Те са единственото религиозно течение, възникнало на американска земя. Дълго време са били преследвани, често са били иронизирани. Днес обаче в редиците на мормоните крачат и много известни личности – Мит Ромни например.
Стотина мъже и жени присъстват на църковна служба в центъра на Манхатан. Тя се провежда във величествена белокаменна сграда точно срещу Линкълн сентър и Нюйоркската опера. От покрива на сградата над Манхатан се извисява ангелчето Морони, свирещо на тръба – символът на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Помещението е с голи стени, в него няма да откриете нито един кръст. Защо ли? “Ако майка ми е умряла от нож, аз няма да тръгна да си окачвам ножове в хола”, обяснява един от присъстващите и уверява, че мормоните предпочитали да съхранят спомена за живия Исус.
При мормоните църковната служба е просто meeting - среща. Млада жена взима микрофона, за да разкаже какво духовно изпитание за нея е било преждевременното раждане на племенницата й, а бащата на детето споделя с аудиторията как на втората си среща с бъдещата му съпруга е ял стари макарони, от които после му прилошало. Няма никакви духовни лица, които да водят службата. Присъстващите са предимно семейни хора с деца. Повечето мъже носят тъмни костюми и бели ризи, сложили са вратовръзки.
Прави добро!
Млад мормон-мисионер в действие
Сред посетителите се забелязват и няколко тъмнокожи, което си е истинска новина в една страна, в която все още има религиозни храмове за бели и тъмнокожи. Централният момент в “срещата” е поднасянето на хляб и вода (мормоните не пият алкохол). Хлябът и водата олицетворяват за мормоните Божията плът и кръв. Накрая всички изпяват една песен за Божията любов - мормоните вярват, че последователите на Христос са длъжни да предават тази любов, вършейки само добрини.
Това, че мормоните трябва да правят само добро, е един от централните елементи в тяхната вяра. И наистина – нито една друга религиозна общност в Америка не дава толкова много пари за благотворителна дейност, сочат официалните статистически данни.
Едва ли обаче има друг по-ярък отличителен белег на мормоните от тяхното мисионерство. Мисионерските им пътешествия превръщат младежа (обикновено на възраст около 19 години) във възрастен, в зрял човек. Винаги по двама те обикалят от врата на врата, за да вербуват нови последователи. При мъжете мисионерството продължава обикновено 2 години, а при жените – 18 месеца. Мнозина от тях определят времето, посветено на мисионерство, като едно от най-вълнуващите неща в живота си въобще.
Фалшивият екстаз е чужд на мормоните: при тях не пеят чернокожи изпълнителки с пищни ханшове, както в южните американски щати, и никой не танцува необуздано на улицата със светото писание в ръка, както правят евреите на един от своите религиозни празници. Но също и ритуалите са кът при мормоните: те не използват кадилници с тамян иили празнични звънчета, не коленичат и не носят религиозно облекло. С изключение може би само на прословутите им боксерки, които обаче и без друго не се виждат.
Като всички останали американци
Един от най-известните мормони – Мит Ромни