ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

 ВЕСЕЛ ***ГРЪОТРЪН

ОТМЪЩЕНИЕТО 

Банковият чиновник, Еней Мераклийски беше обхванат от някаква апатия. Облегнал глава на бюрото, леко похъркваше в унисон с компютърната клавиатура на Милка – секретарката на директора Стратиев. Изразът на лицето му издаваше привидно спокойствие, признак на някакво благоразположение. То говореше за човек, преуспял в служебното си положение.
Изведнъж, стържещ звук наподобяващ точене върху белгия, стресна Мераклийски и той отвори широко очи. Едно сиво мишле закусваше, т.е. гризеше портрета на директора Стратиев, който висеше на стената – отсреща.
Еней Мераклийски притвори уплашено клепачи. Лицето му се сбръчка от неудовлетворение. Не разбра, как сграбчи перфоратора от бюрото и го запрати пред себе си. Гризачът вторачи поглед към него, но не помръдна. Това още повече разяри Мераклийски и той се хвърли в атака. За негово изумление, мишлето стоеше все още без да помръдне, наблюдавайки го с нахално любопитство. Тогава, той събу дясната си обувка и накуцвайки, застана съвсем близо до него. Замахна и то изцъкли очи. “Най- сетне!”- изсъска той. Край…
Проклетият му гризач! Със зъби  беше пробил портрета на Стратиев и с последни усилия ,ги забиваше върху стената. Незнайна ръка беше поставила парченце хляб, навярно напоено с отрова. Няколко конвулсовидни изопвания на крайниците, последен трепет и мишлето безжизнено тупна на пода.
Изведнъж Мераклийски се приближи, грабна портрета, но в този момент, нечий глас го извади от това състояние на дива ярост.
- Значи се занимаваш с лов на мишлета в работно време, а? – беше директорът Стратиев.
Еней Мераклийски  се опита да каже нещо и изведнъж се строполи на земята
ВЕЛИКАТА ТРОЙКА
/горска приказка /
Събрали се горските животни около един полузагнил пън. Нов господар им трябва. Старият лъв вече е на път за онзи свят. И седнали, те да умуват.
Ако изберете мен – обадила се мечката, от която дори и човекът се страхува, ще ви бъда вярна, ще изпълнявам всички ваши желания, ще ви избавям от трудности. Не ще…
- Чакай, чакай, Мецано! – прекъснал я Вълчан. На думи всеки е лесен. Нас, ни трябват дела. Ето, например аз. Без много-много шум, обикалям горите, обикалям кошарите, обикалям къде ли не…
- Добре го казваш, Вълчане, но едно дело не си извършил. Че обикаляш, обикаляш. А колко невинна агнешка кръв си пролял?
- Ей, Мецано, внимавай, че като кипна!
- Виж ти, моите братя! – намесила се Лисана. Никой не може да отрече, че сте силни. Сега властта е в силните. Но и двамата не притежавате моята хитрост. Признайте, че само със сила не се живей! За да можеш да се измъкнеш от всяка ситуация, колкото да не си прав, трябва хитрост. Гледайте мен и се учете! Имам цял пилчарник с млади ярки. Така ме гледат в очите, че… Но не мога да отрека, че обикалям и чуждите пилчарници. Грабвам някоя ярчица и я изяждам.
- Спрете това самохвалство най-сетне! – подели в хор горските животни. Стига с тия преследвания  и изяждания!
- Ей,  вий тримата! – намесил се кълвачът. Време е да напуснете нашата горска държава! Имаме нужда от верен приятел. Господари не ни трябват!…
Както си стоели Мецана и Вълчан, скочили срещу животните и показали острите си зъби. А Лисана, тъй като била най-хитра, търчала ту при едните, ту при другите и ги молела:
 
- Скъпи мои братя, защо да се изяждаме? Вие, Мецано и Вълчане, време е да се отърсите от старите си нрави и се присъедините към другите!
- Хитра си, Лисано! – прекъсна я глас изпод земята. Не напразно носиш името си. Така умееш да се мазниш и да излизаш от интригите, чак, ти се възхищавам.
- Знаеш ли , Къртьо? Ако искам и председател на нашата горска държава мога да стана – отговорила Лисана и завъртяла опашка.
- Не искаме Лисана за председател! – викнали  животните.
- По-тихо, по-тихо! – намесил се кълвачът. Щом като не искате, засега, лъвът ще остане. И хубаво си помислете, до следващото събрание!
- Братя, погледнете натам! – прекъснал ги гласът на славея. Лисицата се е качила на гърба на Вълчан и заедно гонят Мецана в кръг.
 писателят сатирик Мария Герасова – Весела Будилкова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>