Древните определяли знанието,като сила.Във всички времена и епохи широките познания и обща култура дават предимство в конкуренцията за постове,позиции,влияние.Класиците в литературата,изкуството,науката дори когато нямат системно образование се отличават с огромните си познания в областите,които ги интересуват.Често, те са постигнати с упорито и системно самообучение.Но критериите за образована личност се променят с течение на времето.Големите през 19 век се отличават с  владеене на повече от един чужд език,широка обща култура,познаване на историята не само на своя,но и на чужди народи.А днес, в 21 век кой определяме за образован човек?Когато гледам изявите на съвременните интелектуалци не ме напуска усещането,че значително отстъпват на своите предци.

Кой е чувал за Huan Karamuel y Lobkowicz/Хуан Карамуел и Лобковиц /1606-1682/.До съвсем скоро и аз не знаех нищо за него.Но както се казва, винаги може да научиш нещо ново. Тази изключителна личност принадлежи към една от най-прочутите чешки благородни фамилии- Лобковиц с многовековна история.

Лобковиц получава докторат в един от най-реномираните за времето си университети в Европа-Льовен/Фландрия-Белгия/.В светлината на  строгата специализация днесь той е широко скроена личност-математик,логик,философ,езиковед и цистерциански монах.Една проповед го прави любимец на испанския крал,който заедно с папата, съществено допринася за кариерата му на висш духовник. Последният му пост е епископ на Виджелано /Италия/.Публикува 262 труда в широк диапазон- от поезията до астрономията и аскетизма.През 1663 година издава в Рим-Primus Calamus-един от шедьоврите в областта на езикознанието.В него разглежда метаметриката,ритъма и вариациите на езиковите структури в испанския,италианския,френския и германския език.

Метаметриката изследва многопосочно и многопластово границите на поезията отвъд линейната метрика.Разглежда лабиринта от нива и пластове на пораждане на метафорични значения и смисъл в множество прочити,както и различното прекомпозиране на изказа и текста.

Хуан има горещата кръв на благородните си предци.Ръководи група свещеници при отбраната на Прага от нападенията на шведската армия/1648/,за което императора го награждава със златна огърлица.

Оказва се, че знанието е сила и в пряк, и в преносен смисъл.

Георги Караджов