Той е каменен документ и се базира на шумерските правни принципи, с примеси на семитски нововъведения. Но тъй ката учените не могат да се споразумеят за това, кои принципи са шумерски и кои семитски, най- разумно е да разгледаме целия текст, като най- пълния стигнал до нас писмен документ на „месопотамското право“. В него липсва съвременното схващане на „всички са равни пред закона“. В Кодекса на Хамурали, робите нямат никакви права и получават жестоко наказание за най- невинни провинения. Освен робите, откриваме наличието на два класи „мъже, под което ясно се разбира аристократи, и всички други, които не са нито „мъже“, нито роби, към които законът се отнася зле, но на които все пак дава някакви права. Престъпленията на „мъжете“ срещу по- ниско стоящите от тях, но не роби, се наказвали с по- малка строгост, от престъпленията на „мъже“ срещу „мъже“, а наказанията на престъпленията на „мъже“ срещу роби се свеждали до заплащане на „имуществени щети“ на собственика на роба.
Двата най- известни принципа, залегнали в Кодекса на Хамурапи, са „око“ за „око“ и „купувачът да внимава“. На пръв поглед и двата изглеждат ужасно примитивни.Като предлага буквална разплата(ако някой извади някому окото, неговото око ще бъде извадено), (ако някой счупи някому кост, неговата кост ще бъде счупена). Кодексът не допуска случайно нанасяне на вреда и е смразяващо настоятелен в причиняването на болка и унижение.
Принципът“купувачът да внимава“, не е толкова смразяващ, но пък едва ли прилича на закон.Откъде на къде държавата се произнася в правен закон, че продавачът е свободен, да си продава номерата.? Кодексът на Хамурапи става по-разбираем, ако осъзнаем,че тогавашното правораздаване е имало различни цели от съвременното.
