ДОЙДИ МИ
Дойди ми, дойди ми, либе ле,
дойди ми дойди у дома,
широко порти ще ти отворя,
с усмивка ще те посрещна.
Калпака ти с китка ще закича.
С нея ще ти се врека
да съм с теб до гроба,
вярна да съм ти до века!
Дойди ми, дойди, мило либе,
дойди ми, дойди у дома,
любовта е дар от Бога,
благословени сме от него ние!
ЧУЙ НИ, КЕРКО
Плакала е, горко плакала Стояна цели три години
за свойто първо либе и първо венчило,
че я остави с три ми дребни дечиня,
да им бъде тя майка и тейко.
Тежко бреме на плещи ù легна,
от сълзи бело й лице повейна,
угаснаха от мъка очите ú-звездици-,
повали я черна болест на постеля.
Милно им стана и болно
на нейните свекър и свекърва,
да гледат те как цвекето красиво
пред очите им вейне и съйне.
Чуй ни, керко, що ще ти речем!
Твоето първо либе в рая отлетя,
няма да се върне първото ти венчило.
Преболей го веке милия ни син!
Стани, Стояно, сълзи изтрий, усмихни се,
с най-новата премена нагизди се,
в златни си коси цвеке закичи,
па иди на орото се хвати!
Там се хватат не само момци и моми,
на орото, керко, тропат и вдовци.
Знай, всеки сака, всеки дири любов и топлина,
там ще найдеш сродна си душа!
предоставя Мария Герасова