ПРЕВОДНАТА КНИГА НА ЛАТИНКА ЗЛАТНА

ИМАНЕ” – ДВУЕЗИЧНА ПРЕВОДНА ПОЕТИЧНА КНИГА НА ЛАТИНКА-ЗЛАТНА
Излезе от печат двуезичната преводна книга „Имане” на босненски и български език от поетесата Мубера Исанович, Босна и Херцеговина.
Превод, редактор и фотографии – Латинка–Златна
Корица и графичен дизайн – Валентина Йотова
Биографични данни за Мубера Исанович
МУБЕРА ИСАНОВИЧ
Мубера (Пашо) Исанович е родена през 1938 година. От 1941 година живее и работи в Сараево. Завършила е Факултета по архитектура в Сараево. Тя е член на Съюза на художниците в Босна и Херцеговина. Имала е редица самостоятелни изложби. Книгата „Дринкаче” е нейната първа поетична книга..
През 2015 г. Мубера Исанович е отличена с международна награда от поетичния конкурс „Лирични гласове” в България, а през 2016 е включена в петезичната антология „Гласове от Балканите” и в триезичната книга „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия”, които са публикувани в България.
корица Латинка (4)
Стихове от Мубера Исанович
ИМАНЕ
Имам цифром и словом
двадесет и три бръчки
и това е моето имане…
Бяха тревичка и
сега ме е страх, защото…
Сега са като момчета,
които първата сила опасват,
но се страхувам…
 
Постоянно е в ума ми
че младите хора,
при повикване по име,
трябва да бъдат бдителни
и да се пазят един друг,
докато ме няма,
но се страхувам…
И се изграждам в сърмена тъкан.
Как мога
да се изградя в сърмена тъкан.
Как мога
да имам сребърен блясък на ръцете си
и да мечтая…
след осемдесет и осем…
 
Как мога
да направя моя въздух да ме заслепи
с ръка, да премине в лицето …
да застане зад челото, да навие нишките
в ябълката на живота, която сама се върти,
диша и блести отвътре…
 
Как мога
да ви виждам, докато ме няма,
тялото ми е празна тъмнина,
а жълто-зелена светлина струи – пътека или
дава знак
за живот под косата…
Завъртам се и летя
чрез костта.
Чух, че се тропна, как да
отключа черупката,
когато краят на костта е втвърдена
и ръба е изгорял…

 

Как мога
ясно да виждам сребърни снежинки на пътеката
и да дишам само на това място,
а около мене да играе зора, да чувствам,
че костите са изчезнали
и да ме напусне страха като по чудо.
Само да мога да прогледна, че това съм аз
и около мен всички са еднакви…
ПОТОКЪТ НА ВОДАТА
Ти можеш да се огледаш във водата
и не Ти трябва нищо,
за да обичаш…
Tи нито си нещастен, нито пък щастлив.
Позволи ми пред Теб да коленича,
да целуна стъпките, които оставяш
след Твоята милост,
от които научих,
че е щастие да се знае…
истината…
ПОКАЖИ МИ ЛИСТАТА СИ, ЛИПО
Покажи ми листата си, липо,
че си тук, или
ми покажи дъжд!…
Светлината ти вече ми показва, че си тук.
Чувствам, че те познавам…
Твоята реч остава
измежду теб и небето. И…
сълзите ми,
и молитвата ми,
и любовта ми, защото
искам да вярвам, че ме чакаш,
или че се криеш
измежду листата си,
липо…
ЛИЦЕТО НА ПТИЦАТА
Всичко е мое – и телта на кафеза, и кафезът, и птицата,
освен завесата, която стои в предната част
на очите ù;
въпреки това дали зад лицето на птицата Тебе търся,
или зад Твоето лице стои лицето на птицата?
Нещо тихо и буйно може значително да уплаши перата
на птичите крила, да започнат да вибрират и трептят…
Някъде там това е мое,
или близо до мене, което ме кара
да повтарям думите, като началото на глад,
като едно желание,
близко, много близо
до лицето на птицата…
(Предговор на изложбата „Позовавайки се на Божието име“ през 1998 г.)
ТВОЯТА СТЪПКА Е ГОЛЯМА,
НА МЕНЕ МИ Е ТОПЛО…
Седя в дълбоката сянка на Твоята стъпка
и дишам меката Ти и топла сянка…
Тя трепти около мене, а под мене вибрира…
Дали Ти Си ядосан, или земята диша,
или това е лицето на различната Ти меланхолия?
А пък на мене ми е горещо,
защото съм в сянката на дълбоката следа
на Твоята стъпка.

представя Мария Герасова- Спасова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>