/Храма на цар Наума и неговата съпруга Егерия/
/Музея на Омир/
Днес, в Пловдив има десетки храмове, които носят различни имена. В далечното минало, когато Пловдив е бил главен град на провинция „Тракия”, са съществували много храмове, посветени на святи мъже и жени, на богове и богини. Те са били съсредоточени предимно в южното подножие на Стария град. Можем да изброим няколко, вече разкрити, като Голямата базилика, Синагогата, Одеона и др. Одеонът не е бил театър, както се тълкува от археолозите. Жилищната сграда „Ейрене” също е била храм. Подовата мозайка издава предназначението на този храм. Той попада в територията на форума, ето защо не може да бъде защитена сграда. Въпросът е на кого е бил посветен този храм – на жената, вградена в мозайката, която е почитана като богиня, или на друг неизвестен нам човек или бог.
Като се опирам на името „Ейрене” и на надписа от двете страни на женския образ, предполагам, че това е известната в митологията изворна нимфа Егерия, съпруга на цар Наума.
Знаците са: E I Y H отляво и I Y H отдясно. Те показват, че има H Y. Прочетено обратно звучи като НУИ. Не е ясно как е звучала чертичката I. Тя се повтаря два пъти и е поставена преди знака Y. Друго, което прави впечатление в надписа от лявата страна и което липсва в дясната, е сълзата. Тя се вижда, пада надолу и е поставена върху знака Y, като е очертана добре, като кръгче. Сълзи, които се стичат надолу, се виждат и в очите на жената. Лицето й е тъжно. Именно надписа от двете страни на жената, сълзите в очите й и името Ейрене ме насочват към легендата за цар Наума и неговата и неговата съпруга Егерия, описани в книгата на Овидий „Метаморфози”, книга XV.
Егерия е видоизменена на Ейрене. Промените в имената на хора и географски обекти е явление, което е напълно естествено в дългогодишната, хилядолетна история на човешкото общество.
Знакът „P” в двете имена, които са за едно лице, е поставен, за да се знае, че те са обожествени. С други думи жената, която е вградена в мозайката, е тачена като богиня.
От „Метаморфози”, книга XV можем да научим подробности за цар Наума и неговата съпруга Егерия. Макар и легенда, описаната история е истина. Както цар Наума, така и Егерия в неизвестно нам време в Пловдив са оставили трайни следи в съзнанието на хората, след като са построили храм за тях. Предполагам, че и настоящото поколение ще стане съпричастно с тяхната съдба и живот. Причина за това са археологическите разкрития в Пловдив, ускорени от мащабните строителни работи.
Коя е Егерия (Ейрене)?
Отговор ни дава Публий Овидий Назон, който е живял между 43г.пр.Хр. и 18г.сл.Хр. Роден е в Италия на 120 км от Рим, учи право първо в Рим, а после в столицата на Гърция – Атина. Известен е с поетичните си произведения, между които е „Метаморфози”. В нея авторът претворява 250 мита. Произведението му е жива енциклопедия на римската и гръцката митология, а защо не и на тракийската. Те отразяват събития и случки, станали още преди да има Рим, Гърция и Тракия.
Смята се, че Егерия е римска богиня от леса на Диана. Като съпруга на цар Наума е негова съветничка по служба на боговете. След смъртта му неутешима се разтапя в сълзите си. Въпросът е обаче дали е живяла в Италия, или не. Може да е била почитана в Рим, но да е живяла на друго място, в друго царство или държава. Същото се отнася и за цар Наума Помпилий. Дори да вземем предвид само името му „цар Наума”, ще разберем, че той няма нищо общо с Рим, където царете им се наричат императори.
В петнадесета книга на „Метаморфози” много ясно е записано родното място на цар Наума – КУРЕС. Това име отговаря на Урса или едно от имената на съзвездието Голяма мечка. Второто му име – Пен (ПИЛИЙ) показва връзката на цар Наума със звездния куп Плеяди, където е живял цар Пелий, виновник за похода на аргонавтите. Старото име на Плеядите е ХИМА, което ни навежда към произхода на името НУМА.
НУМА е не само цар, но и учен. Той започва да изучава митовете и обичаите на така нареченото САБИАНСКО племе, от което самият той произхожда. Името не ни говори нищо, но ако направим анализ ще се досетим кое е то. Състои се от три части: знакът С означава СЛЪНЦЕ, Аби означава Ада или Ида, а третата част е Ниса, за която пише Омир и я нарича „свята планина”. В Географията на Страбон се споменава като Писа – Ида. В епоса на Гилгамеш е Нисир. Вярно е, че племето е италийско и древно, но Ита произхожда от Ида. Това име ни е познато от ИлиАДА, ПлеЯДИ или от ЛАIУТА. Тук искам да поясня, че най-древното племе на земята е от АтлантИДА, наричано още Едони. От това племе произхожда Орфей. Наричано е още НЕБЕСНО – АН и НИСАН или Небето на СИНА. Вече знаем, че Сина е Исус Христос, който преди да се роди е бил известен с името МЕСИЯ. От Месия е преиначено Семия и от там Земия или Земя. Такаче, когато става въпрос за земята, се има предвид Атлантида – Едон – Едем, а не цялата планета. От тук и когато става въпрос за потопа, той е обхващал не цялата планета, а само част от сушата, където се е намирала Атлантида – Едем. От тук следва, че ако знаем географското положение на Атлантида – Едем, можем да определим местоживеенето на цар Наума и Егерия.
Има още един ориентир, който може да ни насочи към царството на Наума, та дори и към времето, когато е живял. Това е обектът на неговите изследвания ХЕРКУЛ или ХЕРКУЛЕС, още ХЕРАКЪЛ. За тази цел царят и изследовател-краевед посещава италийския край, където се намира „грайската крепост”. Италийски край не означава Италия, а Ида (Ито). Днес е останал топонимът КорИТО. Все пак това е находка, която може да се приеме за доказателство. Грайска крепост означава Райска крепост. От тук произлиза прозвището на българите през турско – раи.
Цар Наума се среща със стареца МИСЦЕЛ. От него научава подробности не само за Херкулес, но и за времената от древността. Този възрастен човек е син на Алемон, затова Алемонид. Той е „най-драгият на боговете”. Живее в Арголида – малка държава и столица, която е известна още с името Аргус. От нея произхожда строителят на кораба на аргонавтите „Арго”. Този строител е известен с името Аргос. Той е участник в похода наред с Херкулес и Орфей.
От митовете и легендите се знае, че Херкулес е роден в Тива Беотийска, извършва много геройства и обикаля много страни. Завършва своя живот на планината Ета, където се самозапалва. Наричан е с различни имена:
1. Алкид (Алкиад) на дядо му Алкей
2. Тиринтиец, защото дядовците му са от Тир Нийски или от ТИРНИС
Днес, древният град Тирнис е открит. Името му е Емпорион Пистирос и се намира на левия бряг на р. Марица в землището на с. Ветрен, Пазарджишко. Доказателство са намерените монети с лика на Херкулес, които са се секли в този град. Никой не се съмнява, че Орфей е български певец и музикант. От тук следва, че и Херкулвс е български. При това, ако се използва античната литература, може да се достигне до познание за роднинство между Орфей и Херкулес. Бащата на Орфей МелЕАГЪР и съпругата на Херкулес Деянира са брат и сестра. А мястото, където умира Херкулес, е Пловдив – Джендем тепе. Джендем тепе представлява звездата етав съзвездието „Голяма мечка”, Чието латинско име е Урса, близо до КУРЕС.
Старецът Мисцеле е с име, което е свързано с Ниса. Втората част от името е ЦЕЙ или СЕЙ. Оказва се, че и той е роднина с Херкулес. Мисцел е от Арголида, където се смята, че е планината Парнас или мястото, където е спрял корабът на Ной според гръцката митология.
От „Метаморфози”, книга XV можем да научим още едно име и то е на Кротон. Тази личност може да се открие в книгата на Омир – Илиада. Но там е записано Корон. Този Корон се оказва, че е внук на Ценей, един от участниците в боя между кентаври и лапити на сватбата на цар Пиритой, пръв приятел на цар Тезей. Последният е син на Егей и цар на Атина, но не на гръцката Атина, която не е съществувала през 1200 г.пр.Хр. Пловдив по онова време е бил известен като Палатина заради палата на Времето или Астрономическата обсерватория на Бога Слънце Сол.
Цар Егей е живял в Пловдив на Джамбаз тепе(звездата Гама), чийто знак е У. Съпругата на цар Нума не е случайна жена. Тя е от рода на Егей, затова е Егерия. Била е образована и е познавала историята на своя народ. След смъртта на съпруга си отива в манастир (гората на Диана), където е утешавана от сина на Тезей – Иполит.
Днес разстоянията между България и Гърция се взимат за кратко време, но през онази епоха е трябвало дълго време, за да се изминат разстоянията между днешната Атина и Пловдив. Имам предвид, че Егей уж тръгнал от гръцката Атина и дошъл близо до Пловдив в храма, където служел Евмоли и го убил. Този храм се е намирал в подножието на Бесапарските хълмове в близост до с. Огняново и с. Синитево, Пазарджишко. Бесапарските хълмове представляват звездния куп „Хиади” в съзвездието Бик, където се намира и алфата на съзвездието Алдебаран. Името на светилището е било Елевзин. Над светилището и до днес върхът се нарича Еленин връх. Преводът е Слънце (Хелен) и Ниско (от планината Ниса), или Небето на Исус. Зад „Зин” се крие Низ или Нис.
В заключение искам да кажа, че цар Наума и царица Егерия са живели и царували в Пловдив. Времето, в което е станало това, е били след Троянската война, но по-рано от 8 в.пр.Хр. Изследванията на миналото са били описани в поеми и са запазени.
Моята хипотеза е, че зад името на цар Наума стои ОМИР. Той е събрал много материал и е забравеният автор на Илиада и Одисея, както и на други творби. На негово име е кръстена алфата на съзвездието Кит – Мира. Името на Рим, днешната столица на Италия, е на името на цар Наума – Омир. Храмът с образа на Ейрене може да се нарече от съвременна гледна точка МУЗЕЙ НА ОМИР. Намерените три кита в тази уж жилищна сграда доказват моята хипотеза. Но си задавам въпроса: защо хилядолетия наред, Омир остава скрит? Навярно има причина, за да се случи това. Може би тук намеса има Бог. Когато започнах да търся материалите за цар Наума и Егерия си виждах добре. Сега, когато пиша последните страници, вече не виждам буквите и едва чета. Сякаш загубих зрението си. При прегледа на очен лекар не ми беше поставена диагноза. Какво се случи с мен? Дали съм наказана? О Боже, смили се над мен и ми прости, че се ровя в едно забравено минало, което трябва да остане апокрифно!
Парашкева Фичева