Защо терминът съжителство има негативно значение? Как нивото на доверие влияе върху това явление? Какви социални гаранции са свързани със съжителството в различни страни? За това разказва доктор по социология Олга Исупова.

“Ковабитацията, или нерегистрираният брак, е явление, разбира се, винаги съществуваше.Разликата в съвременната епоха е, че сега тя все повече се превръща в различни страни, но не във всички. В Русия самата дума “съжителство” има някои отрицателни конотации. Това е като дума от криминална хроника: “Един съсед прави нещо лошо, което е направил на партньора си” (или тя е с него). И хората не обичат тази дума съвсем неправилно го нарича граждански брак, което той прави, не е като граждански брак – брак, регистриран в службата по вписванията, за разлика от брака регистрирано в църквата. Правилно да го наричат ​​брак на непознати, но хората не разбират как да го нарека, не искам да го наречем съжителство тук, в Русия. “

“Има такава Никол Хайкел, холандска социоложка, тя има типология на съжителство. Има алтернатива на брака, когато хората казват: “Не, съвместно съществуване – това не е брак, ние просто живеем заедно и няма да се оженят, защото брак -. Е лошо, и ние искаме да живеем по различен начин” Има алтернатива на самота, има проверка на способността им да се ожени и да има проверка на партньора, че е временен предварително съпружеско съжителство (тоест, в по-голямата част). Не е задължително да проверявате партньора, този човек ви подхожда, а вие също проверявате готовността си да живеете с някого, това са две различни неща. “

“Във всички страни – в Латинска Америка, в Съединените щати, в Европа, особено (това, което знам повече, е Европа) – по принцип броят на съжителстващите се увеличава.Например в други развити страни – в Югоизточна и Източна Азия – има малко други процеси. Има теория, на втория демографски преход (от една страна, нашите демографи, а именно AG Вишневски и други, това е напълно споделени, но мнозина смятат, че тази хипотеза не се отнася за целия свят) – това е индивидуализацията на житейския си път, едно от последствията което е явление съжителство. Фактът, че всеки сега е за себе си, че трябва да се развие, има кариера: “Не съм за семейството, а за мен, ако имам нужда от него”. Има различни форми на запад и изток. Да кажем, че всички тези неща, които са част от втория демографски преход, съществуват на Изток, е невъзможно, въпреки че има все по-голям брой сингли – има огромен брой сингли, например в Япония. Това означава, че хората въобще не влизат в никакви съюзи или, напротив, веднага влизат в брак. Но има най-ниска раждаемост в света.  

Социологът Олга Исупова за отношението към нерегистрираните бракове, теорията за втория демографски преход и съзнателната самота.

авторизиран превод Мария Герасова