И ЕВРОПЕЙСКИ МИРОГЛЕД НЕДКО ДОНЧЕВ КАБЛЕШКОВ – 1867- 1964 г.

Балканският градец Копривщица, скътан в диплите на планината, недостъпен за турци, е свободолюбиво и будно кътче в поробена България, която пъшка под петвековно робство. Повеят на Балкана ли, песента на птиците ли , липсата на тропот на подковани турски чизми ли, песните на копривщенки ли или сочните чевермета, поляни с руйно вино и люта ракия, – може би всичко това, събрано в многоцветен букет, е в основата на свободолюбивия дух на копривщенеца, неговата страст към науката, готовността му да даде мило и драго в името на свободата – святата и мечтаната. По тихите калдъръмени улички на градеца, вдишвайки прохладния балкански въздух, преди два века тук, в старата Павликянска къща, най- старата в Копривщица, отпреди 300 години, се е родил и живял един човек, който не е знаел, че ще остави сериозен отпечатък върху своето време. Недко Дончев Каблешков, наричан живата съвест на Възраждането, последният български възрожденец. Момчето е трудолюбиво и будно и жените от женското благотворително дружество „Благовещение“ решават да помогнат на него и бъдещия кмет на града, д-р Христо Кесяков, да им дадат път в живота – събират пари и го пращат да учи в чужбина, в Одринското католическо училище. После заминава за Лвов, тогава в Австро-унгарската империя. Учи много и чете много. Завършва правни и политически науки. Пристига в България с многотомни поредици на руските класици в луксозна кожена подвързия. Той е един от малкото дипломирани юристи в Княжество България. Бързо навлиза в лабиринтите на политическите борби. Разочарован е от партизанщината и се отказва от тях. Стамболовистката партия го избира за народен представител. Не се е клел в Хипократ като лекарите, но за него служенето на Човека е висше право и задължение. Решава трудни и заплетени дела. Отдава се на трудната кауза – защита на евреите и печели тяхното уважение. Става приятел с патриарх Кирил и застават начело на борбата за тяхното оцеляване, за което евреите не го забравят никога. Той проучва съзнателно делата си и чете законите и между редовете. Рови се в архивите на Османската империя и разрешава сложни подялби на земи. Когато е на 33 години, му предлагат да стане кмет на Пловдив. „Не съм достоен да седна на стола, където е седял дядо Данов“, с уважение отказва той. Нашумяло делото на тютюнотърговеца Димитър Кудоглу, който съдел държавата. С вещата помощ на адвоката си, Недко Каблешков родолюбивият българин, печели делото и получава милиони левове неустойки. По това време Каблешков е начело на ефорията, управителен съвет на Дома на благотворителността, създаден от Димитър Кудоглу, богат и щедър възрожденец. Парите от спечеленото дело са предадени на управителя на ефорията Недко Каблешков, който ги използва за лечение на бедните, за победа над туберкулозата и други опасни болести. Съветникът в сянка, член на много комитети, който винаги плаче, като разказва за апостола на Априлското въстание Тодор Каблешков, негов втори братовчед. Пише книги за нашите възрожденци. На бюрото му има винаги две книги, „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов и „Война и мир“ на Толстой, негови учебници, със забележки и въпроси по полетата. Любовта му към Русия е безсмъртна . Всяка година на 3 март се качва на върха на Бунарджика и оставя букетче в памет на руските войни. На 95 години, пак е там и възкликва: “Ето, и тази година успях!“ А големците с мерцедесите не успяват… Умира на 97 години. Дядо Недко другарува с емблематичния пловдивски художник Цанко Лавренов, увековечил града ни в своите цветни картини, с поета и писателя Иван Вазов, с обичания от пловдивчани кмет Божидар Здравков, направил много за Пловдив, със Златю Бояджиев и Бараков, с поета Йордан Ковачев, с Алеко Константинов. До края на живота си не може да си прости, че не е успял да склони на фаталния празничен и трагичен ден оркестърът да изсвири едно хорце и да забави писателя, който тръгва към смъртта си. Съдба – не е успял да го отклони от нея. Поетът Иван Вазов по случай седемдесетата си годишнина и петдесетата от своето творчество посещава Пловдив по покана на Недко Каблешков. Минава от гарата по улица „Станционна“ с каляска с лаврови венци под възгласите на пловдивското общество. По негово предложение тази улица приема името на Иван Вазов. Има възстановка на този исторически момент, тази година за четвърти път на шести ноември. В Пловдив в началото на 60-те години се оформя интелектуален кръг, обсъждащ проблемите на своето време. Много често хората се събирали в дома на дядо Недко. Понякога държавата се вслушвала в гласа на интелигенцията, понякога го дискредитирала. Често на бюрото на кмета се намирали писма от Недко Каблешков, който не се страхувал да протестира и да предлага. Протестите му стигали и до София. Интересно е, че властта се вслушвала в неговия глас. А днешното интелектуално общество май го е ударило на дълбок сън… Недко Каблешков работи без пари,“ на ползу роду, “ бори се с упоритите хитреци, които вървят нагоре в обществото и го управляват. Трудна е борбата с модерните байганювци, с мошениците, които в името на парата са готови на всичко. Бай Недко е общественик с жива възрожденска съвест във време на корупция и класова омраза. Бил е председател и в управителния съвет на адвокатската колегия. Под негово ръководство се създава Дружеството на журналистите, в което членувам и аз, и от 1926 до 1936 г. е негов председател. Той е сред основателите на Дружество за помощ на инвалидите, на „Майчина грижа“ в Бойково . Събира и дарява безценни експонати и носии за Етнографския музей. Написва четири книги – едната за земетресението през 1928 г, премирана от БАН, а хонорарът от нея отива в помощ на пострадалите. Новата власт не признава заслугите на братовчеда Тодор Каблешков – бил от чорбаджийски род… Старият родолюбец пише писмо до Вълко Червенков и успява да го реабилитира. По случай стотната му година има тържество в Копривщица, на което дядо Недко произнася пламенна реч. Дори са му изпратили кола за пътуването до там. Дядо Недко е с широка душа. След 1944 г. дарява вилата, гората, залесена от него около нея, огромната му библиотека отива в Пловдивската община, в Градската библиотека, а правната литература е за адвокатската колегия в града. За съжаление, адвокатите замъкват книгите по домовете си. Съдбата на книгите е неизвестна. Каква съдба на световна литература! О, неразумний и юроде, ти не заслужаваш да се наречеш българин!!! Съдба на прост народ и отношение към „буржоазни книги“, дарени от истински аристократ и благородник. Съдба на идеалист и възрожденец в неблагодарно и неподходящо време… За много неща е мислил големият пловдивски възрожденец, само е забравил, че ще дойде и време за пенсия и трябва да се плащат редовно социални осигуровки… Някой се сеща, че като баща на загинал син от трите му сина през Балканската война / учил е право във Франция/ ,му се полагат 30 лева пенсия, с които живее до смъртта си. Даже отделя по някое левче за боички на внучката Елена с художествени наклонности, която става художничка, и по нещо за осемте си внука, неговите „чада“… Много любвеобилен и грижовен дядо. Денем бил зает с обществени дела и нощем проучвал делата. Пише и люлее люлката с плачещото внуче…Любими са му били Райна и Елена… Преди години на сесия на общинските съветници предлагат името му за присъждане на званието Почетен гражданин на Пловдив – посмъртно. Оказва се, че повечето от тях не са чували това име… Неблагодарност… Добре че Директорът на Народната библиотека, Радка Колева, е разказала на безграмотните незаинтересувани общински съветници кой е този човек и какво е направил за града и хората… Край магазин „Метро“ има улица на името на Недко Каблешков. На стената на дома му има възпоменателна плоча. Поклон пред паметта му!!! Нели Бекярова, Пловдив Изпращам ви портрет на Недко Каблешков от художника Перфанов от 30-те години на 20-ти век, представен за пръв път на обществото, паметната плоча на къщата, където е живял и снимка на внучката му Райна Каблешкова, историк, писател на няколко книги за Копривщица.

 Нели Бекярова