Всеки народ има личности в своята история,които са стожери на неговото съзнание и основа на неговото самочувствие.Те са издигнати на пиедестал и обикновено не предизвикват полемики.В съзнанието ни въплъщават най-съкровените ни идеали.Преобладаващото отношение към тях е преклонението.Да си спомним „незалязващото слънце на поезията“ на Александър Пушкин.Националният герой на Италия, Джузепе Гарибалди или патриарха на българската литература и култура Иван Вазов.Оценката която имаме за тях се изразява и с понятията,с които ги определяме.В древността, патриархът е бил глава на съответната религиозна общност,личност с неоспорим авторитет и влияние.Днес, понятието патриарх отдавна е напуснало религиозната сфера и се превръща в символ на изключителни постижения в обществения,културен и социален живот.
И Грузия си има своя нерелигиозен патриарх- Шота Руставели /Shota Rustaveli/1160-1220/.Житието му напомня това на библейски пророк.Изключително оскъдните сведения за личността му се компенсират от изключителните му постижения.Произхожда от древен,но западнал дворянски род.Живее в епохата на Грузинския златен век, по времето на най-великия грузински владетел- великолепната царица Тамара.Същата,която вдъхновява великия Лермонтов за едно от най-хубавите му стихотворения.Легендата нашепва, че Шота е обучаван в най-елитните грузински академии и в Гърция/тогава част от Византийската империя/.
Превръща се в една от най-образованите личности на своето време. Владее персийски и най-вероятно пише поезия и на този език.През 1191 година става министър на финансите и главен ковчежник в двора на царица Тамара.Най-вероятно, той финансира изграждането на първия грузинския манастир на светия кръст в Йерусалим.Но най-голям отпечатък в историята на Грузия, остава поемата му –„Витяз в тигрова кожа“- едно от най-великите постижения на поезията в световен мащаб и най-забележителното художествено произведение, написано на грузински език.“Витязът“ е преведен на почти всички световни езици,включително български.С това, епохално постижение Руставели е признат за основоположник на грузинската литература.В нея, той придобива значението на Иван Вазов в следосвобожденската българска литература и култура.Неговото име носят най-голямата държавна награда в областта на изкуството и литературата.Най-престижния драматичен театър в странат и,международното летище на столицата Тбилиси.
