ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН

Angelushev_Ganjo

ЩОТО КРЪВТА МИ ЗАКИПЯ
Ох, нямам думи, до къде стигнахме. Срещам се значи с една  позната в градската градина и какво сподели с мен, да ти настръхне косата. Ще ме попитате, значи. Какво толкова има? Ами как да има, като не знаем какво е спирка…
-Каква спирка, бе мила? – питам моята позната.
- Знаеш ли? Отивам, аз в моето ранчо, а там е зеленчуковата ми градина.
- И какво?
- Как какво? Цялата градина … Като я видях, започнах да охкам, да плача на глас и не мога повече?
- Какво не можеш, повече?
- Гърлото ми засъхна да се дера  и да плача.
- Значи,  нещо много лошо ти си е случило?
- Как да не е лошо. От лошо, по- лошо.
- Казвай, казвай, та да ти олекне! Щото споделена болка не е болка.
 - Права си, мила. Ето какви са нашите хора. Всичко я карат по български.
- Аха…
- Тъй, да си дойдем на думата.
- Казвай де, казвай. Не я увъртай!
- Чакай малко да си отдъхна, щото ми стана болно на душата. Да  не  искаш пак да заплача?
- Казвай най- сетне, щото както я караме, май вече ми омръзва!
- Е, де… Ще ти кажа, ама не знам и ти какво ще кажеш.
- Е, и…
- Ами, отварям вратата на зеленчуковата градина и що да видя.
- Това е друго. Слушам. Става ми интересно.
- Ами целите стебла на доматите отрязани до корен и на земята се виждат само доматите.
- О хо… Виж го тоя умник.
- Не се знае кой е точно, но това, което е сторил, не прилича дело на нормален човек.
- Така е. Но всичко може да  се очаква. Аз мисля, че е някой завистник. Пък такива ги има много.
- Права си мила. За това не бях помислила. В съседната градина има една жена, която ме гледа с такива очи, чак косата ми настръхва.
-  Светът е станал един такъв… Злобата надделява  у хората. Завистта също. Тъй както ми разказваш, смятам, че е един от ония злобари, които не могат да си направят нещо свястно и злобеят на тези, които са постигнали нещо добро.
- То, човек си е такъв, какъвто си е.
- Ех, тази злоба, мила…. Не може да  се изкорини из основи. Както твоите домати. От тук личи, с каква злоба го е направил.
- Хайде мила. Май много се увлякохме. Време е да си тръгваме, щото кръвта ми закипя!!!
ВЪН ОТ СЕЛОТО!
А сега де…. Не го ли виждате, бре хора?  Ами тоя, Петко Шайката. Познавате ли го? Как да не го познавате. Той е най- личният в нащо село.
Вървя си значи, аз   онзи ден. Гледам го, нашият.  Хванал юздите на магарето Марко и дърпа ли не дърпа. А то горкото, потънало в пот   така реве, та пушек се дига. Чак тъпанчетата ти да се спукат. А Шайката, хич не  му пука. Продължава да дърпа. А наш Марко нали си е инат, реве, та реве.
- Сус бре!-  с пълен глас вика Шайката.
Марко сякаш се стресна, навири уши и доближи муцуна до лицето на стопанина си. 
Е, Петко си е Петко, а прякорът  му Шайката заслепява със своята уникалност. Шайка кай, Шайка.  И тъй, не щеш  ли  ха, нагази   в локвата. Цап и целият  се накваси с тиня , чак сухо място не му остана. До  него селския пазач, дето пази сливите.  Свали шапка и дълбоко се поклони  на Петко.
-О,   Шайка, къде тъй, мой  човек? Да не тъй повлякъл Марко, та си станал такъв убосник!
- Не бре, Арче. Недей  да думаш тъй!
-Думам не думам, работата  май върви на там.
-Как да върви натам. Не стига, че селския кмет не си гледа работата. Я виж, селото на кво е замязало!
-Прав си Шайка. Кметът ни е един такъв убостник, че не гой грижа за стадото си.
- Кво стадо думаш, бе  Арче?
- Тъй де, тъй де, людете де …
- Аха, тъй кажи! А аз си мислих, че сий купил стадо овце.
- Да бе. Май и ний сме като овцете. Дето ни закарат, там вървим.
- Е хей…
- Какво е хей? На мен ми омръзна да вървя със стадото и май скоро време ще избягам, па нека ма търсят.
 - Тъй ли? Да не мислиш, че и на мен не ми е омръзнало да вървя като овцете?
- Ей, май започваме да се осъзнаваме?
- Що думаш?  Браво на теб.
-  А сега с Марко отиваме право при кмета. И ако не ме разбере, Марко ще го ритне по задните части и вече дим да го няма. Не ни трябва такъв кмет.
-Съгласен съм с теб. Щом не мисли за хората.  Вън от селото!
 писателят сатирик Мария  Герасова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>