В ДЪЛБИНИТЕ НА АЛЕРГИИТЕ

Автор: Яна Ненчева
Организмът ни е подложен на ежедневни „нападения” от страна на най-различни вируси, бактерии, паразити, гниеродни видове и какви ли още не гадини. Науката, която изучава отговорът му спрямо тях се нарича “имунология”.„Нашествениците” се нар. антигени (Ag). Аз лично запомних термина като: антигени = срещу нашите собствени гени. Тези „нападения” предизвикват имунния отговор на нашия организъм, а той си знае работата. Има два вида имунен отговор – вроден и придобит. За вродения не ми се иска да задълбавам. Придобитият се отнася за антигените, с които вече се е срещал един път организма, т.е. придобитият имунитет е специфичен. Този вид имунитет се основава на два вида бели кръвни клетки (лимфоцити), за които сме чували от училище.
Тези лимфоцити се разделят на два вида според мястото, в което се образуват:
– B-лимфоцити, които се синтезират в костния мозък (англ. bone – кост)
– T-лимфоцити, които се синтезират в тимуса (жлеза с вътрешна секреция)
Лимфоцитите разпознават чуждородните „нашественици” с много висока специфичност. От своя страна В- и Т-лимфоцитите разпознават антигена чрез определени рецепторни молекули.Рецепторните молекули най-общо представляват белтъчни молекули, които разпознават химични сигнали, което е важно, защото те отчитат определени промени и позволяват да се отреагира адекватно спрямо тях.В случая на B-лимфоцитите, рецепторните им молекули се наричат имуноглобулини (Ig). Наричат се имуноглобулини, ако се разглеждат от структурна гледна точка. Иначе от функционална се означават като антитела (Ab). Или както го опивам по-просто: антитяло = срещу навлязлото чуждородно тяло.Антителата са разположение из целия организъм – „дежурят” по кръвта и лимфата, загнездени са в лигавиците и дебнат за някой промъкнал се „нашественик”. Намерил веднъж „жертвата” си имуноглобулина подава сигнал към „компетентните органи на реда” и антигена бива унищожен.Има пет класа имуноглобулини – IgA, IgM, IgG, IgD и IgE. Може да видите снимката на IgG по-долу. Там, където има червеничко е частта, с която имуноглобулина се прикрепя за антигена щом го разпознае.
Както вече споменах, придобития имунитет е специфичен. Именно това е участъкът, който го прави такъв. Един път срещнал антигена, той ще бъде запомнен. Така при всяка следваща среща ще бъде обезвреден по-бързо отколкото при първата им среща. Трябва да се знае обаче, че ако никога преди не се е срещал с него, ще го подмине по кръвния ток като малка гара. Спокойно. За да се „запознаят” си има определени механизми. Те не са обект на темата към момента.Тъй като статията е за алергичните реакции, нека се съсредоточим върху IgЕ, именно това е антигенът, свързан с алергиите. За да съм коректна, алергични реакции могат да се причиняват и от други два типа имуноглобулини, но тъй като е косвен ефекта им, няма да се задълбочавам в това.При скорошно изследването на паразита Schistosoma mansoni, учени попадат на протеин, който наподобява друг такъв в брезовия прашец. А този белтък в прашеца е виновник за ред алергичните реакции.
Schistosoma mansoniНовото проучване сочи, че неща, съдържащи молекули близки до тези на конкретния протеин, предизвикват редица алергична реакция. Това може да е от помощ в прогнозирането например, кои храни могат да са причинители на алергии.Когато IgE нормално се свърже с антигена, това води до възпаление. Ако обаче IgE се свърже с много голямо количество антигени едновременно, това не води просто до възпаление, а до атопична алергия и дори анафилаксия. Знаем, колко опасно може да бъде това.Или иначе казано, когато IgE разпознае, т.нар алергенен протеин на фъстъка например, то той се свързва с него. Това може да доведе в някои случаи до силна реакция на имунния отговор и в крайна сметка до симптоми, вариращи от хрема до животозастрашаващият анафилактичен шок.
Учените смятат, че този механизмът на предизвикване на алергична реакция първоначално се е развил, като защитен за хора и животни срещу паразити. В развитите страни обаче, където имунната система на човека почти не се сблъсква с такива паразити, алергичните реакции се насочват към други видове молекули, които не са така опасни. И всъщност свързването на IgE с причинителя и последващата реакция на имунната система водят до много по-големи беди, отколкото е щял да нанесе самия причинител.Още в самото начало в подкрепа на хипотезата, че има протеин и той е ключов, група учени, водени от изчислителния биолог Николас Фърнхам, Лондон се занимават с този проблем. Те анализират сходствата между 2 712 протеина, за които е известно, че причиняват алергии с повече от 70 000 протеини от 31 вида паразити. Така изследователите идентифицират 2 445 паразитни белтъка, които са с високо ниво на сходство спрямо алергенните протеини.Така те откриват гореспоменатия протеин от паразита Schistosoma mansoni.В следваща по-сигурна стъпка от изследването, учените събират кръвни проби от 222 души в Уганда, заразени с червея S. mansoni. Така установяват, че един на всеки шест произвежда антитела, които разпознават пречистения паразитен протеин, т.е. те вече са се срещали с него. Специфичността, за която говорихме по-рано при придобития имунитет.
„Ние прогнозираме, че този протеин ще бъде разпознат от имунната система, тъй като фрагмент от него е подобен на този от брезовия белтък, който причинява редица алергични реакции“, констатира Фърнхам. Изследователите допълват, че това е „първият пример за сходства на паразитни протеини и такива от растителни полени, които да са сред таргетните молекули на IgE“.В изказването си паразитолога Мария Язданбакш от университета в Лейден, Холандия споделя: „Това е един много полезен научен труд, който дава възможност да развием нов метод за идентифициране на нови алергени.“Фърнхам твърди, че „резултатите биха могли дори да помогнат за разработването на по-ефективни терапии за хората, страдащи от алергии.”При имунотерапията хората са изложени на въздействието на нарастващи алергенни дози, за да се намали чувствителността на имунната им система. Познавайки вече този протеин и знаейки сходствата му с редица алергени, това би позволило на лекарите да дават направо пречистената белтъчна форма на пациентите. „Това неимоверно ще улесни дозировката, а от там и имунотерапията ще е по-безопасна”, казва Фърнхам. „ Но това е дълъг път, за изминаване“, предупреждава той.
https://nauka.bg/v-dlbinite-na-alergiite/
тагове: дълбините, алергиите

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>