ХУМОР И САТИРА В ЕДНО

ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

чудомир-7-150x150

ДАВАЙ ДА МИСЛИМ!

Дрън, дрън, ярина- изникна изневиделица басовият глас на Кочо Равносметката. На ербап се пише, завалията- гласно догаждаше той. На тоя, на оня, па на трети. Балдъзи и баджанаци. Превърнали са я на свинщина. Цяла кочина и не можеш да влезеш да нахраниш прасето от мръсотия. Цялата си челяд нагласи, все мозъци без покритие. А да не говоря, че той самият е така бос по много въпроси, завалията, а инак думата не можеш да вземеш от него.

- Здравей, Кочо. Къде така? Защо си говориш сам? Балдъзи, баджанаци, а и в кочината ги натика- от нейде се появи Въчо Кошаря.

- А, бе. Главата ми е завряла, ври, ври, та чак ще преври. Не ми дава  мира, бе. Виж го, нашият шеф, Завалиев! Не стига че навремето не е учил, ами и акъл ми дава. ” Виж се казва, на какво приличаш?”

- А ти не му ли се изребчи?

- Как да му се изребчя? Нали знаеш, че онзи с дебелия врат стои зад него.

- Кой с дебелият врат, бе?

- Не го ли знаеш? Шурито му, де. Не стига, че взе диплома  за средно, като плати и му я дадоха без да се труди да учи, а и за охранител се пише.

- Такава ли е била работата? Гледам го, аз. Нафукан, с бръсната глава, като че е излязъл от некерман. Пък и едни такива бицепси…

- На фитнес го изплаща Завалията, та да стане силен.

- Така ли се става силен, не го знаех?

- Как да не знаеш? Сега силните са на власт. Може акълът ти да не е на място, но силен ли си, яка им кожица на по- слабите.

- Е, тук си прав.

- Прав съм, я, не съм седнал, защото не седя на стола. А така е по- лесно. Седиш си, даваш разпореждане без

да мислиш и другите работят  за теб.

- Брей, брей. Навъдиха се много такива…

- Навъдиха се, я… Виж го нашият шеф, Завалиев! Наредил цялата си рода във фирмата, все богаташи. А за другите не мисли,че няма какво да ядат. Обират трохите от улиците.

- Ох, ох, не може да ми се побере в ума! Мисля, мисля и не мога да измисля нищо.

- Как не можеш да измислиш нищо? Давай да мислим заедно! А там, където мислят двама, все ще измислят нещо.

- Хайде, де… Давай да мислим!

- Аз мисля, ти мислиш и нека всички да мислим! Защото малкото отива при многото и става цяло.

- Да…Защото,ако всички стигнем цялото, няма да ги има такива като  Завалиев и тем подобни.

 писателят сатирик Весела Будилкова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>