни божества, обаче, липсват в, по-новата, гръцка митология.
   Сведенията за Артемида показват, че тя е почитана, както сред траките край Дунав, така и сред скитите (=саки), което насочва към мисълта, че създаването на тази богиня е станало преди разделянето на (прото-) траките, много хилядолетия преди появата на елините.
   Битката на боговете с титаните край Флегра, която е тракийска земя, също става много години преди да се появят древните елини.
   Всичко това, както и сведенията, че повечето от обожествените, действително съществували, персонажи, са родом от Тракия, още веднъж потвърждава гръцката агресивност спрямо (прото-) тракийската култура и митология.
   Ще предложим и няколко антични текста, които предлагат доста обозримо някои от тракийските ритуали: „На тях (фригийските тържества) приличат и Котитиите, и Бендидиите у траките, от които водят началото си и орфическите празници. За Котито споменава Есхил в „Едоните“ и за музикалните инструменти, свързани с нея. Защото, както казва: „Славните мистерии на Котито с инструменти“, веднага добавя и за тези, свързани с Дионис: „Един, в ръце с флейта, изработена с въртене, изпълнява прочута песен, подбуждаща към всеобщ безумен вик, а друг звъни с медноковани котили“ и отново: „Ехти хвалебствена песен. С глас на бик реват някъде от тайно място страховити мимове. Ужасяващ кънтеж, подобен на тимпанов, се носи сякаш подземен тътен.“ (Страбон, „География“, X, 3,16)
   „Басари“ се наричат хитони, които носели тракийските бакханки, наречени са така по името на Дионис „Басарей“. Били пъстри и дълги до нозете. Есхил казва в „Едони“: „Който има хотони и басари лидийски, дълги до нозете.“(Есхил, „Едони“. Фр. 71. Хезихий, Речник, В305(поДиогетиан)
   „И у Есхил при появата на Дионис дворецът на Ликург е обладан от бога по невероятен начин. „Беснее домът, покривът лудува в чест на Бакх.“ (Есхил, „Едони“. Фр. 73. Анонимен автор, „за възвишението“, 15, 6)
Особеностите, по които се разграничава отвореният херметизъм са:
   1.Не се прави нещо, което не е от необходимост за обществото – градовете са без защитни стени, дворците и храмовете са без зидове, а само с ритуално съоръжение.
   2.Обществото е разделено на кастови задруги, базирани на кръгова форма на обучение. В центъра е учителят, поднасящ познанието на напредналите от първия кръг, а те на хората от следващия с по-малко познание. Кръговете най-често са шест. При елинският прагматизъм сентенцията за познанието гласи, че увеличавайки кръга на познанието, увеличаваме и допирните точки с незнанието. При траките – херметици след шестия кръг няма други ученици и познание не се предава на никого. По този начин сентенцията се обръща във формулата -увеличавайки кръга на незнанието, се съхранява познанието.
   3.Знанието не се записва, предава се устно и не е за хора извън кастата. Само учителят познава учениците си. Когато, трябва да се вземе важно решение за обществото, тогава представители на различните касти дават есенция от своето учение. По този начин се структурира израза за самото решение. От елинският прагматизъм започва идеята за съзидаване чрез принципа на опита и грешката и се налага възгледа за задължително доказване на теорията чрез експеримент и премахване на логическия принцип като се замества с емпиричен.
   Само чрез логика и ретроспекция на изворова база и археология, изследвайки модела на функциониране на Шумерската и Ведическата култури, определих най-важните принципи, на които се базира и отворения херметичен модел на траките. Словосъчетанието – термин звучи като оксиморон, но сведенията от древността изискват да преосмислим термина и да го използваме чрез посочения вариант. Жалонните елементи на (прото-) тракийската култура ще предложа чрез сентенции, които характеризират начина на живот в древното общество:
„Това, което е на небето, това е и на земята.“
„Човекът е по Божий образ и подобие“
„Всеки човек е една малка Вселена“
„Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“
„Над всеки човек бди една звезда“
„Над всеки човек бди един ангел“
„Кой каквото си направи, и Бог не може да му направи“
Следва синтезиран преглед на микро и макро картината на отворения тракийски херметизъм:
   а)  Групите тракийски племена никога не се обединяват, а през определени периоди от време сменят местоживелищата на една и съща територия. Никога няма граници между тях, защото винаги се преливат едно в друго, размивайки рамките на териториите си. По същия начин са моделите на свързване в небето на съседни слънчеви системи.
   б)  Отново през различни периоди, по-малки групи от племената им се изселват на други места. След това започват да подготвят автохтонното население, с което са в нови контакти, за да възприеме културата, която имат. Така спазват постоянно, изгубената за други 13-та Божия заповед. Тя гласи: „Трябва да допринасяш, а не да се възползваш!“
   Ще разгледаме първо една схема, според която се повтарят преселенията и разнасянето на култури в готов вид:
   в)  При културата на отворения тракийски херметизъм никога не се градят стени на градове, дворци и храмове. Археолозите откриват винаги центъра, около, който е започнало духовното им съществуване. Както градът, така и дворецът, и храмът са огледален образ на някоя звезда и както соларните си покровители в небето, те имат ядра, но не и строго определени граници. В земен аспект, липсата на разглежданите съоръжения се свързва и с
възгледа: „Защо е нужно да градим стени, когато няма кой да ни напада?“
   г)  Тъй като формата на настоящата разработка е доклад, то ще се спрем само на няколко от най-важните черти в микро същността на културата на (прото-) траките херметици.
   Като най-важно ще разгледаме великото им познание за Господ-Бог, Вселената и Човека, а за да го направим възможно най-елегантно ще започнем с „… цитат от М. Дроснин стр. 213 в Библейският код 2, където той разглежда как „Исак Нютон е бил убеден, че не само Библията, а и цялата Вселена е „криптограма на Всевишния“, загадка, която Бог е създал, а ние трябва да разчетем“.
   В някои пасажи от Библията, които все още некоректно се тълкуват, стои текстът: „Човекът е по Божий образ и подобие“. По-нататък ще обърнем специално внимание на този цитат.
   Текстът от Делфийския храм, който е изграден според възгледите, на херметичните тракийски мистериални комплекси, ни подсказва една друга констатация. Надписът дословно гласи: „Познай човека и ще познаеш Вселената и Боговете“. Буквалната семантика, набиваща се от пръв поглед е, че Човекът е една малка Вселена. Затова, разкодираме ли Човека, ще успеем да разкодираме и Вселената.
   Тук ще преминем към въпроса за някои аспекти от познанията на траките херметици, които са ни познати след дългогодишните изследвания в тази област.
   Ще разгледаме и още едни сакрални пасажи от Библията, съпоставяйки ги с херметичната тракийска мисловност и физика на вакуума:
   1.Терминът Бог представлява всеки отделен Ангел, но също и съвкупността от всички Ангели.
   2.„В началото беше Словото (мъдрият език; К. К.), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Библия. Йоан. 1-1). Ако разполагахме с нередактиран текст на евангелието, терминът нямаше да е Бог, а Господ – Бог. Все пак текстът дава и друга информация, според която, всеки един Ангел (=Бог) е също и Слово, а това е важна подробност. Под този термин не би трябвало да разбираме само логоса, но и финото Господно информационно поле.
   3.Един от Ангелите е Сатанаил, който създава Ангел помощник по собствено подобие (вж. Епос за Гилгамеш; Евангелие от Юда и др.).
   4.Всички Ангели са създадени по подобие на първия (=Самопородилият се).
   5.Така че Ангелът, от който са направени хората и е помощник на Сатанаил се явява матрица на първия Ангел, (до тази подточка е предложено вече равенството от вида А = В; В = С; С = D, следователно D = А, което е принципната идея в първата част от модела)
   6.Оттук следва, че Ангелът, от който са създадени хората, е и Слово.
   Във всички, неизопачени, предантични учения за Господ – Бог и Вселената, се съдържа информацията, че хората са направени от материална и Божествена субстанция. Под Божествена би трябвало да се разбира частици от Душата и Духа на Ангела помощник. В Евангелие от Юда буквално е казано, че при създаването на хората се среща единствения случай, когато се намесва Господ – Бог. Той изпраща архангелите Гавраил и Михаил, които „откупуват“ Душата и Духа на Ангела помощник от Сатанаил и създават хората.
   Според Средноазиатската версия на (прото-) траките са извършени десет манипулации, за да бъде създаден първия човек, а тяхната схема е под математическия модел 4 + 3+3 (доста важно число според устния орфизъм, част от отворения херметизъм. Сборът от тетрас и два триаса образува десетката (декас)). Сведения за това сътворение, най-ясно е предложено в законите Ману, както и в още няколко ведически книги. „Манипулация“ бе най-близка лексема до това, което искахме да покажем като светоглед на (прото-) българите. Споменавайки 10 манипулации това не означава 10 различни тела, чрез които се създава човека като костна, кръвоносна, нервна и така нататък системи. Въпросът е свързан с нещо, което е още неописано от съвременната наука. Във Ведите вариантът се поднася под модела Ману (Господ) създава първия Бхригу (човек). Първият Бхригу създава втория Ману, който от своя страна създава втория Бхригу. Това се повтаря до създаването на десетия Ману, който създава десетия Бхригу. Това е вече човекът, познат ни днес. При недобро тълкуване на този херметичен модел може да се стигне до опасно разчитане на фактите. В повечето случаи се борави първо с прагматичния вариант чрез най-незначителната семантика в множеството такива, които се поднасят от сведението. Според подобен начин на разчитане, тълкуването е, че Господ създава и унищожава докато стигне до десетото, най-читаво човечество. По-скоро в описаните случки се предлага познанието как енергия на една планета от слънчевата система изпраща енергия към Земята за сътворението на човека. Тази енергия продължава от Земята към друга планета и така отиването и връщането от планети към Земята и обратно е до деветата планета, която изпраща енергия към нашата, където почти е сътворен човекът. Земята връща своята си чиста енергия, явявайки се десетият Ману и по този начин сътворението на хората (Бхригу) е завършено. Във всички митологии, дори и недокоснати от тракийския херметизъм първият човек се ражда от Земята (кал, пръст, пясък и т. н.), а траките-херметици гледат на нашата планета като на хтонично божество, т. е. Майката, която дава родилната енергия. Това се обяснява много добре и от орфическия „паспорт“, открит от Димитър Чиликов и публикуван в интервюто му за в-к „Номер 1„. Текстът гласи: „Аз съм рожба на Земята и на звездното небе, но моят род произхожда от небесните жители“.  ,,…И тогава образът и подобието на великото поколение на Адам ще бъде издигнато в небето, защото това поколение, което идва от вечните царства, съществува още преди небето, земята и ангелите“ (думи на Исус към Юда в пасажа за сътворението на Вселената от Боговете от гностичното Евангелие от Юда).
Константин Каменов

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>