ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Антон Глогов
34. За отрицанието
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Като сътвори най-сетне и жената, силата на сътворението й рече:
“Всичко това сътворих за теб. Нека прочие бъде то твое, което значи и мое, защото аз ще остана да живея навеки само чрез теб”.
И така, всичко на земята биде създадено само за радостите на жената, заедно с това за радостите на самата сила на сътворението.
После, обаче, мъжът, в който се бе въплотила силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приет от нея. Така от жената земните радости, които бяха и такива на силата на сътворението, станаха радости и на мъжа, за да започне трагедията на жената, трагедия едновременно и за самата сила на сътворението за изгубените радости, които станаха радости и за мъжа и за силата на разрушението, вече пълна владетелка чрез мъжа над цялото человечество.
Преизпълнен така от радости при трагедията на жената, мъжът помисли, че всичко сътворено в света, включително и самата жена, е само за него. При нейния опит, прочее, да си възвърне първоначалната свобода за радости, той в своя бяс й рече:
-Ти си създадена за мене и трябва да ми бъдеш подчинена, защото същността на света съм аз, мъжът, а ти добиваш същност само след проявяването на моята първосъщност.
Така мъжът отрече жената като същност за человеческия род, с което отрече и силата на сътворението като същност за человека.
От тогава започна най-голямата трагедия за самия человечески род, защото в него зацарува силата на разрушението чрез отричане от мъжа творческата сила на жената.
Насърдчена от тоя успех, силата на разрушението, проявена в бяс на отрицание, взе в своята власт отделните человеци, които станаха самолюбиви и горди, обладани от чувство на презрение към подобните си и от стремеж да подчинят по-слабите и да ги превръщат в роби.
Следователно, всяко отрицание на мъжа спрямо жената или на жената спрямо мъжа, или всяко отрицание на человек спрямо человек, както и всяко отрицание към каквото и да било учение за человеческата общиария, се считат като едно от най-силните проявления на силата на разрушението.
Защото в общиарията всеки человек трябва да бъде преизпълнен само от творческата сила на силата на сътворението, тъй като всички общиарци, без разлика на пол, са равни помежду си, както са равни по между си всички человеци.
Това означава, че всеки опит за създаване на неравенство в общиарията чрез каквото и да било отрицание, е опит на силата на разрушението да проникне и по този начин в человека. Пропитият с толкова отрицания человек в общиарията се наказва съгласно най-строгите повели на общиарското учение.
35. За мировата радост, за мировата скръб и за детето – бог
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Велико бе делото на силата на сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.
От всички красоти най-великото дело на силата на сътворението бе жената, защото тя притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите, и защото в нея трептеше негата както на синкавините, така и на всички други красоти във всемира, за които тя бе и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.
Дойде, обаче, първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.
Защото и скръбта на жената, както и първорадостта беше след първия й грях пак мирова: скърбеше слънцето, скърбеше месеца, скърбяха звездите, скърбяха всички мирови творения за своята първорадост, загубена чрез жената, която първорадост сега беше се превърнала само в скръб.
Скръбта на жената беше понятна за всички мирови създания, освен за мъжа.
Защото мъжът като животно в първичност, беше само пол, и за него жената не бе друго, освен пол на неговия противопол, който като първичност бе пол на бяс.
И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, както по-рано живееше сама в собствената си радост.
Това не беше само скръб на жената, а скръб и на силата на сътворението в нея.
И освободи се после жената от тази скръб, защото силата на сътворението, не можейки повече да бъде при бяс на пол, се прероди в дете.
Така остана завинаги: силата на сътворението при бяс на пол, да се преражда в дете.
Защото детето не знаеше нито грях, нито скръб.
А скръбта започваше само от грях в грях или при грях.
Така най-великата и първа радост на всемира и на силата на сътворението остана да се изразява за человеците като радост само в малките, чрез жената.
Защото малките бяха творения на силата на сътворението и чрез тях тя се изразяваше като непобедима сила за человека във вечността срещу силата на разрушението, която употребяваше всичко, за да унищожи човека на земята.
С тия последни творения и пресътворения силата на сътворението в деца се продължи отново радостта на жената в първичност, защото силата на сътворението не искаше да остави жената, макар и при грях, само в скръб.
Защото радостта и скръбта на жената, като творчество бяха и мирова скръб и мирова радост.
Така силата на сътворението искаше да създаде за жената и нейния пръв Бог, към когото тя да се обръща в своята скръб, защото скръбта беше тежка и за самата сила на сътворение, чието последно и велико творение в красотата бе жената, която от първорадост бе преминала вече в скръб.
И създаде се тогава този пръв Бог и за жената и за человека на земята, който Бог остана единствен, защото е най-великият Бог на силата на сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за човека, и който и за силата на сътворението, и за жената, и за человека се нарече: дете.
За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всички още радости, от които я създаде силата на сътворението.
За него проливаше жената всичките си сълзи, към него бяха отправени всичките й надежди, към него-пръв и последен нейн Бог.
Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като силата на сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.
Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него, защото богът на мъжа не беше бог на невинност, а бог само на разрушението и на бяса.
И поведе се тогава най-страшната борба между силата на сътворението и силата на разрушението: борба между Бога на человека в невинност и Бога бяс на животно-человека.
И продължи тази междучеловеческа борба, в която бесът на силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на силата на сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человеко-животните, наречени господари, преизпълнени от бесовете на силата на разрушението.
И този, обаче, пъклен опит на силата на разрушението да унищожи человека и человечеството биде разкрит от общиарията, в която най-сетне трябваше да зацарува невинността на детето-бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и в чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен человек в съвършената всеземна человеческа общиария, в която да няма и най-малката следа от силата на разрушението.
36. За последния человечески бог
Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, включително и жената, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Всичко от творенията на силата на сътворението запази своето величие, освен жената в първичност, защото жената бе наистина най-голямата от всички красоти на силата на сътворението, но заедно с това тя цяла бе от нежност, чиито трептения винаги извикваха противопола.
Това свойство на жената бе и греха на силата на сътворението при сътворяването на жената.
Силата на сътворението после изкупи този свой грях, защото от началната и първа, тя се превърна за человека само в една малка сила, и се предостави да бъде пресътворявана и прераждана чрез жената, която си остана в своя грях.
Защото жената, която в първичност бе само чиста любов без пол, след греха се превърна в любов само на пола към противопола, и така се нарече жената на мъжа или жена на силата на разрушението, олицетворена в мъж.
Така бе с първата жена.
Така после биде с всички жени на земята.
Защото чистата любов остана само на силата на сътворението, а жената след грехопадението си вече биде лишена от нея.
Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а и за чистата й любов, която той искаше да премине в него.
След грехопадението й, като изгуби жената своята първична чиста любов, бесът на мъжа се още повече усили, защото той още търсеше от нея тая любов.
И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който не преставаше да търси от жената любовта й в първичност, но като не я намери в беса си, той се обърна така към жената:
- Жена, извън пола, ти не си никаква любов; ти си само груб пол.
Това, което мъжът каза на жената бе една истина, която, обаче, биде последвана от една неистина, най-страшната за света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.
От тогава, колкото по-необуздан биваше половия бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост мъжът уверяваше, че това е съвършена любов и многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов, чрез която се изразява най-голямото величие на мъжа.
Това величие на мъж пред пол в бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени имаше мъжът, жени-робини.
Тези жени-робини не бяха, обаче, за творения и за пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, с което преследваше унищожението на человеческия род.
Защото останеше ли жената за человеците само за пол, но не и за любов към творчество, за раждане и за прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.
И тази, обаче, най-скрита замисъл на силата на разрушението биде разкрита от общиарията, която не можеше да търпи робството на жената само в пол и само в пол, и която не можеше да допусне мъжът да бъде за человечеството само пол и само в бяс на пол.
Разкри се прочее, от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възстанови между мъжа и жената равноправие и да не носят жената и мъжът друго име, освен името человек или другар.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възвърне в жената първичната й любов, вдъхвана в нея от силата на сътворението и чрез жената да се предаде и на мъжа.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да бъдат мъжа и жената в радост само от взаимната си любов, от любов към пресъздаване на малки, т.е. деца, бъдещи човеци, предназначени за нови творения и пресътворения.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се счита вече нито жената собственост на мъжа, нито мъжът собственост на жената, което означава изчезването на всяка лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария, собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да няма вече на света разноверия, тазнонародия, и разноцарствия, за да няма господари и роби или робини и да няма вече на света други богове или лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името: Бог и богочеловек на равенството, на любовта, на творчеството, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършения человек за творчество и за създаване на най-съвършената творческа всеземна человеческа общиария.
Край