АННА АХМАТОВА БР.199

 СТИХОВЕ НА АННА АХМАТОВА

26165860_142403269811687_8407999775332891641_n

 

 

 

МЪЛЧА ПОНЯКОГА ОТРАНО…

Мълча понякога отрано
за моя сън – как снощи пя…
Лъчът и румената роза,
и аз – в една съдба…
Пада от върховете сняг,
от сняг по-бяла аз
реки сънувам или бряг
и разливите сладостни.
Гора елхова с нежен шум.
И мисли бодри като утро.
1916 г.
***
Всеки ден и нощ таи
смътен и тревожен час.
Не отворила очи,
със тъгата споря аз.
Тя тупти – и кръв и зов
или дъх от топлина.
Като сбъдната любов -
разсъдителна и зла.
1917 г.
***
Вървя където нищо не ни трябва.
И сянка там е спътникът най-мил.
От запустялата градина вее вятър.
А под нозете – гроба и могила.
1964 г.
Превод от руски език Елена Коматова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>