Пазарът е сфера на стопанската размяна,където се предлагат и търсят  стоки и капитали.Англичанинът Франк Хаан /Frank Hahn//1925-2013/ e „вечният ренегат“ на икономическата мисъл през 20 век.Хаан е легендарен професор в Лондонската икономическа школа/1964-1973/ и Университета на Кеймбридж/1973-1992/.Поставя един от най-големите проблеми в икономиката на 20 век,наречен на неговото име-за ролята на парите в икономическия живот.Според него няма достатъчно развит икономически модел,който да дефинира какво представляват те и какво е мястото им в съвременния свят.Определя за свое най-голямо постижение откриването и определянето на понятието „липсващ пазар“- пример- застраховането за бъдещо несигурно събитие.Ние не знаем нито кога ще се случи, нито какви последици ще предизвика за нас.Такива пазари са и тези на научните открития и на произведенията на изкуството.

Големия астроном Джон Адъмс /1819-1892/ започва изследване на неправилностите в движението на планетата Уран и през 1844-45 година пресмята орбитата и параметрите на хипотетична нова планета,но е спрян от най-влиятелния английски астроном Джордж Еъри- директор на Гринуичката обсерватория,който не „бърза“ да организира търсене. Независимо от него, големия французин Юрбен Льоверие /1811-1877/ прави същото, но има по-голям късмет.Великия и влиятелен Доминик Франсоа Араго организира търсенето на новата планета.Тя е открита на 23.09.1846 година от Йохан Гале по изчисленията на Льоверие и е наречена Нептун.Кеймбриджкия университет учредява награда „Джон Адамс“, а Льоверие основава Международната метеорологична служба.

Легендарната Сара Бернар /1844-1923/ е „орисана“ за сцената от великия Александър Дюма-баща.Звездният и пробив е в ролята на Ан Данби в „Кийн“ на Александър Дюма /1868/.Лично Томас Едисън прави запис на нейна рецитация при поредното й триумфално турне в САЩ.Ролята й като Тоска в „Тоска“ на Сарду вдъхновява Пучини да създаде едноименния си шедьовър.1893-99 година е едновременно артистичен директор и водеща актриса на Театър Ренесанс в Париж,където кани големия Алфонс Муха.Неговите театрални плакати са в основата на направлението в изкуството- Ар нуво.1898 година има триумфален успех в „Лорензачо“ на Алфред дьо Мюсе,като Лорензачо.На 20.05.1899 година е премиерата в Париж на „Хамлет“ на Шекспир,където играе Хамлет.Пореден триумф във Франция и „смесени“ оценки в Лондон.През 1912 година, прочутия Адолф Цукор продуцира „Любовниците на кралица Елизабет“, където Бернар играе лорд Есекс- огромен финансов успех, който позволява на Цукор да създаде „Парамаунт Пикчърс“-една от най- големите филмови компании днес.Така Бернар „опитомява“ „липсващия пазар“ на изкуството през 19 и 20 век.

Георги Караджов