Миглена Миткова е родена на 18.01.1985г. в гр. София, но голяма част от живота си прекарва в Шумен, родния град на родителите ѝ. Завършва в София магистратура “застраховане и осигуряване”, което е и настоящата и професия. От малка се възхищава на поезията и обича да прекарва часове в четене на стихове, а в юношеска възраст написва и няколко стихотворения. Малко преди да се роди синът ѝ, Миглена започва да пише по-активно, като се насочва към детската поезия. В момента публикува стихове в сайтове за лично творчество, както и в личния си блог за детска поезия.” 

ПРИКЛЮЧЕНИЕ ЮНАШКО

Крачат учениците напети -
днес минават втори клас, за трети!
Гордо към родителите стъпват -
веч` на възрастните не отстъпват!
Само Сашко пак напреде тича
(мирен да стои не му прилича)
и подскача весело към мама.
Ала тя го среща с вест голяма -
той пораснал е и му приляга
в къщата на баба да помага.
Цяло лято ще се гледат двама
(моля, моля, да не прави драма!).
Нос провесва Сашко и посърва…
С баба да стои не му отърва,
но минава мисъл през главата -
хич не вижда тя без очилата!
Вечер цайсите той ще ѝ крие,
тайно от компотите ще пие,
но от портмонето най-напред
левче ще скатай за сладолед…
Речено и сторено – наш Сашко
почна приключение юнашко!
Всеки ден си взима сладолед,
даже в петък си похапна пет!
Ала във задачката не смята -
баба знай къде са очилата.
Вечер късно, Сашко щом заспи,
стриктно тя парите си брои…
“Сашко, от портфейла ми вземи
за две чушки и ориз пари!
После, ако ти остане ресто,
може сладко. Но да не е често!”
“Слушам, бабче!” – Сашко е доволен,
пак минава номерът подмолен.
И от свойта баба Параскева
той си взима цели десет лева!
Старата обаче се досеща,
бързо прави супичка гореща.
Щом от магазина той се връща,
тъй ухае цялата им къща!
“Хайде, Сашко, идвай на обяд,
сили трябват ти дорде си млад!”
Олеле, сега я той закъса…
Супите на баба му върхът са,
ала вече му е зле – от пладне
осем сладоледа той изяде!
“Чакай, бабо, аз да ти разкажа…
Истината цяла ще ти кажа!
Щом се връщах днес от магазина,
леля Веселка край мене мина,
спря се морно и се поогледа…
Носеше тя осем сладоледа!
И се притесни – ще се стопят…
Даде ги на мене за из път.
Аз нали добър съм, не отказах
и сега коремът ме проряза…”
Баба под мустак се поусмихна,
но за да се скрие, ужким кихна.
“Веселка – такова съвпадение,
с нея ще си правим угощение!
На обяд я днес поканих аз,
чакам я след мъничко пред нас!”
Сашко се смути, позавъртя се,
замъгли се погледът му ясен,
после за учудване на всички,
рукнаха в очите му сълзички!
“Бабо, аз виновен съм, признавам!
Ти прости ми, мило-драго давам!
Ще те слушам, цял ден ще помагам,
вечерта навреме ще си лягам!
Няма вече никога така
скришом аз парички да крада!”
Баба се подсмихна благо, благо
(внучето от всичко е най-драго),
ала за урок заслужил бе
вънка двора той да измете.
Вечерта с усмивка тя го гледа -
изразходил осем сладоледа!

ШАРО И КОТАН

Седнали са да умуват
днес животните на двора,
вече се разгаря спора,
силен глъч се чува там,
че не могат да измислят,
да решат и да премислят
кой най-умен е от всички,
Шаро или Котаран.

 

Петльо важно се обажда, 
перушината приглажда
и гласът си извисява
над останалия двор:
“Нека думата да взема
и под форма на поема
с доводи неоспорими
да приключа този спор!

 

Шаро маха със опашка
щом подхвърлиш му тояжка,
лае силно ако някой
в двора влезе неразбран.
И кокошките ще пази
ако невестулка лази
или през нощта в обора
тихо вмъкне се Лисан.”

Отдалече глас надава
блага млекодайна крава 
и в защита на Котака 
казва следните слова:
“Всяка сутрин нас ни храни
щедро нашият стопанин,
а във благодарност ние
му отделяме храна.

Той от млякото ми вкусно
не пропуска да си кусне,
а кокошчиците пъстри
вечер снасят му яйца.
Ала мишките сивушки,
помежду си близки дружки,
нощем във мазето влизат
и без срам крадат храна.

Тук Котан ще се намеси
и когато тез принцеси
се промъкнат във хамбара,
мигом ще им скочи той,
че не може безнаказно
и без труд, и безобразно
ти на другите храната
да отмъкваш все без бой!”

Тук животните във двора
в глас един се съгласиха
и проблемът общ решиха
щом признаха си без свян,
че сред тях най-умни двама,
пък макар и не най-дружни,
но на всички много нужни 
са и Шаро, и Котан.

 ВЕЧЕРНА БРОИЛКА

ЕДНА луна е тази нощ изгряла,

ДВЕ облачета пък се в нея гушат.

ТРИ птичета пак пеят до отмала,

а ЧЕТ’РИ охлювчета тихо слушат.

 

ПЕТ весели светулки се прескачат

с ШЕСТ падащи листенца от дървото.

А СЕДЕМ мравчици пъплят в тревата

с ОСЕМ зрънца – храница за гнездото.

И ДЕВЕТ рака тракат мързеливо

с по ДЕСЕТ крака върху камен бряг.

А ХИЛЯДИ звезди блестят лениво –

тъй приказна нощта ще бъде пак!

БАБА ПЪРГАВЕЛКА

Имам баба пъргавелка -
весела, засмяна.
Млада е и хубавелка,
също като мама!
Всеки ден след мене тича
и умора няма,
“баба” ли да я наричам
или е измама?

Гледам думичката “БАБА”
днеска във буквара
и до нея нос подава
строго тетка стара…
Знам, че има много дни
днес до първи клас,
но кажете кой греши -
букварът или аз?

ЧАСОВНИК

Нов часовник имам аз,
цял ден гледам го в захлас!
Ала нищо не разбирам,
той пък бърза и не спира -
тики-така, тики-така,
все стрелкичката му трака.
Как, щом тича тъй напред,
ще науча “шест без пет”?
Вий над мене се смилете,
друг часовник ми купете
само със една стрелка -
“Хайде, време за игра!”.

Автор: Миглена Миткова, София