Чичо Стоян

 Ð ÐµÐ·ÑƒÐ»Ñ‚ат с изображение за ЧИЧО сТОЯН
Стоян Михайлов Попов, по-известен като чичо Стоян, е роден на 21 юни 1866 г. в пернишкото село Дивотино. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война. Мобилизиран е и във войните през 1912–1918 г. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.
През 1892 г. Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 г. се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 г.
Творческият път на Стоян Попов започва през 1894–1895 г. със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926-27 г. издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.
В памет на писателя в родното му село Дивотино от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“.
Ето някои от най-популярните му стихотворения:
При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!…
Сърдитко
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи –
Николинка, Ваньо, Митко
викат му сърдитко.
Щъркел
Щъркел шарен,
я кажи —
цяла зима
де бе ти?
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!
Не, дечица,
той не знае
да танцува,
да играе.
Не удрете —
трака, трака, —
не плашете
тъй юнака,
ами спрете,
престанете —
да си иде
го пуснете…
Играчка-плачка
Играл зайо, играл байо,
паднал зайо, ударил се.
Ударил се, разплакал се,
от играчка — ей ти плачка!
Дошла жаба — стара баба;
хванала го, вдигнала го.
Видели се, засмели се,
та от плачка пак играчка!
http://bgnasledstvo.org/bg/%D1%87%D0%B8%D1%87%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD/

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>