Животът си тече тихо,както се казваше в заглавието на един филм.Следваме рутината на деня.Часовете за хранене се редуват с работа,почивка,сън и пак всичко отначало.Сякаш нищо не се случва, а ние просто се плъзгаме по повърхността на живота.За наше щастие или нещастие се случват и неочаквани събития.Те ни извеждат от равновесие,предизвикват нашите способностите,нарушават стереотипите,които следваме.
Човешката реакция на тези „необичайни“ явления е различна.Някои се предават,други се поддават на изкушението на новото и губят всичко.Има и такива,които разглеждат такива състояния,като възможност- да променят начина си на живот,професията,родното си място,дори държавата,където живеят.Обикновено за „катаклизмите“ в човешкото съществуване използваме обобщаващи понятия.Едно от тях е земетресение- природното явление, което поразява изненадващо земния живот и природа и може да доведе до неизброими бедствия и страдания.
Борис Борисович Голицин/1862-1916/ е руски княз,физик и геофизик.Завършва Морската академия в Санкт Петербург /1886/ и Страсбургския университет /Франция-1890/.Завежда физическия кабинет на Петербургската академия на науките /от 1894/, а от 1913 година е директор на Главната физическа обсерватория.
Основните му изследвания са в областта на метеорологията и сеизмологията.Решава най- важната задача на сеизмологията- определяне епицентъра на земетресението, по данни от една сеизмична станция.
Конструира първия електродинамичен сеизмограф и разработва неговата теория.Създава много сеизмични уреди,които се използват и до днес по целия свят.
Решава въпроса за скоростта на разпространение на сеизмичните вълни, на различни дълбочини под земята.
Открива възникването на вторични сеизмични вълни, в резултат на земетръсната активност.Пръв въвежда понятието „температура на топлинното излъчване“/1893/.
През 1898 година става академик, президент на Международната асоциация по сеизмология, а през 1916 година член на Лондонското кралско дружество.
Признат е за основоположник на руската сеизмология и един от създателите на модерната наука за земетресенията, в световен мащаб.
Умира в разгара на едно от най- големите „земетресения“ на нашето време-Първата световна война.
Научните му изследвания сякаш „предвиждат“ турбуленциите, които ще разлюлеят неговата родина и света през размирния 20-ти век.
Борис Борисович Голицин може да бъде наречен „ловеца на земетресения“.