Днес, рядко използваме превъзходната степен за оценка.Сякаш най-големите учени,писатели и творци  не живеят в днешната епоха, а в предишна.Усредняваме показатели,способности,критерии, за да се разбират по-добре от максимален брой хора.Издигнали сме в култ стремежът към по-достъпно и разбрано представяне на нашите проблеми и постижения.Обикновено, точно този подход ни носи най-много лайкове в социалните мрежи.Средното ниво може да бъде ориентир,но не е в състояние да промени качествено мисленето ни и средата,в която живеем.Затова,често  без повод припомняме делата на онези титани на духа и творчеството,благодарение на които сме достигнали сегашното си ниво на развитие.За да надскочиш себе си  може би трябвало да се учим от по-големите от нас..В българската и румънска история има личности,на които приляга превъзходната степен.Те могат да бъдат трамплина на двете страни да наваксат изоставането си и дори да заемат призово място в световната класация, на най- успелите и развитите държави.

Adrian Bejan /Бежан//1948/е румънски физик.Показва рано многобройните си таланти.Поразени от рисунките му,родителите го записват в училище по изкуствата.Надарен с добри физически данни влиза в националния отбор по баскетбол на Румъния.Призванието му го отвежда в друга посока.

На 19 години постъпва в прочутия Масачузетски технологичен институт/САЩ/. През 1972 година става бакалавър и магистър по физика.В 1975 година защитава докторска дисертация „Подобрен термален дизайн на криогенна охладителна система за свръхпроводим синхротронен генератор“. През 1982 година издава първата си книга-„Генериране на ентропия чрез топлинен и флуиден поток“- пионерски труд,в който се разкрива практическото приложение на втория закон на термодинамиката.

През 1984 година разработва нови изследователски методи,които комбинират различни подходи на анализ.Същата година става професор в прочутия университет Дюк /САЩ/.1988 година прилага за първи път в науката метода за генериране на минимална ентропия за оптимизация на научните изследвания.С него предизвиква революция в областта на термодинамиката.

През 1995 година дефинира следния закон: „За да се осигури постоянно функциониране  на системи с определен размер те трябва да бъдат изградени по такъв начин,че да имат по лесен достъп до потоците,които минават през тях“.Дотогава, в научните среди господства разбирането,че един проблем трябва да се „раздроби“ на по-малки части, за да се реши.Бежан предлага противоположния подход-решаването му в неговата цялост, а не на части.Доказва, че този модел е по-плодотворен.

През 2018 година,  „супер“ Бежан получава най- голямата научна награда на САЩ- медала „Бенджамин Франклин“.

Георги Караджов