Неотдавна в нашия и европейския печат гръмна новината, че в България е намерено най-старото изображение на свастика в света. Ставаше дума за глинена паница от врачанското село Алтимир, датирана от 5 – 4-о хил. пр. Хр. (каменно-медната епоха).

        

Разбира се, всеки запознат с влечението на масовата журналистика (а вече и на масовата археология…) към сензацията и хроничната липса на желание у пишещите братя да проведат задълбочено проучване с право се е усъмнил в обективността на тази информация. Находката безспорно е изключително ценна и впечатляваща, но Свастиката от Алтимир далеч не е най-старата в света. Всъщност, както ще видите по-долу, в България са намирани свастики, с хилядолетия по-стари от алтимирската, датиращи още от епохата на ранния Неолит (7 – 6-о хил. пр. Хр.).

 

 

Фрагмент от керамичен съд със свастика от Деветашка пещера, Ловешко. Ранен неолит.

Но не сензациите и меренето на хилядолетия са предмет на тази публикация. Дали Свастиката е изключително български символ, който нашите предци са разнесли по целия свят сред най-широк кръг от култури и общности или е архетипно познание, заложено в човека от Създателя, е въпрос, който всеки би могъл да изследва сам за себе си. Факт е, че тя се използва от почти всички народи на планетата и все пак най-продължителна и системна употреба свещения знак има тук, на Балканите.

Казанлъшката култова масичка от средния Неолит се публикува за първи път в Интернет.

Тази скулптура на птица върху кост от мамут е украсена с красива и сложна свастика. Намерена е в голямото палеолитно находище в Мезин, Украйна (всъщност не чак толкова далеч от Балканите и е най-старото официално известно изображение на Свастиката. Датирана 10 000 г. пр. Хр

Безспорно нашите деди са изповядвали своя култ към Слънцето и Светлината, чиито символ се явява Свастиката, от най-дълбока древност. Но, както ще се види по-долу, Свастиката не е само Слънце. Тя съдържа познание за Вселената и извечна мъдрост за живота в нея. Надали ще се намери друг народ на планетата, при който познанието за свещения знак да е втъкано до такава степен в бита и философията му.

От ранния Неолит през каменно-медната, Бронзовата и Желязната епохи, Античността и Средновековието, през османското владичество и до наши дни, във времена на възход и упадък дедите ни са изобразявали Свастиката навсякъде в бита и ритуалите си в търсене на небесно покровителство и енергия за живот и съзидание. През последните 10 000 години прадедите ни са изобразявали великия слънчев символ върху всички възможни материали – камък, глина, дърво, тъкан и т. н. Правили са го с постоянство, творчество и въображение, създавали са нови и нови типове свастики, предавали са познанието на поколенията, за да достигне то и до наши дни, извезано върху традиционните български носии от всички етнографски области.

Глинен печат от Кратово (Македония), Неолит.

Хаджилар III (Мала Азия), каменно-медна епоха.

Хаджилар II A (Мала Азия), каменно-медна епоха.

 

Керамичен фрагмент, сел. могила с. Капитан Димитриево. Източник: http://photosafaribg.com/

Уникална керамична паница със стилизирана свастика от НАИМ – София. 

 Тракийски апликации за конска амуниция от Луковит и Бъйчени, Румъния. Източник: http://thracian-art.artstudies.bg/index.php?p=items&rubrika_id=2&searchword=&limit=10&offset=0

 

Медната врата на раннохристиянската църква Св. София в Константинопол, дн. Истанбул, построена върху старо тракийско светилище

 Мозайка от трако-римската вила Армира край Ивайловград.

Сребърен статер на тракийското племе дерони, 500 г. пр. Хр. Източник: http://www.bulgaria-is-alive.com/koreni-5.html

Разновидност на свастиката (triskelion, триквестер) върху каменен блок от Плиска. Прочут по света като “келтски”.

Монета на тракийското племе Дерони. Изт.: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/12/29/apolon-derainos.462908

Обреден хляб с “трикрака” свастика. Може да се види в Смолянския музей.

Знамето на о-в Ман (Isle of Man).

  

Думата Свастика произлиза от санскрит. су асти и означава буквално „да бъде добро”, св. рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие. Неслучайно използвам думата щастие, защото тя е твърде близка по звучене и смисъл до „суасти”. Дали тази любима наша дума (+ типично българската наставка за ж. р. – КА) не е съхранила името на обичания символ от дълбока древност до наши дни?! 

 

 Ръкав от кюстендилска сая със свастика

 

 Куфаловска носия, Солунско. Бургаски музей. Благодарен съм на Цанка Велева – www.zvezdichka.blog.bg – за прекрасните шевици, които ми изпрати! 

Сред народа символът на Свастиката е познат като Колото (колелото, Слънцето), кръсташка или просто Слънце (‘Малото Слънце’ в самоковско). А в руския език Свастиката е ‘Коловрат’ – въртенето на Слънцето.

Обреден хляб “Крива Кръсташка”, гр. Панагюрище. Източник: Маринов, Д. 1914

Особено значима е традиционната употреба на Свастиката като орнамент върху Хляба. За народ, създал пословицата „Никой не е по-голям от Хляба”, това е красноречиво признание за огромното значение, което българите са придавали на свещения символ и за дълбоката вяра в силата му.

Хляб “Светец” за Прокопи Пчелар – с. Медковец, Ломско. Източник: Маринов, Д. 1914

Хляб за Тодоровден (раздава се за здраве на конете) – с. Пашакьой, Къзълагачко. Източник: Маринов, Д. 191

Обредни хлябове със свастики от кърджалийския музей.

Различаваме свастики, които се въртят по посока на часовниковата стрелка (надясно) и сувастики, въртящи се обратно на посоката на часовника. Съществуват различни интерпретации за символиката им, но най-общо първата символизира съзиданието и обновлението, а втората – разрушителните сили, които унищожават старото, за да дадат път на Новото. Или двете заедно изобразяват пълния кръговрат на живота и енергията във Вселената.

Изключително интересен и многопластов символ от народната ни шевица – Свастиката и Сувастиката ведно.

 

Малцина знаят, че великият наш цар Калоян е бил погребан с дреха, украсена с “обратни” свастики:

Затова е неуместно да се говори за ‘добра’ и ‘лоша’ Свастика в зависимост от посоката на въртене. Само единството между двата символа ни дава пълната картина за противоположностите, от които се ражда Животът. Нищо във Вселената не е статично, динамиката и развитието са вечни, а промяната винаги предстои. Съзиданието следва разрухата и унищожението е обещание за ново творение. Това космическо познание Свастиката ни помогна да съхраним.

Свастиката върху това безценно послание от вр. Острец поражда енергиен вихър, който се материализира в оплождащ фалос или змия на мъдростта.

 Нима предците ни са знаели, че звездните завихряния на Млечния път образуват галактическа Сувастика?!

 http://prarodinata.blog.bg/history/2012/12/01/kosmicheskata-svastika-na-bylgarite.1026373