Стремим се към добро настроение.Обичаме да се усмихваме.Мечтаем за хубави и приятни неща.Прехласваме се по красивите дрехи, интериори, цветове,хора. В случая се зареждаме с живителна енергия,която ни стопля и мотивира за големи дела.За съжаление обаче,такива състояние не могат да продължават вечно.Възниква проблем,избухва скандал,появява се непреодолимо препятствие,принудени сме да вземаме трудни решения и доброто настроение отминава.В такива моменти се сблъскваме с „опаката“ страна на живота.Изнервяме се,повишаваме тон,поглъщат ни тежки мисли и…ето ни в „тъмната“ зона.Забравяме доброто настроение и „оптимистичната“ нагласа и се потапяме в песимистично съзерцание. Разбираме, че както има нощ и ден,така и в човешкото битие вдъхновяващото се редува с подтискащото. В един момент осъзнаваме, че песимизма е неразделна част от нашето съществуване.В по-малките и неразвити страни като Румъния и България има повече основание за песимизъм.                                                        

Emil Cioran/Емил Чоран/1911-1995/ е румънски философ и есеист,който публикува на румънски и френски език.Роден в Росинари /Румъния/.На 17 години постъпва в Университета на Букурещ, където среща бъдещия велик драматург и мислител Йожен Йонеско и гениалния учен Мирча Елиаде,с които става много близък приятел.Изключителен познавач на немската философия- Кант,Шопенхауер,Ницше.

През 1934 година, придобива световна известност с книгата си „На върха на отчаянието”,която получава националната награда, за млади писатели на Румъния.Тя е последвана от „Книга на делюзиите“/1935/ и „Сълзи и светци“/1937/, издадени също в родината му. През 1937 година заминава за Париж и никога не се завръща в Румъния.Творбите му се отличават с всепоглъщащ философски песимизъм.Основни теми в тях са страданието, упадъка и нихилизма.

Първата му книга написана на френски език „Кратка история на упадъка“е наградена с престижната френска литературна награда „Риварол“/1950/. Мястото на неговото постоянно пребиваване и живеене е Латинският квартал на Париж. Там споделя живота си с приятелката си Симон Буе.

Той оказва огромно влияние върху един от създателите на театъра на абсурда, великия Самюел Бекет. През 1973 година отново привлича вниманието на световния интелектуален и културен елит с „Проблемът с раждането“/1973/.Прочут е със своите мисли и афоризми,които често са цитирани от други автори.Възгледите му предизвикват полемика и днес.За него,великия композитор и изпълнител Йохан Себастиан Бах е „крал на религията“.

Изключителното творчество на Чоран, доказва ползата от песимизма в човешкото съзнание на 20 век.

Георги Караджов