Днес е модерно да се говори за конкуренция.Но колко от нас действително я разбират.Големите произведения на изкуството на 19 век, описват дивия капитализъм,първоначалното натрупване на капиталите упадъка на нравите.Създават ни усещането, че това столетие не е допринесло особено за човешкото развитие Но се заблуждаваме. Обективните икономически,социални,обществени, научни показатели доказват,че именно 19 век допринася най-много за напредъка на човечеството, сред цялата му позната история.По това време, държавата има най-ограничена намеса в икономическия живот.България от 19 век не прави изключение в това отношение.Основен двигател на този процес е истинската конкуренция,която не е изкривявана от монополите, некомпетентната намеса на държавата или неразвития пазар.Тази,която позволява най-добрия,най-способния,най-конкурентния да спечели Науката и изкуството са истински пример за конкурентна надпревара. Какво би бил Ренесанса без взаимодействието и противопоставянето на Леонардо,Микеланджело,Рафаело.На Балканите също имаме своите примери.Първият нобелов лауреат по литература от нашия регион е югославянинът Ива Андрич.Големият му конкурент е хърватинът  Мирослав Кърлежа/1893-1981/.Роденият в Загреб Кърлежа получава военно образование-завършва Военната академия в Будапеща.Той е движещата сила зад най-влиятелните ляво ориентирани литературни и политически печатни издания в тогавашна Югославия- „Пламък“/1919/,“Днес“/1934/,“Печат“/1939-1940/.Става член на Комунистическата партия на Югославия /1919/, но е изключен от нея, за неортодоксалните си възгледи /1939/.Обявява се против социалистическия реализъм и големия терор в тогавашния Съветски съюз.Върнат е в нейното лоно с посредничеството на бъдещия президент на Югославия-Йосип Броз Тито.

След Втората световна война, с подкрепата на Тито създава Югославския институт по лексикография,който оглавява да смъртта си.Днес, носи неговото име.В поезията си създава образа на хърватския Тил Уленшпигел-Петрика Керемпуш.Романът- епопея „Знамена“ в няколко тома е хърватският аналог на „Война и мир“ на Толстой.Използва широко постиженията на френския символизъм,,австро-германския експресионизъм,скандинавската драма.В романа „Завръщането на Филип Латинович“, за първи път в европейската литература създава,като главен литературен герой, човек на изкуството- творец.Личност с тънка самоирония, Кърлежа признава-„Вярно е.Бях доста сам,но самотата все още не е доказателство,че човек греши.“

Какво ли е да имаш такъв конкурент!?

 Георги Караджов