Никой не знае кога точно и как е строен най-стария мост в Пловдив.Едно от най-ранните описания на подобно съоръжение през реката оставя френския рицар Бертрандон де ла Брокиер през 1432 год.

Европейските пътешественици от 16 и 17 век също описват подобно съоръжение,като забележително по размери и здравина.Най-подробно описание оставя Антон Вранчич.През 1553 год. той дори уточнил размерите му.Отбелязал дължина- 325 крачки, широчина-8 крачки, а височината сравнил с копие и половина на леко въоръжен войник.Мостът бил „закотвен“  в двата бряга с каменни зидове, а колоните му били защитени с камъни и чакъл.

Три века по-късно мостът бил силно амортизиран.За да спрат настъплението на руските войски към Пловдив в началото на 1878 год. турците го изгорили.Руснаците го възстановили през следващите години обаче за поддръжката му все не оставали пари.И така до 1971 год.,когато придошлата Марица подкопала две от колоните и мостът се пречупил.

През 1982 год. започва строежа на сегашния пешеходен мост.Основите му са положени източно от падналия стар мост.Завършен е и е пуснат в експлоатация през 1986 год.Официалното му име е „Съединение“ и свързва главната улица с квартал „Кършияка“.

Според проектантите размерите и здравината му са такива,че да може да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка.А според познавачи 50 средни танка със средно тегло 20 т. правят 1000 тона тежест.

Тестът  за действителната му товароносимост е направен не с танкове,а с пълни с чакъл камиони,които престояват върху него 24 часа.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най най“