Разчетен тракийски текст в храма в село Гърло разкрива ритуал в чест на Плеядите

Елица Димова
В селата Гърло, България и Ловреч, Хърватска се намира отговорът как се е развила културата на траките и накъде се е разпространила. Цялата система от подобни съолъжения в света е древна комуникационна система.
фиг.1
Фиг. 1. Общ изглед на храма 
В Гърло се намира уникален храм на три нива. Кладенецът-обсерватория е един от уникалните обекти, който показва изключителната природа на цивилизацията по нашите земи. Той се намира в близост до гр. Брезник, в посока Перник, на северния скат на Гребен планина, под връх Кула. Малко хора знаят, че на мястото на язовир Красава, в чиято близост се намира съоръжението, преди кротко е съществувало старото землище на село Гърло. По време на комунистическия режим, както и за други обекти, които представляват изключителна ценност, са вземани странни решения. Това е едно от тях, подобно на язовир Копринка, под чийто води остана неоценимо културна наследсто и тук селището е изместено в долината.
фиг. 2 е
Фиг. 2.Язовир Красава
Обикновено траките, които са вероятните строители на обекта или още по-вероятно техните предци, са правили светилища на високо слънчево място, некрополи в близост за да са до душите на предците. Целта била да са близо до боговете, а в богата на води долина, са разполагали поселенията си. Това означава, че на дъното на езерото със сигурност се намира отговорът кой е създател на съоръжението.
Че храмът е част от общ комплекс е видно, но не е изследвано. През 70-те години местни хора съобщават, че наблизо има побити камъни “Русалимско гробище”, които са били на разстояние 0,7 – 0,8 км. северозападно от кладенеца, за което споменава Димитър Тонин. Това били наредени в редица необработени каменни стълбове. Наблизо има и светилище с познатите от тракийските мегалити камъни с врязани кръгове с отвори или с линии, изобразямащи символно Бог или фаза на движение на небесните тела.
Археоложката, която изследва първа мястото Димитрина Митова-Джонова твърди, че храмът в Гърло е част от културата „Нураги”, която и до днес е загадка за учените. Нейните представители са почитали Луната. Всъщност науката не е дала задоволителен отговор защо тези кладенци се срещат на толкова отдалечени едно от други места. Най-многобройни, но по-малки са на о-в Сардиния. Срещат се на полустров Крим в Украйна, Тунис, Палестина и на о-в Кеос в Гърция. Вероятността това да е дело на една й съща общност е възможна само ако тези кладенци са много по-стари, отколкото се твърди или пък е време да приемем, че прототраките са управлявали цяла империя.
Наскоро беше открито липсващото звено – 7 такива кладенци в Ловреч, Хърватска. Разликата е, че при тях липсва дромос. Стълбището към всеки кладенец се вие до дъното им, което сега е заблатено. За обектите местното население знае, но те не са изследвани, както и местностите, които са във връзка с кладенеца в Гърло. Освен сакралният им брой – 7 в Ловреч те са с различна големина и всъщност това са 5 от планетите от Слънчевата система, Земята и Луната. И нещо повече, ако се измерят диаметрите на каменните спирали в Ловреч, ще се уточни съвсем точно кои са свещените обекти и за нашите предци. А още по-важното е, че най-вероятно това е точно конкретно разположение на седемте небесни тела на космическата карта, което пък ще даде яснота в коя епоха са създадени.
фиг. 3
Фиг.3. Кладенец тип „Нураги”, Ловреч, Хърватска
И ето потвърждението в България. Коридорът в Гърло е с дължина 7 метра, но тъй като при реставрацията са направени някои конструктивни промени по отношение на стълбището, не може със сигурност да се твърди, че наличните 13 стъпала са били в първоначалния модел. От двете страни преди да се скоси таванът на мегалитната част, се намират интересни ниши, което е в подкрепа на тезата, че е възможно светилището да се е използвало също за измервания и наблюдение на небесните тела. Най-вероятно там са поставяни кристали или други ритуални предмети.
фиг. 4
Фиг. 4. Ниша в коридора на храма в с. Гърло
При откриването на кладенеца, той е имал куполна част, която е разширена неоснователно, което променя изцяло представата за предназначението. Куполът наподобява небесния свод, а това е характерно за микенската и тракийската представа за строежа на света.
Много по-вероятно храмът да е част от общия религиозно-ритуален комплекс и всичките обекти наблизо да са имали специална функция. При измерване на разстоянията между тях ще се покаже пряка връзка.
Но най-важното е, че има аналог на надписите в кладенеца в Гърло, което започва да подрежда нещата.
Изписаният текст по камъните неправилно е тълкуван като римски цифри. Това е пиктографски запис, а на някои места се виждат и рунически знаци.
Първото, което потвърждава тезата, че храмът е посветен на Луната, е очевидното доказателство за извършваните нощни ритуали. В близост до входа, вдясно, камъкът има ясно изрязана дупка за факла, а нагоре е опушен.
  фиг. 5
Фиг. 5. Опушен камък до входа, където вероятно се е поставяла факла=
Това предполага често използване след залез Слънце. Но конструкцията с входа, ориентиран на Запад, също така говори, че лъчите могат да падат скосено и да огряват определени места във вътрешността или при пречупването им да се образуват други светлинни ефекти.
Знакът, с който започва текста е почти идентичен на плочката от Караново. Според прочита на текста от Стефан Гайд се намира думата за жрец и то в позицията на връзка с подземния свят.
fig 6
Фиг. 6. Знак на жрец на северната стена
Другото откритие е точно срещу входа, където съвсем ясно се вижда означението на Плеядите. Начинът, по който са го изписвали древните е като дупки, означаващи звездите или фигурално – с вдълбани символични фигури като „кокошката с пиленцата”, както е популярно съзвездието в българския фолклор. В случая имаме и двете означения. От една страна дупките на част от звездите и от друга зооморфното изрязано изражение.
fig 7
Фиг. 7. Камък с изображение на Плеядите
fig 8
Фиг. 8. Камък с изображение на пиленцато и квачката, традиционен символ в българския фолклор на Плеядите
Между Плеядите и знака на жреца се намират други два разпознаваеми сакрални знака.
Едният е на khent – господар, което прилича на къща и се асоциира с храм и подобната на единица резка, която говори за Бог-сътворител.
fig 9
Фиг. 9. Изображение, подобно на къща – храм
Или текстът, без да се имат предвид всички знаци, за което се иска много сериозно проучване би означавал, следното: Жрецът, служи на своя господар в храма на единния бог.
И това става, както пише в „Одисея”, по време на зимното слънцестоене.
Така вече изглежда достоверно и твърдението на проф. Джонова, че преднурагският зикурат в Монте Д Д’Аккоди на (о-в Сардиния) вероятно е подобен на зикурата на Шумерска богиня., а кулите нураги са жертвени олтари на богинята Инана от III хил.пр.Хр. в Урук.
Макар и на далечно разстояние тези съоръжения са били използвани и за комуникация.
С други думи, ако това е ранният тракийски език храмът в Гърло е бил направен около 4000-6000 г. пр.Хр.  
 тагове: тракийски, тест, село Гърло, Плеадите

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>