В* Е* С* Е* Л   

Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н

ТАКСИТО

 А, ето го и него. Сякаш нас чака. 

- Шефе, ще ни закараш ли на “Освобождение”?

- А, бе, ние все още не сме свободни, но карай да върви  На кой номер?

- Номерът е ясен, но портфела ми остана в приятелката- пошегува 

се  Ася.

- Аз пък забравих кафето си в моята- продържи шегата младият човек.

- Теб, май съм те виждала някъде?

- Да, бе. Как не? Аз живея в Столипеново.

- Не ми приличаш да си от там!

Шегичка, госпожо. Видях, че вие се шегувате, пък реших и аз.

- Хайде. Качвайте се! Тръгваме. Варда! Тъй, както сме   подхванали

 тоя лаф, ще обършем май губите в асвалта? 

- Ей, вие, бягайте от тук. Не виждате ли, че идва кола?

 Брей тия, хора, бе!. Ослепяха.И кола да мине през тях, пак  няма да им пукне.

- Какво да им пукне, момче?

-  Май не им се живее!

- Ами да не е лъжа?

- Да. Да… Няма работа. Парите не стигат. Сега  освен да крадеш и лъжеш, не виждам нищо друго.

- Разбира се, че е така. Ще си вървиш и пееш.   

- Сега са  на мода богатите Изкарват си паричките  на готово. Без да работят. А бедните  да се ровят по кофите… Парченцето хляб ще ги нахрани.

- Май много се увеличиха клошарите, а?  Пък и някой казват, че имали и деца.

- Да са живи крадците, че ги ограбиха!

- Май много ви дотегнах. Спирам вече. Поне си казах, това, което мисля.

- Казвай, момче! Пък  дано ти мине болката! Сега, тя е болка на  повечето хора, освен крадците.

- Да бе. Мотополите ни одраха кожицата. Я виж- тока, водата , парното и какво ли не още.

- Одраха  ни и още как!!!

- Госпожо, госпожо.  Радвам се, че и вие имате чувство за хумор. А пък  аз, като ви гледах, мислих, че сте от ония. Дори си виках на ум :”Ако  ме захване, тая, няма да си  намеря място.”

- Спокойно, момче! Всички се печем на един огън.

- Благодаря ви, че поне ме изслушахте. Защото  май вече никой не слуша. Че ако слушаха, нямаше да бъдем на това дередже.

- Разбира се. Сега, никой за никого не мисли.

- Карай да върви! Шапка на тояга!

 - А, ето, че пристигнахме. Колко струва?

- На вас 3 лева, за хубавия разговор.

- Пък си бил много честен, защото като теб са много малко.

- Поне не съм алчен. И да нямам ,съм си такъв.

 - Ето, вземи 4, па се почерпи за наше здраве!Пък се радвам, че  те срещнах.

БЛАЖЕНИ СА ВЕРОЮЩИТЕ

Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой арогантен, който ще ти подаде ръка и ще те наругае. Тъй значи. Ти си най-добре, защото говориш, а не знаеш какво говориш. Само мрънкаш, като онова коте от покрива. То поне си знае песента. Една и съща. Мрън, мрън, мрън, мрън и все така. А ти мрънкаш, но нямаш покритие. Мрънкай си! Няма кой да те слуша. Аз съм на друга вълна. Мисля повече. Винаги съм усмихната, а някой мислят, че съм луда. Какво да правя? Нека си мислят. Аз пак ще се усмихвам. А ти да му мислиш. Вече започна да си говориш сам, щото няма кой да те слуша. Ама аз съм виновна, че все още те слушам. Та ти давам стимул. Ако не спреш, май и аз ще полудея. Ще отидем и двамата в лудницата. Нали ще бъдем будали? Та те са луди за връзване. А лудите са за никъде. А никъде къде е? Ей там, на боклука. Щото боклуците много ги има. Цели купища. Пък да внимаваме, да не влезем в тях, щото ще станем мръсни! Виж, на мръсните е мястото на говеждия пазар. Говедото си е говедо. Никой не може да му каже две. Две, значи едно и още едно. Едното отива при другото. Тогава ще станат две говеда, та ела ги търси! Хукват да пасат трева. Ама и тревата става. Ще им нахрани търбусите, но те пак са си говеда.

А сега да си дойдем на думата. Наоколо е пълно с говеда и боклуци. Говедата хукнали с пълни търбуси и право в реката. Не се удавили, а се окъпали. Че кат лъснала онази ми ти козина. Ама и мравчиците си ги бива. Налитнали на чистото. Хапели, хапели, та кръв потекла. Кръвта привлякла мухите. И какво станало тогава? Едно разплуто туловище. Докато един ден напълно се разплуло и потънало в земята. Просто изчезнало.

 писателят сатирик Мария Герасова- Спасова

 

 

 

 

                                                                   

.