Траките са извличали енергия от растенията чрез музика

Елица Димова
Истинската същност на тракийската керамика е забулена мистерия, защото при прехода в гръцката култура е изчезнало действителното съдържание на сакралните ритуали, които не са от елински произход. Свикнали да възприемаме историята чрез утвърдените, но често неверни щампи, ние не забелязваме очевидните неща.
Тракийските култове са свързани с изключителна виталност и мистичност. Те не просто показват героични сцени, които ние се опитваме да нагласим по известния ни по-късен, но трансформиран епос, но показва мирогледа на нашите древни предци.
Изключително красива е черно и червенофигулната керамика, намирана в некрополи или около култови селища в България. Разбира се, свещените съдове са откривани на всички територии, където са живели траки, включително и извън пределите на Балканския полуостров. Тракийският подтекст може да бъде разгадан само от съвременните потомци на тази необикновена култура – българите. Това е така, защото и до днес,в българската обредна система е запазена основата на мистичното знание за използването на силите на природата в полза на човека и защото това е автентичния му произход.
Нашите предци са най-старото цивилизовано население на планетата и са имали кодовете на пребъдващото оцеляване. Ръководели са се от природните цикли и космическите закони. Техните ритуали са следвали огледално слънцестоенията и двете равноденствия, като особено са почитали нулевият ден, наречен „кун”, който се е празнувал по време на зимното слънцестоене. „Кун” е и осигуреният божествен печат за следващото ниво на развитие. Това е периодът на завъртане на новия малък или голям цикъл. Единият свързан с ежедневното съществуване, другият – с глобалното. Двете колелета на живота е трябвало да са синхронични и затова всеки ритуал, който е „завъртал” колелото на живота е гарантирал бъдещето и на общността.
Какво скрито знание ни показва тракийската керамика? 
Траките са владеели природните сили до съвършенство. Те са извличали енергия от живата природа и космоса, като са съблюдавали херметическите принципи на вибрацията и осцилацията. С други думи, не са черпели силите на живата материя безогледно. Така са свързали музиката с основната й цел – достъп до сакралните пространства на сътворението. Целият ритъм на човешкия живот е следвал последователната логика на видимите и невидими цикли. За траките, невидимите процеси всъщност са били напълно очевдни. По такъв модел са били изпълнявани ритуалите, свързани с прераждането и отвъдния живот. За да се уподоби на боговете, човек е трябвало не само цял живот да следва повтаряната през сезоните практика, но да покаже как стига до съвършенството чрез усвоени умения – в занаят, войнски постижения или духовно водачество. Това се вижда с просто око в тракийската керамика. Войни – мъже и жени се преборват с митични същества. Игрите не са за удоволствие – те са част от съзнателното съществуване, което е съревнование с боговете. Флората и фауната в техния свят не е декорация. Растенията са преходът и връзката на Гея с Небето. Затова, героите често са увити в зелени ластари в момента на своята смърт или по време на решаваща битка, което среща най-разнообразна трактовка. Основата на това изображение, е технология за извличане на растителната енергия и разпределянето й равномерно към общността или пък приобщаването й към определен вид мистично-ритуални дейности.
В керамиката ни има очевидна информация като тази от Старозагорско, където посветени мъже след танцувален ритуал извличат и събират в широки съдове енергията на растенията със специални уреди, подобни на копия. Квантовата вълна е показана с бял контур точно, както днес също бихме означили движението й. Копията приличат на метални жезли, които завършват с плоско острие.  
 фиг. 1 флора
Фиг. 1. Червенофигурна ваза от надгробна могила с. Крън, Шипка, края на 5 в. пр. Хр.
Керамиката изобилства и със сцени на общуване с Богинята – майка, символ на съвършеното човешко начало, обикновено седнала, точно както е била изобразявана в Египет върху стол, във функцията й на Изида. Често, тя общува с небесни създания, които имат крила. В обяснителните записки в музеите у нас и в чужбина, те се наричат сибили, Пан, Ерос или се уподобяват на други митологични персонажи. Този разнобой в тълкуването ясно показва, че истинското значение не е открито.
 фиг. 2 флора
Фиг. 2. РИМ – Велико Търново, съд, наречен пелике,  5 в пр.Хр.
Богинята-майка често използва хурка, а сибилите й вретено, но те не са с утилитарна функция, защото обикновено имаме друг – герой в сцената, който стои прав и за който се тъче. Всъщност, хурката изприда нишката на съдбата, Богинята я управлява, а хероят може да се уподоби на божество само в служене на богинята. Доказателство за смисъла на мотива е наличието на вретено и върху други предмети. Например, върху монета от времето на Марк Аврелий (161 – 180 г.) на реверса виждаме три нимфи, всяка от които държи вретено, докато танцува. Логично е да се предположи, че именно Богинята-майка има свои служителки нимфи или сибили, както се наричат по името на едно от имената й Кибела.
 фиг. 3 флора марк
Фиг. 3 Монета от времето на Марк Аврелий и нимфи с вретено
Функцията на Богинята не се изчерпва с отговорността й за плодородието и покровителство на царските персони. Начинът на мислене на древните траки не е еднакъв, както на съвременния материалистично дресиран човек. Поради това и елементарното тълкуване няма да е пълноценно. Често, истинският контекс убягва и на най-реномираните изследователи, което не е упрек към тях. Истината е в необходимостта от новата методика, която наричам анализа на историческия профайлър. Тя е свързана с прилагането на комплексни умения за проникване в епохата.
Траките са имали развити градоустройство, занаяти, войнски умения и изключителен усет за природните цикли не поради друго, а защото са имали и научни познания. Това е толкова очевидно, че остава скрито.
В керамиката можем да намерим някои липсващи отговори, ако я четем с тракийската азбука. Иначе трябва да си представим, че без средства за придвижване и съвременна комуникация, както и без писменст, както продължава да се твърди, нашите предци са сътворили сгради със съвършена пропорция, модел Фибоначи.Сздали са предмети от сплави, които изискват знания за металите и металолеенето, и са имали обществена организация на труда, която е завидна,и всичко това е взето назаем от друг по-късно появил се народ, което само по себе си е абсурдно.
Затова ще се върнем на керамиката, която показва, кои са нашите предци по-красноречиво, от която и да е друга част на наследството, което са ни оставили. Тя илюстрира организирано общество и технология, която ни е непозната. В нея се вижда образът на витален народ, който почита природните закони повече от всичко друго. Почти върху всички съдове черно или черевенофигурни има растителни мотиви и преобладава един, който учените наричат „палмети” заради специфичната повтаряща се форма. Същите се намират и върху златна кръгла плочка от нагръдника на Севт III и те обграждат лъвската впаст, пазител на отвъдното. Лъвовете са изобразени и върху амазонските щитове.Те са войската на Богинята-майка. Умеят да се сражават самоотвержено, без страх от смъртта, владеят и тайните на съзиданието обяздват грифони. Те са вратарите на отвъдното и паралелните светове. Амазонките охраняват и златото на траките, което е резултат от трансмутацията на човека чрез жертва. Грифоните са прилежащ антураж на скитските племена, които сякаш не само са си имали вземане даване с тях, но са ги опитомили, което разбираме от поета Аристей. Амазонките са обитавали, както твърдят извори като Страбон, Диодор Сицилийски, Омир, от Каспийско до Черно море. Флорентинецът Берюнето Латино (1230-1294 г.) в своята „Книга на съкровищата“, съобщава, че двете царства на амазонките се намирали в Скития и в Халдея. Халдея е древно име на Тракия, което маркира население от магичен свят със свръхестествени умения, наследени по-късно от вавилонците. Познанията са били използвани за контрол на силите на природата чрез пантеизъм и съзнателно общоностно съществуване на ниво симбиоза. Само пречистени същества са можели да извличат енергията. На една монета,амазонската царица Мирина държи в ръцете си растение, чиято светла сила се стича в кернос в краката й. На друг артефакт, амазонка язди грифон докато държи растение в едната ръка и арфа в другата, което ни подсказва, че хармонията е тиха музика.
 фиг. 4 флора
Фиг. 4. Нагръдник от времето на Севт III
  фит. 5 флора (1)
Фиг. 5. Амазонка язди грифон
 фиг. 6 флора
  
Фиг. 6. Монета с амазонската царица Мирина
Наличието на растения със специфична форма тогава не е просто декоративен елемент. Елшата с подобни листа е едно от митологичните дървета заедно с тополата и кипарисът, описани от Омир в „Одисея”, като част от горичката пред пещерата на нимфата Калипсо. Елшата е дървото на възкресението. „Одисея” е един поразителен документ за пътуване във времето и пространството, чийто код още не е разчетен, но е свързан с прераждането на душите.
Ако приемем, че траките са извличали растителна енергия и информация чрез някакъв вид свръхсетивност или техника, то вероятно, това е ставало и с помощта на музиката. За това свидетелстват изображенията на Орфей, който силно влияе на фауната, но и на флората.
Редуването на черно и червенофигурна керамика също има мистично, но и практично значение. Така се показва, дали героите във времето на създаването са живи или са в отвъдния свят. Черно и червено са основните цветове, които се свързват с Изида и Озирис – с живота тук и този в отвъдното.
Природата, според траките е жива, част от божественото естество и изисква уважение, което е съпроводено с обреди по време на слънцестоене и равноденствие. Но най-важният персонаж си остава този на Богинята-майка, която управлява съдбата, паралелните светове и укротява стихиите, диктува растежа и развитието. Най-важното е, че отговаря за генома не човека.
В една наскоро постъпила в експозицията на РИМ Бургас ваза, се вижда често срещан сюжет. Той присъства и на други артефакти, и керамични предмети. Мотивът е описан като неизвестна богиня, която се ражда/пониква от земята/. Нито богинята пониква от почвата, нито е непозната. Короната й ясно показва, че е прамайката на боговете, а растителните форми около нея свидетелстват, че тя влядее жизнената енергия и генома.
  фиг. 7 флора


Фиг. 7. Ваза с образа на „поникващата богиня”, Апулия, 4 в. пр. Хр. Ashmolean Museum
фиг. 8 флора (1)
Фиг. 8. Ваза от Мушовица, Дуванли, 5 в. пр. Хр.
Над главата на богинята в тракийската керамик почти навсякъде има златен диск, който показва, че нейните мисли и мисия са свързани с природните цикли и с управлението на природната енергия чрез изпращане на послания. Менталното поле завихря света, а не обратното. Умът е сътворителят на света чрез словото, любовта, музиката и мъдростта. Богинята-майка не рядко има и перо на главата, което е част от символиката, означаваща скрито знание и мъдрост. В този контекст става ясно, че прамайката на световете е имала антураж, както земен, така и неземен.
Земният е на първо място някоя царствена особа, живяла във времето на създаването на керамиката или светилището, но освен това, тя има войнствени служителкии, обикновено амазонки, които опазват териториално порталите или сибили, които служат в храмовите комплекси. Разкъсването на дълбоката същност на епоса в наследството на други народи, не позволява да се види тази толкова съществена връзка.
Друг съществен образ има отношение към технологията на траките, да се зареждат от растенията. Ключовото божество – Хермес, от когото траките извеждат своя произход, той наистина е подобен на Тот Трисмегист или трижди роденият, което ясно показва скулпутра с три глави, както и монети, които демонстрират последователност на прераждането на великия дух на Тот, на три пъти във видимия свят. Той е автор на писмеността, но също и на алхимията.   
 фиг. 9 флора
фиг. 9. Хермес, НАИМ, София
Хермес учи, че двете противоположни начала на съществуването непрекъснато са в противоборство и едновременно се съгласуват. Докато вибрацията съответства на божествената хармония, животът се възпроизвежда. Затова, всички тракийски ритуали хармонизират на практика енергиите на живата материя с космическите цикли. Това гарантира правилното устройство на обществото, в което всеки има своето предначертано предназначение, което също се узнава и узаконява предварително чрез ритуал като Лазаровден и Еньовден. Единият въвежда младите жени, а другият – подрастващите мъже в кръговрата на осмисленото съществуване в полза на рода.
Публичните игри в тази връзка са част от себедоказването и едновременно са призната тестова система.
В тракийската керамика виждаме и много необикновени персонажи, които наподобяват генно инженерство. Мъжки фигури с опашки, менади, грифони, неизвестни на науката животински видове. Ако една сюжетна линия в торевтиката и религиозната керамика съществува, обаче, стотици и дори хиляди години, не можем да пренебрегнем с лека ръка този факт, като твърдим, че събития като битки между амазонки и грифони никога не са съществували. Колкото и да е невероятно на съвременния човек е възможно да се допусне, което е и най-логично, че това е отглас от действителни събития, но те са по-отдалечени от нас във времето.
Какво научаваме от тракийската керамика?
Траките са много старо население на Балканския полуоствов. Периодът на създаване на епоса им е от епохата на матриархата в момента, в който започва да се трансформира към патриархат. Основен персонаж, който често се неглижира заради нагласени тези е този на Богинята-майка, която все още не е Артемида. Поради това сякаш има прекъсване в сюжетната линия, но това е само на пръв поглед. Богинята прамайка не може да бъде сбъркана с второстепенните актьори върху керамиката. Обикновено освен, че е седнала, т.е. е на престол, в някой от случаите е изобразена с бяла боя, която контрастира силно на червения фон. Тя е трансмитер на енергията от Небето към Земята
фиг. 10 флора
Фиг. 10. Кратер, РИМ, Бургас
Вторият съществен извод е, че траките са владеели обширни територии, дори до райони на пустинята Гоби, за което споменава и Есхил. Това била пуста местност, до която водят самотни пътища, където „номадите търсят злато. Пустиня обитавана от чудовищни горгони, които могат магически да превръщат живи същества в камъни, както и от страховити грифони.” Грифоните са много интересни с това, че доста приличат на динозаври, имали са четири крака, глава на птица и закърнели крила, защото предимно са се движели по земята. Древните извори предполагат, че те се гнездели по двойки, ловували са елени и коне. Балканите са достатъчно богати на геоложки открития от периода на миоцена, плиоцена и плейстоцена. Трудно е да си представим, че населението по нашите земи е цивилизовано отпреди 25 млн. години и това е защото сме свикнали да боравим с краткия хоризонт, който е не по-дълъг от 10-12 000 г. Но работата на учения е да напредва в изследването си, независимо от предразсъдъците. Напълно е възможно да говорим за древност, в която драконоподобни същества за обитавали Земята заедно с хората.
Наскоро беше открит особено интересен екземпляр от типа на съблезъбите тигри в пещера в Странджа, където бяха намерени и човешки кости. Следователно, сериозният подход изисква дълбочинно изследване защо на тракийските съдове има такова изобилие на митични същества. Същото важи и за амазонките, които са антураж на Богинята-майка, но откъснати от нейния култ са само страховити женски персонажи.
Посвещението в орфическия култ, насочен към Богинята-майка, както твърди и Александър Фол е мистериална практика недостъпна за всеки. Посветените са се различавали от непосветени с това, че са познавали свещените текстове, което се вижда в орфическия диалог на Платон  „Федон” и по-точно в трите пасажа, известни от OF II: 5, 6 и 7 ( Plat. Phaed. 69С, 70С и 62В Burnet). В първия откъс непосветените, т.е. не познаващи светите писания, носят нартекс (дионисовия тире), но малцина са вакхи (обсебени от бога, от божествената Памет-Познание). Тази памет е дълбоко духовна, свързана със свещения небесен запис на всеки човешки живот на нетленен носител. Във втория пасаж ,Платон говори за връщането на душите от Хадес. Това е загатване за  мистериалната представа в прехода Смърт-Новото раждане на бога-Син на Великата богиня-майка, философски литературизирана от Питагор, в синкретизъм с египетските идеи за прераждането (преместването на душите,метемпсихозата).
Затова, познаването на целия природен цикъл, на влиянието на съзвездията и отвъдния свят, позволява на траките да надникнат много дълбоко в съзиданието, там където малцина имат достъп. Няма да е преувеличено да кажем, че те са имали наука, която е позволявала използването на природната енергия, но за мистични, ритуални цели и най-вече за личностно усъвършенстване.
фиг. 11 флора
Фиг. 11. Мистичен танц около космическото дърво, етруска живопис
Използвана литература:
1.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000
2.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001
3. Фол. Александър. Няма слово без учител. Известия на Народния музей Бургас, Археологически музей, Бургас, 2002 г.
4. Владимирова-Аладжова, Дочка. Начало на монетосеченето в Сердика. Сп. Археология, 2, 2003 г.
5.Владимирова- Аладжова, Дочка. Нумизматични данни  за синкретизма в култа към трите нимфи през II век. Сб. Тракия и околния свят, РИМ – Шумен, 2016 г.
6.Палеонтология и митология – произход на легендата за грифона. 2011 г. http://theprivatecorner.blogspot.com/2011/01/blog-post.html
 таове: траките, енергия, растенията

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>