Градът чества Патриарха на българската литература трети път за 120 години
Автор: Евелина ЗДРАВКОВА
Уникална сребърна лира с венец и позлатена панделка – подарък от пловдивчани по случай юбилея на Вазов през 1895 г.
Автор на снимката: Евгени Цветков
Сребърна лира с позлатена панделка от 1895 г., диплом, изписан на ръка, с който Иван Вазов става почетен гражданин на Пловдив през 1920 г., сребърен маслинов венец, уникални снимки, картини от живота на Патриарха на българската литература превръщат Данчовата къща в музей на Дядо Вазов. На втория етаж на възстановения възрожденски храм в Стария град е подредена изложба “Иван Вазов: Пловдивски хроники”. Експозицията разказва в предмети и документи живота на писателя в нашия град, посрещането му като национален герой и уважението на хората към делото му.
Две са националните юбилейни чествания на Вазов. Първото е през 1895 г., когато Пловдив му дарява сребърна лира с венец и позлатена панделка. Върху листата на венеца са гравирани заглавията на негови стихове. Лаврите са неговите книги и тази пластика говори за отношението на хората в Пловдив към личността на Вазов, коментират от Националния къща-музей “Иван Вазов”, където се пази реликвата.
След втория юбилей в София Вазов гостува в Пловдив. Голямото тържество е през ноември 1920 г. Това е исторически празник за града. Пристига на железопътната гара, където го посреща целият град. Файтонът му е затрупан с цветя, впрегнати са бели коне, народът ликува. Вазов минава по улица “Станционна” като на парад. На днешния площад “Централен” му съобщават, че улицата вече ще се казва “Иван Вазов”. Признателната пловдивска управа го удостоява с титлата “Почетен гражданин на Пловдив”, диплома изписва собственоръчно Харалампи Тачев – най-добрият декоратор на Пловдив. Този документ – картина, е показан в изложбата.
От онзи легендарен период е поздравителен адрес – книга-кутия с илюстрация от поемата “В царството на самодивите” и благодарствени думи от Дружеството за поддържане на изкуството в България с председател Иван Шишманов.
В съседната витрина са оригинали от ръкописи на Вазов – думи със синьо мастило, надиплени като мъниста, с почерк на изящен човек, цъкат с език ценители. Това са спомените “В Източна Румелия”.
Има много портрети на поета. Един от тях е рисуван от Ян Вацлав Мърквичка. Показан е позив – афиш за официално честване на рождения ден на Вазов, изписан от дядо Недко Каблешков. Изключително любопитен е шарж на Александър Добринов, в който авторът изобразява Вазов като Дон Кихот с писалка-копие, чието остро перо е готово да прободе нечистите тъмни сили в онези времена.
В изложбата е и носна кърпичка, извезана със сърма от почитателка. Бил е красив мъж, с големи сини очи, засукан мустак, естет, харесвали са го жените. Имал годеница от Пазарджик, която не пожелала да се омъжи за него, защото професията му била неблагонадеждна, и пристанала на военен, който станал генерал.
Покрай истините за един знаменит човек, много от тях украсени, се раждат и много легенди. Факт е, че притчите за Вазов разказват все страхотни неща за един много достоен човек, казва в заключение енциклопедията на Пловдив Владимир Балчев.
Иван Вазов умира като светец. Сестрите му са запазили всичко за него, а потомците му са истински патриоти, казват в заключение от музея.
ПЛОВДИВСКИ ХРОНИКИ
Иван Вазов с майка си,братята и сестрите си, от ляво на дясно: прави – Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали – Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 година.
Иван Вазов идва в Пловдив през 1881 г. Първоначално живее в къща на върха на Джамбаз тепе. После си купува къща в Орта Мезар. Когато разчистват основите, намират останки от турски гробове. По този повод пише стихотворението си “Оживелите кости”. Там живее до 1886 г. После се устройва в София.
Къщата, която си купува, е на улица Бетовен. През 30-те години на ХХ век я събарят, но доскоро стоеше табела. В първите години на новия век барелефът изчезна. На мястото има нова кооперация. Стари пловдивчани питат къде е бюстът на Иван Вазов – дело на скулптора Александър Дудулов.