Как олиото от Костинброд изтече в историята бр.237

Как олиото от Костинброд изтече в историята

А някога маслобойната е носела най-много валутни приходи в държавната хазн
Автор: Диана Славчева

Едно от най-квалитетните марки олио от времето на соца бе  „Нива“. Продаваше се в тъмнозелени стъклени бутилки с елегантен силует, който нямаше как да се сбърка. Голяма мъка беше да се измие едно такова шише, но нямаше домакинство, което да не къта поне по няколко такива бутилки, които после се пълнеха с домашно винце или ракия. Някак си хората предпочитаха именно в тях да си затворят безценните еликсири. 

Та това олио се произвеждаше се (то и доскоро можеше да се намери, ама в непретенциозни пластмасови шишета) в някогашните Държавни заводи „Георги Димитров“.
Преди това обаче, маслобойната е била създадена от видния български индустриалец Никола Чилов (1885 – 1936). Именно той поставя основите на най-големите до 50-те години на миналия век химически заводи на Балканите. От началото на 30-те години на ХХ в. създаденото от него предприятие, управлявано след смъртта му от неговите наследници, неотменно е сред първите 5 данъкоплатци на държавната хазна в Царство България, с годишен оборот над 1 милиард тогавашни лева.
Заводът печели купища английски лири и щатски долари и се явява най-големият източник на валутни приходи в Царството. Дори и след края на 30-те години, когато се разраства неимоверно износът на тютюни за Германия, предприятието продължава да е номер едно.
Продукцията му (главно хранителни и смазочни масла, торове, сапуни, козметика) е с много високо качество и е била предназначена основно за чужбина – експортът й е ориентиран не съм към съседните страни и Европа, но е приета много добре и в САЩ и Япония.
С идването на власт на отечественофронтовците и комунистическата партия маслобойната тутакси е национализирана (през 1947 г. са национализирани над 300 маслодобивни предприятия, като само две от тях са от индустриален тип – рафинерията в Костинброд, и „Камбана” в Бургас, б.р.). 
Основателят му Никола Чилов пък посмъртно е заклеймен като чорбаджия изедник, мръсен буржоа и жесток експлоататор на човешкия труд.
Но минават години и идва ред и държавното предприятие „Георги Димитров” да остане в историята. У нас настъпват т.нар. „демократични промени” и неизбежно се стига до приватизацията на завода. В случая не е много ясно защо то не се реституира от наследниците на Чилов, а е продадено за жълти стотинки. То е купено за 5 милиона долара, като към този момент само от износа на един кораб с 5000 тона от неговата продукция, постъпленията са 4,5 милиона долара. А по това време всички цистерни в производствените халета са пълни догоре…
Справка в „Държавен вестник” сочи, че през 1992 г. държавната фирма „Нива” е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество – ООД. Една петилетка по-късно компанията вече се води акционерно дружество. 
Преди десет години – през 2010 г. –  Комисията за защита на конкуренцията санкционира вкупом 14 предприятия за забранено картелно споразумение за определяне на цени при производството на олио. „Нива”-та беше едно от тях. 
Днес тази марка я няма в никакви класации. И на пазара вече я позабравиха. Но както са казали древните: Sic transit gloria mundi. Ще рече: Така преминава световната слава…
http://www.desant.net/show-news/53506

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>