Един от големите футболисти в историята на Локомотив отпразнува вчера достолепен юбилей. Тодор Паунов стана на 70 години, девет от които носи черно-бялата фланелка на представителния тим. Преди това минава през юношеските гарнитури на железничарите. Тодор е представител на една от най-видните локомотивски фамилии. Неговият баща – Стефан Паунов, е сред най-изтъкнатите състезатели на първопроходците от Спортклуб.
Тодор Паунов дебютира за родния си тим едва на 16 години. С черно-бялата фланелка изиграва 178 мача, в които бележи 17 гола от 1963 до 1972 г., когато преминава в Академик. В столицата той отива, тъй като решава да започне академична кариера след завършването на ВИФ. И в малкия софийски клуб обаче талантът на Паунов блести. 

След заминаването за София Тодор Паунов е едно от трите момчета от школата на Локомотив, които са в основата на една от най-паметните победи на български отбор на международната сцена. Скромният откъм всичко Академик (Сф) бие колоса Милан с 4:3 за Купата на УЕФА, което прославя студентския тим по целия свят. По това време в гранда от Сан Сиро играе тогавашното златно момче на Италия Джани Ривера. До него са бъдещите световни шампиони Фулвио Коловати и Джанпиеро Марини. На вратата е легендарният Албертози, сребърен медалист от Мондиал-70, а атаката на росонерите води самият Фабио Капело, който впоследствие ще стане един от най-големите треньори. Интересното е, че и четирите гола във вратата на Албертози бележат момчета, които са израснали на Лаута. В мрежата на мустакатия великан се разписва два пъти Красимир Манолов, а по веднъж Тодор Паунов и Альоша Димитров. 

Всеки един от тримата напуска родния отбор по различни причини. Една от тях е, че по това време Локо е изключително силен и хомогенен отбор. За да стане някой младок титуляр, някой от старите пушки трябваше да се гътне, спомня си великото крило Гочо Василев. По тази причина русолявият нападател Альоша Димитров решава да си търси късмета в столицата, вместо да чака Гочо да се пенсионира. Черно-белите мачкат всичко наред, а школата не спира да бълва таланти. Един от тях е екзекуторът на еврошампиона Нотингам Форест Ружди Керимов. 

Красимир Манолов избира Академик, за да избегне тежка казарма, а също така и да си осигури висше образование от ВИФ, което след това му отваря пътя и към треньорската кариера. 

По същата причина, но в по-зряла възраст в Академик се озовава и потомственият локомотивец Тодор Паунов, който е син на бившия футболист и наставник на черно-белите Стефан Паунов.
По същата причина старото игрище на Локото на Асеновградско шосе напускат и обещаващите таланти Николай Курбанов и Георги Фиданов. Те избират обаче Стопанската академия в Свищов. 

Да се върнем обаче на хладната есенна вечер на 20 октомври 1976 година. На стадион “Васил Левски” се стича рекордна за Академик публика от 15 хиляди души. Обикновено студентите играят пред не повече от 1000 зрители. Повечето се стичат, за да видят колоса Милан и голямата му звезда Джани Ривера. 

За този момент Данко Роев си спомня: “Като си помисля какви играчи бяха в Милан, като Ривера, Капело, вратаря Албертози, Анкуилети, Бигон. Играхме срещу тях без капка информация. Помня, че помолихме ваши колеги да ни четат какво пишат в техните спортни вестници за мача им със Сампдория.”

Капело е 30-годишен и току-що е преминал в Милан от Ювентус, а легендарният Джани Ривера е на 33. Независимо от това миланистите продължават да са страшилище. Срещу тях обаче има бойци, които не се страхуват от имена. До 25-ата минута локомотивците Тодор Паунов и Красимир Манолов бележат по един гол. Фабио Капело връща едно попадение, но Альоша Димитров реализира дузпа и на почивката българите се оттеглят с аванс 3:1. След антракта Коловати намалява. Стадионът обаче изригва след второто попадение на Паунов. 

В края на срещата при 4:2 “студентите” на три пъти изпускат да вкарат чисти положения и Капело бележи втория си гол. Другият е дело на Фулвио Коловати, който по-късно в нашия футболен фолклор носи прякора на Илиян Стоянов. Но с това не свършват интересните моменти. След срещата Първанов отива при Джани Ривера и го моли да си разменят фланелките. Тогава тази практика не е често срещана както сега. Ривера е бесен след развоя на мача и отговоря с краткото “No possibile” и допълнително измърморва нещо. 

Първанов му тегли една майна. По пътя към съблекалнята разбеснелият се Ривера забравя финеса си и раздава ритници във въздуха. Минава му обаче бързо и на влизане в тунела ръкопляска на публиката. 

Двубоят в Милано на “Сан Сиро” е наблюдаван от 30 000 зрители. И тук не липсват куриозни моменти. Срещата е прекратена в петата минута. Съдията Линемайер умолява Юлиян Иванов, който носи фланелка с номер 14, да я замени с друга, защото по онова време са разрешени само такива от 1 до 11. Оказва се, че футболистът играе с номер 14, защото си е забравил фланелката в хотела, а от Академик нямат резервна със същия номер. Арбитърът е категоричен, че ще прекрати мача, като ще даде рапорт гостите да бъдат дисквалифицирани. Тогава се намесва докторът на отбора Стоян Костадинов. Той вади от лекарската чанта дебело руло лейкопласт и закрива единицата от номер 14. Така Иванов продължава с номер 4. В Милан се възползват от неуредиците в лагера на гостите и повеждат с 2:0. В 29-ата минута Илия Чалев бележи кристален гол, но Линемайер го отменя заради измислена засада. Заради гузност не наказва играчите на Академик, които почват очевадно да го бутат брутално и грубо. Вестник “Ил джорнале нуово” пише за срещата: “Горките футболисти от София. Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, Милан щеше да бъде елиминиран.” 

Във връзка с тази среща треньорът Данко Роев си спомня за покойния вече Валери Спасов – Жаната. Белокосият наставник е категоричен: “Това, което направи Спасов в Милано, бе връх на футболна техника. Той бе с подплатено самочувствие и не се страхуваше от европейски грандове. Смея да твърдя, че и в следващите отбори, които съм водил, никога не съм имал такъв талант.”

След уникалните мачове с Милан от Министерството на просветата и от футболната федерация обещават премии на футболистите. В крайна сметка играчите получават стандартните за времето си премии от по 80 лева. Заради цялостното отдаване на отбора в срещите от турнира на УЕФА в края на шампионат 1976/1977 Академик (Сф) едва не изпада и завършва на 12-о място. А сега е в Окръжната софийска група. 

1/16 – финал,  УЕФА
20.10.1976, София
Академик – Милан 4:3
1:0 Паунов (18), 2:0 Кр. Манолов (25), 2:1 Капело (33), 3:1 Ал. Димитров (40 – д.), 3:2 Коловати (47), 4:2 Паунов (51), 4:3 Капело (80)
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Първанов, Ю. Николов, Спасов, Симов, Паунов (74 – Гологанов), Кр. Манолов, Кр. Горанов (82 – Й. Николов), А. Димитров
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини (81 – Сабадини), Коловати, Турове, Ривера, Капело, Силва (56 – Винченци), Бигон, Калоне
Стадион: “Васил Левски” – 15 000 зрители
Съдия: Жорж Конрат (Австрия)
Жълти картони: Турове, Морини, Ривера (М) 

1/16 – финал, УЕФА
03.11.1976, Милано
Милан – Академик 2:0
1:0 Калоне (12), 2:0 Морини (27)
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини, Бет, Турове(57 – Биазола), Ривера, Капело, Калони, Бигон, Винченцо
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Иванов, Ю.Николов (46 – Първанов), Янков, Симов, Паунов (71 – Кр. Горанов), Манолов, Спасов, Димитров
Стадион: “Сан Сиро” – 30 000 зрители
Съдия: Ерих Линемайер (Австрия)