Счетоводителят, Иво Макриополски беше надвесил разсеяно глава над бюрото си, разлиствайки последният брой на вестник “Поглед”. В заглавието на вестника, той видя някакво сходство със спохождащите го мисли. Поглед да… и върху нещата. Но как, как? Ами разбира се. Трябваше да се досети- гласно догаждаше, той. Ще започне от Щефито- машинописката. Та тя е най- добрата приятелка на Анито- секретарката на шефа.
Злите езици говореха, че двамата, такова, онакова. подмятаха и…Но кой можеше да бъде сигурен в това?
Няма време за губене. Като начало, той успя да проучи някой подробности около характера на Щефито. Говореше се, че контактува с доста влиятелни личности. Че била страстна почитателка на туризма, а наред с него, била на чело на семейната щафета. Търчала насам, натам, да плаща всички данъци за месеца. Говореха, че уж била непрекъснато в разход. Виждали я често, с пълни пазарски чанти. Че мъжът и Пешо, бил старомоден бърборко и страстен почитател на книгата. Можел да прочита, един и същи пасаж по десет пъти. В почивка бил, само когато спял. А Щефито, горката, опъвала каиша върху гърба си. Била, като някой автоматична линия, която само подава и поема.
Хорските езици говореха още, че Пешо бил на опашката на семейната щафета. Докато един ден, видели “Бърза помощ” спряла пред дома им. Горката, Щефи, не беше издържала голямото натоварване в семейната щафета и беше получила нервен припадък. На тръгване ,лекарят няколко пъти повторил: “Повече почивка и чист въздух!”
Това Иво случайно научи от Кичето, нейната колежка.
Ето, сега, отдаваше му се прекрасна възможност да се приближи до нея. Работата допря до председателя на профсъюза. В крайна сметка, успя да издейства две карти за екскурзионно летуване в Пирин. Още същия ден, отиди при Щефито. Знаеше, че с жените, човек трябва да бъде деликатен. На тях им е необходимо, нужното внимание. Те са най- нежните създания на света.
Иво Макриополски до така степен научи всички тънкости в женския характер, че неусетно прие някой техни привички. Переше, готвеше, сам си гладеше ризите. Изобщо, беше се превърнал, в един еманципиран съпруг.
И сега издебна момента, когато Щефито удобно беше се разположила върху стола и оформяше ноктите на фините си дълги пръстчета с пиличката, която скоро си беше купила от един бутик.
– Щефи, разбрах, че имаш нужда от почивка. какво ще кажеш, ако ти предложа една карта за екскурзионно летуване в Пирин?
Въпросът беше отправил светкавичво и тя нямаше време да реагира.
– Ех, Иво! Да беше ми казал по- рано! Знаеш ли, шефът вече ми даде за Батак. Мястото е фантастично и почивната станция е сред борова гора. Благодаря ти, все пак. Поласкана съм, че именно, ти си се погрижил за моето здраве! Знае ли човек, понякога изкача заек там, където не очакваш. Рядко са мъжете, които могат да те трогнат, след толкова години семеен стаж, зад гърба си.
– Ама, Щефи, нали знаеш?
– Това е, Иво.
– Тогава довиждане, Щефи. Пак ще те потърся.
– Ех, Щефи, Щефи! Не можа да разбереш, че ти ми беше единствената надежда- догаждаше гласно той.
Досието, досието на директора ми трябваше. Единствено той гласува, за свалянето ми от ръководството.
Щеше да види, тогава!…
писателат сатирик Мария Герасова / Ведсела Будилкова/
