Днес, кой в България използва църковно-славянския език? Средновековните френски и английски са „приоритет“ на професорите и преподавателите по средновековна френска и английска литература.Латинския е бил „английския“ на късната античност и средновековието, а днес се използва от едно просветено и отлично образовано малцинство.Дори в люлката на демокрацията- Гърция,твърде „сложния“ старогръцки,на който творят великите Хераклит, Платон, Аристотел,Омир е заменен с новогръцки, за облекчение на масовия гръцки читател.Какво губим и какво печелим с това „забравяне“ на нашите корени и идентичност?.Едва напоследък, започваме да си задаваме тези въпроси.Защото, искаме или не, ние сме функция на мислите,идеите,езика на нашите, дори най- далечни предци.Може би далече, в „архаичните“ времена се крият корените на сегашните ни несполуки и проблеми,както и средствата за тяхното разрешаване.

Аlbino Pierro /Албино Пиеро/ /19.11.1916- 28.03.1995/ предпочита миналото пред днешния ден.Роден е в Турси,провинция Матера /Базиликата/ Майка му умира,когато е много малък.От ранна възраст страда от болест,която довежда до прогресивното му ослепяване.Често е принуден да седи в „сянката“ на дома си,вместо да посреща слънцето сред природата.Многопътува.Посещава Таранто, Салерно, Удине,Новара, но се установява в Рим /1939/.Завършва философия в Римския университет.През 1959 година „става“ известен.Излиза книгата му „Земята,която помним“ на диалекта,наречен от него „турсийски“, по името на родното му място.Той съзнателно се отдалечава от модерния италиански език, „натоварен“ с драматизма на всички романски езици.

Пиеро успява прецизно да „изгради“ и „възпроизведе“ езика и атмосферата на своето детство.Възкръсналите по този начин спомени вселяват в душата му тъга и мъка за изгубената връзка с родните му място и земя.

През 1976 година получава най- голямата поетична награда на Италия- „Кардучи“ на името на големия поет и нобелист, Джозуе Кардучи.През 1986 и 1988 година е много близо до получаване на Нобелова награда по литература. В 1996 година с решение на Градския съвет, родния му Турси е наречен „Градът на Пиеро“.Превеждан е  на английски, френски, португалски, испански, румънски,холандски,гръцки.

Пиеро „възражда“ „архаичните“ времена.

 Георги Караджов