През 1870 год. по време на изграждането на Пловдивската гара                      /Станцията/ е проектирана улица,която да свързва жп. гарата с новия градски център.

Проектирана е по европейски образец от западни архитекти на служба на Османската империя.Затова по своята  ширина била улица на улиците.Гарата се открива през лятото на 1873 год. и трасето до града става известно,като улица „Станционна“.По нея първо се движели файтони,които докарвали състоятелните пътници до гарата от града.А по-обикновените граждани вървели по трасето пеш с багажите си.

Първата къща на улица „Станционна“ /сега „Иван Вазов“/ е вдигната към 1874 год. от италианския търговец Дамазо Такела.След нея се строят резиденция на пашата и сграда на управителя на жп гарата.

По-късно застрояването става бързо. На самата „Станционна“ и в нейни пресечки скоростно се вдигат консулствата на Холандия, Белгия ,Испания,Великобритания и Франция.През 1899 год. в пряка на улицата е построен Френския девически пансион „Св.Йосиф“.На самата улица са построени Немското училище /известно,като „Дойче шуле“/ и Италианската кралска гимназия „Виторио Алфиери“.

Макар и „родена“ заради строящата се железопътна линия от Цариград до Белово „Станционна“ е Първата Модерна Улица в Пловдив.През 1910 год. тя е залесена с чинари,които днес са едни от най-старите дървета в града.

По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най “