В историята на обществата, едно от най-важните отношения е това между твореца и властта.От управлението на определена страна, в най-голяма степен зависи нейното развитие.Но за да бъде движението в правилна посока е необходим и капацитет за осъзнаване,идентифициране и преодоляване на проблемите.Обикновено,тази експертиза се осъществява от интелектуалците,специалистите,творците.Това взаимодействие е трудно за балансиране.От една страна твореца трябва да има необходимата свобода и автономия да предложи най-качествените разрешения.От друга властта също има своите ограничения.Не винаги най-доброто решение може да се приложи незабавно.Опитът на двама братя грузинци с управлението на бившия Съветски съюз, би бил полезен в тази сфера.

Elephter Androniuashvili /Елевтер Андроникашвили/1910-1984/ е грузински физик.Произхожда от стара грузинска дворянска фамилия и е роден в Ленинград /днес Санкт Петербург/.Завършва Политехническия институт там, а от 1942 година работи в Института по физика на Грузинската академия на науките /негов директор от 1950/.Избира изследователска област,която има малко допирни точки със социалния и обществен живот-физика на ниските температури.В нея се превръща във водещ експерт без конкуренция в страната.Извършва пионерско изследване в световен мащаб на свръхфлуидността на изотопа хелий II,с което потвърждава теорията на великия физик Лев Ландау/по-късно Нобелов лауреат/.Получава Сталинска награда и световна известност,което му позволява сам да избира областите си на изследване.В 1961 година създава първия в Съветския съюз нискотемпературен контур за облъчване и изследване на вещества при температури близки до абсолютната нула.Получава Държавна награда на Съветския съюз за създаване на нов метод за изследване на биологични молекули-сканираща микрокалориметрия.Методът му позволява да измери топлината на вътремолекулната течност на ДНК и РНК.Брат му Ираклий Андроников /1908-1990/ се гмурва в културния и обществен живот.Става писател и един от най-големите майстори на разказа в съветската литература.Крупен учен той си избира „безопасна“ тема на изследване- живота и творчеството на високо ценения в СССР велик руски поет Михаил Лермонтов. В 1931 година е арестуван за контрареволюционна дейност но освободен,поради „недоказаност на обвинението“.Той не само става най-големия изследовател на творчеството му,но и получава най-голямата награда-Ленинска за критическите си студии и филми за Лермонтов.Десетилетия води най-качественото културно предаване по централната съветска телевизия.

Така, братя Андроникашвили намират своето място в една силно рискова среда.

 Георги Караджов