Той е Вапцаровски випуск на Морско училище (1948-1953 )

Васил Дачев е роден е на 14 януари 1932 г в град Бургас. Завършил е гимназия в родния си град, а през 1953 г. – Висшето Военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров,” със специалност инженер-корабоводител.Бил е капитан е далечно плаване в басейна на река Дунав и щурман далечно плаване по морета и океани.Плавал е с кораби на Българско речно плаване, Български морски флот и пътническото параходство “Балканшип”. С пасажерски кораб „Варна” е посетил всички значими пристанища от Шпицберген до екватора.

В стопанския живот е бил заместник-генерален директор на Научно-производствен комбинат за радионавигационна апаратура “Черно море”. Васил Дачев е заслужил деятел на плувния спорт, главен секретар на Български Морски съюз.

Автор е на стихосбирките: “Деветата вълна“, “Сол и хляб“, “Ах, този Нептун!…”, “По гребени и в бездни на вълните”, “Песъчинки в прибоя” и “Риба на сухо”.

Неговият многотомник “По сините алеи на планетата” включва пътеписите “Великото море на залеза“, “Солените перли на Атлантика“, “В лоното на викингите” “Под ледената шапка на планетата” и “Черната перла”.

В етап на последна редакция са книгите: “По талвега на великата река” и “На море всичко се случва“

Автор и изпълнител е на песни за морето, изпълнявани на фестивала “Море и спомени”.

Получил е много награди на наши и международни литературни конкурси, посветени на морето и морските труженици.

Литературните, обществените и спортни изяви на капитан Васил Димитров Дачев са широко отразени в медиите. В Интернет има повече от 150 връзки към страници, свързани с неговото име.

През 2010 година Васил Дачев е приет за член на Съюза на българските писатели.

РАЗСТРЕЛЪТ

На Никола Вапцаров

„Разстрел, и след разстрела” – Знаме

и Зов и Песен за човека,

и Слово – неугасващ пламък

изгрял в сърцата ни вовеки.

 

„Разстрел, и след разстрела” – Вечност.

Любов и Вяра не умират!

Безсилни са за теб картечи

бунтовно чедо на Пирина.

 

Затуй е „просто и логично”,

че няма за герой забрава,

че все по-крепко се обичаме

с любов по-жарка от жарава.

СПОМЕН ЗА ВАПЦАРОВ

Откърмен си с повелите на горди мури,

с комитските пароли на Пирин

и в ласките, и яростта на морски бури

на родното море стана достоен син.

Аз помня твоите звезди над Фамгуста

„и трюмовете пълни с лепкав мрак”,

и майката осъмвала край пруста,

но не дочакала бунтовника моряк.

 

Проклинам залпа проехтял в тунела,

коварството на гузния свинец

и славя Вярата пред смърт чело не свела,

и Словото ти мъдро на светец.

 

Днес чувам твоя глас в прибоя,

защото в бурите сме пак със теб,

десницата ти търся във Двубоя

с разкапания в злоба свят свиреп.

 

Видях сълза в зрънце от твойта Вяра

и бриз бунтовен в душните простори,

и тръгвам с тебе да запаля фара

за свят под слънцето да се преборим.

Васил Дачев

 предоставя Мария Герасова