Голяма е отговорността да бъдеш център на внимание. Наблюдават всяка твоя крачка, внимателно преценяват действията ти, критиците и недоброжелателите следят всяка твоя грешка.Не можеш да се надяваш на снизхождение или дори разбиране.А какво да кажем за населените места-средища.Те са наследници на дълга и богата история, имат подходящи климатични условия, играли са и играят значима и незаобиколима роля в развитието на своите страни и народи. Такова селище е Пловдив- най-стария жив град в Европа и един от най-старите в света.Приносите му в българската и световната история са неизброими.Не случайно стана първия град,където се пише на кирилица, Европейска столица на културата 2019 година.

Да погледнем неговия „партньор“ ,като Европейска културна столица-Матера и провинция Базиликата /Италия/- истински кръстопът на различни вярвания, религии,култури.Тук са живели най-древните жители на Апенинския полуостров.

Античният Метапонт е една от люлките на европейската наука,философия и култура. Разкриваме невероятната история на Матера. Градът с богата история поставен на ръба на оцеляването, но „отказал“ да умре.

Разхождаме се по улиците на италианския Йерусалим-Маратеа. Трябват ни дни и седмици, за да разгледаме десетките църкви и параклиси. Поразяват ни гледките на една от най-красивите брегови ивици на Средиземно море. И сякаш, това не е достатъчно. Заставаме под знаменитата статуя на Христос, втората по големина след тази в Рио де Жанейро.

Продължаваме на север- територията,където някога е била границата на Византийската империя с другите кралства на Апенините. Докосваме се до Мелфи- една от „столиците“ на конституционализма в Европа.

Ето,пред нас е замъкът, притежаван столетия от прочутата генуезка фамилия Дориа. В съзнанието ни се оформя образа на най-знаменития неин член- Андреа Дориа- един от най-големите „екшън“ герои на Средновековието.

И необходимо ли е след това пътешествие да задаваме въпроса- Защо Матера и Базиликата бяха избрани от Италия да бъдат Европейска столица на културата?

Континент, орисан да има такива „средища“ културни и духовни опори, не може да „изгуби“ идентичността си. Той е обречен да бъде в центъра на вниманието.

 Георги Караджов