Флавий Валерий Лъв (на латински: Flavius Valerius Leo), известен като Лъв I Тракиец (на гръцки: Λέων ο Θράξ), също още и като Лъв Бес, или Лъв Велики е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година. Поставя началото на т.нар. Тракийска династия.
Родом от тогавашната провинция Дакия Аврелиана (предишната провинция Мизия) със столица дн. София, родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе беси. Идвайки в Константинопол на младини първоначално отворил месарница където работил заедно с жена си Верина и получил прозвището Макела (месаря), но по-късно постъпил в армията. Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.
Лъв Тракиец е последен от серията императори, дошли на власт благодарение на алана Аспар (военен магистър), който посочва за наследник именно Лъв, един от своите подчинени, тъй като разчитал той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма изгледи да бъде признат за император, понеже е с неримско потекло, а и изповядва арианската ерес.
Коронацията на Лъв за владетел е първата която включва църковна церемония. Тя е извършена на 7 февруари 457 г. от константинополския патриарх Св. Анатолий I. Преди този акт традицията повелява владетелят да получи диадема от по-висш военен, да е вдигнат на щит или акламиран от войската, народа и сената. Новата церемония на „венчание за царството“, при която главата на Църквата, т.е. патриарха, увенчава с корона новия владетел, става неотменна при встъпването на трона на следващите императори, а и на всички християнски самодържци, за да има легитимност и божествено изхождение на властта им
Управление
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на исаврийците, населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – Елия Ариадна за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името Зенон той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през 474 година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля – предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на екскубиторите (лат. excubitores), или ескувити, съществувала сл. ок. 468 г. докъм средата на VIII век и първоначално попълвана главно от исаврийци.
По време на управлението на Лъв I Балканите са опустошавани няколко пъти и отново от хуните (ок. 466 г.), а по-късно и от вестготите. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат Константинопол благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на Теодосий II. В началото на 70-те г. се водят и няколко второстепенни конфликта в Кавказ и на арабската граница.
Изображение на magister militum Аспар и неговият син Ардабур