Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, които ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравяме, че животът не е само красота и осеян с цветя, и рози. Житейският ни път е изпълнен с много трудности и всевъзможни други препятствия.
Човекът се учи още от утробата на майката, като бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празноти-
те, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”
Самият той с Платон полагат основите на философията. Сок-рат се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ”аз знам че нищо не знам” е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като ”Добро”, “Справедливост” и “Достойнство”.
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото позна-
ние е безгранично и колкото повече научаваме, разбираме че
предстои още много какво да се научи.
Трудно се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и решаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проб-лем се разплете и стигне до финал, се появява следващия, който чака да бъде разрешен .
Бих определил човека като като празен съд, който е почти за-
пълнен,но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не,нещата имат винаги своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.
1
Случват се и неща, които не очакваме, дори и не желаем; на-
пример – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби и т.н., неща които тестват душата и нашето вътрешно “его”.
Срещаме различни хора в живота.
Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н.; неща които тестват нашето вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като
като личности. Зависи от самите нас …, дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.
Съществуват и други конкретни моменти, и неща, които съ -
що тестват, определят нашето поведение, психиката; и отклика към съответния събеседник, но не и да се поддаваме на антаго-
нистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.
Дългият и труден път на тестване на личния живот- с всички-
те му етажи, подробности и аспекти, които моделират, и съще-
времено оформят характера на отделната личност.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните,
трънливи, и жестоки неща, които ни заобикалят.
Николай Пеняшки
