Развитие на екологичното мислене през вековете бр.189

Екологията, като отделен дял на научното познание, съществува едва от около 130 години. Преди толкова години се е появило нейното име и тя е била призната за самостоятелна наука. Ако обаче се обърнем назад в историческото развитие на народите, ще установим безброй факти, които показват, че хората още от древността са обръщали внимание на взаимоотношенията между животните и растенията, познавали са много от условията на съществуването им. В редица древни летописи се откриват много факти, които показват, че хората са изучавали както взаимоотношенията между животните и растенията в природата, а така също и необходимите условия за съществуването на културните растения и домашните животни. В някои от запазилите се писмени паметници на шумери, египтяни, индуси, китайци и други има описания не само на отделни растения и животни, но и на условията, при които те живеят. Така древноиндийските поеми “Махабхарата” и “Рамаяна”, писани II и VI в. пр. н. е. са открити сведения за начина на живот на десетки видове животни. Съдържат се данни за тяхното хранене, местообитаване и денонощна активност. Тези знания са били обвити в мистичност и тайнственост, но в основата си те са екологични. Екологични знания се откриват и в трудовете на много римски учени. Например Плиний, който е живял преди 2000 години, е обръщал внимание на необходимостта от грижи, когато гледал, че Рим е покрит с мътна пелена, затрудняваща дишането. Още през I–ви век пр. н. е. Цицерон е апелирал към римския сенат за издаването на сурови закони против обезлесяването на планинските гори. Древногръцката наука също има важно значение в това отношение. Особено голяма е дейността на Аристотел ( 389 – 322 год. пр. н. е. ). Съчинението му “История на животните”разкрива в обобщен вид знанията от тази епоха, като една част от тях има чисто екологичен характер – за сезонната активност на животните, за тяхната привързаност към местообитанието. Екологични мисли се срещат и в съчинението на Теофраст ( 370 – 285 год. пр. н . е. ). Посветени на растителния свят. Тези разработки в Древна Гърция и Рим можем да разглеждаме като предистория на екологията.
Културата на Древна Гърция и Рим е връх в човешката цивилизация. За съжаление, следва дълъг период на застой и упадък на човешкото познание. Това е така нареченото “тъмно средновековие”. Европейското Възраждане дава на хората много нови факти и наблюдения, свързани с растителните и животински организми и условията на техния живот. Опитите на Р. Бойл през първата половина на VII век са животни, поставени при различно атмосферно налягане, могат да се приемат като първи екологични експерименти. В началото на VIII век английският свещеник У. Дерем публикува съчинение, в което с много примери показва, че в природата съществува равновесие между организмите. Той за първи път употребява понятието “баланс в природата”. Неговият съвременник Р. Реомюр в шесттомния си труд “ Мемоари по естествена история на насекомите”, съобщава своите наблюдения свързани с условията на живот на насекомите, с паразитизма при тях, взаимната зависимост между растенията и насекомите.
http://www.referati.org/razvitie-na-ekologichnoto-mislene-prez-vekovete/90866/ref
 тагове:екологично, мислене, вековете

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>