Първите християни-мъченици в българските земи са живели и са били убити в Пловдив. 37 млади мъже били екзекутирани на Трихълмието за разпространение на християнството по времето на римския император Диоклециан- 304 година. Това е станало близо до мястото, където сега се намира църквата „Св.св. Константин и Елена“.

Най-ранни образци на българския барок са резбованият трон и позлатения иконостас в църквата „Св.св.Константин и Елена“,които са били създадени от майстора резбар Иван Пашкула от с.Мецово, Дебърско по „виенски образец“.

„Св.св.Константин и Елена“ е най-старият православен храм в Пловдив.Първият строеж е още през 4 ти век. Между екзекутираните 37 млади мъже на това място са били и знатните граждани Север и Мемнон.

Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св.св.Север и Мемнон“ и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.

На Трихълмието е имало представителство на свещения за християните град Йерусалим.През 18 век сградата му била в двора на църквата „Св.св. Константин и Елена“ и я наричали Божигробски метох.

Църквата „Сурп Кеворк“ в Пловдив първоначално е била източноправославна и е била посветена на Св. Георги Победоносец.През 1149 година в двора на църквата е бил погребан с почести знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануил I Комнин в Константинопол. Това се случва по време на втория кръстоносен поход.

Още през 1767 година тя е била преотстъпена от българите на Пловдивската арменска епархия. Това е единственият такъв храм със странични отделения освен централния кораб: една за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис.След няколко реконструкции  храмът добива днешния си вид.

Най- известните строители на християнски храмове в България- майсторите от Брациговската строителна школа работят предимно в Пловдив през Възраждането.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“