НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА ЕДНА ЗАБРАВЕНА ГЕРОИНЯ БР.189

/Участието на Донка Ушлинова в Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г. и войните за национално освобождение и обединение 1912-1918 г._
За разлика от легендарната знаменоска на Априлското въстание от 1876 г. в Панагюрище – Райна Княгиня, името на безстрашната комитка и герой от войните за национално обединение, носител на 4 ордена за храброст – Донка Ушлинова е малко известно за широката читателска аудитория у нас.
А тя по нищо не отстъпва на храбрата панагюрка .Животът й е една истинска драма, изпълнена с много премеждия и смъртни опасности. Тя е достойна за перото на летописец от ранга на Захари Стоянов, но за съжаление няма шанса да попадне в полезрението на някой талантлив писател, за да опише живота й в книга.
Родена е на 21 декември 1885г., в бедно семейство, в битолското село Смилево – родно място на един от лидерите на ВМОРО Даме Груев. Селото през 1903 г. става център на Илинденско – Преображенското въстание в Битолско.. В него се провежда конгресът на Битолския революционен окръг, който планира датата на въстанието и методите за действие на въстаническите сили в региона .
Донка Ушлинова се жени едва на 15-годишна възраст за Ставри Христов. През 1902 г., докато мъжът й е на гурбет, местният турски управник започва да я “задиря”. Донка убива богатия и похотлив турчин и преминава в нелегалност . Решава да избяга в планината, където открива четата на войводата Славейко Арсов. Донка се присъединява към нея. Облича четническа униформа и се обвърза с ВМОРО.
През 1903 г. Донка Ушлинова взема участие в Илинденско-Преображенско въстание. Сражава се в цели 20 боя с турците. След въстанието преминава българската граница и се установява във Варна. Там следва висше образование и отново се среща с мъжа си – Ставри.
През Балканската война 1912-1913 г. и двамата се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение. Донка Ушлинова участва в боевете с турците при Шаркьой, на Галиполския полуостров и при пленяването корпуса на Мехмед Явер паша при село Мерхамлъ , в долното течение на река Марица .
След това участва във Втората балканска война – 1913 г. и се проявява в боевете със сърбите, при Руен и Султан тепе. Командването на Македоно-одринското опълчение е удивено от храбростта й и тя е наградена с два ордена “За храброст”- 4-и 3 степен.
През 1915 г. България влиза в Първата световна война. Донка Ушлинова заминава пак на фронта, като доброволка. Тя се присъединява към Втори пехотен македонски полк и отново се сражава храбро.Проявява се в боевете край Круша планина, Яребична и Дойран, за което е наградена с орден “За храброст”- 2-ра степен.
През 1917г. Донка Ушлинова е наградена лично от главнокомандващия на Действащата армия, генерал-лейтенант Никола Жеков с орден ” За Храброст” 1-ва степен. След войната заживява във Варна със своя съпруг и през 1924 г. му ражда дете. Умира на 27 юни 1937година .
Снимка на Petar Nenkov.
Снимка на Petar Nenkov.
Снимка на Petar Nenkov.
Снимка на Petar Nenkov.
Снимка на Petar Nenkov.
тагове: невероятна, съдба,  Донка Ушлинова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>