Йозеф Хохола е чешки капелмайстор – един от музикантите, положили основите на българското професионално музикално изкуство след Освобождението. Поводът да си спомним за неговия принос е, че на 18 август се навършиха 175 години от неговото рождение.
Йозеф Хохола е роден в Старо село Храдик, днешна Чехия. Първоначалното си образование получава в католическо училище, след това учи контрабас в Прага, в частната Военна музикална академия. Негов преподавател е Павлис, директорът на учебното заведение. След завършването си свири в разчлични оркестри на Австро-Унгарската империя – три години е оркестрант в Будапеща и работи с големия диригент Карл Рихтер, след това ръководи частен оркестър „Карл Мюлер Бергхаус“ в Ница и Лугано.
През 1878 г. е поканен да заеме поста на директор в бъдещото музикално училище в Лясковец, в новоосвободена България. В същото време княз Дондуков – първият комисар на княжество България, чрез генерал Шелейховски влиза във връзка с руското посолство във Виена със задачата да се наберат музиканти за духови военни оркестри у нас. Точно частната военна академия на Павлис в Прага предлага свои възпитаници за тази задача. И тъй като идеята за музикално училище в Лясковец не се осъществява, защото Велико Търново не става столица на страната, задачата, за която е ангажиран Хохола, се променя – той организира и ръководи съставения от 20 чешки музиканта духов оркестър. Чехите пристигат на 1 март 1879 г. във Велико Търново и първата проява на първия военен духов оркестър е в края на месеца, когато свирят на Учредителното събрание, при провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция. И на Гергьовден духовият оркестър има изява, а на 21 април, с указ №34 на Българската земска войска, се обявява зачисляването му към армията. По-късно Първи пехотен софийски полк и чехите, заедно с капелмайстора си Йозеф Хохола, се преместват в София.
Оркестърът участва във всички важни събития, участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава Хохола композира и пиесата “Боят при Гургулят“, съставена от популярни песни, маршове, мелодии, военни сигнали от това време. Това е първата българска оркестрова пиеса и тя става изключително популярна сред слушателите. Докато е капелмайстор на духова музика, Хохола обучава много български младежи да свирят на различни инструменти, които впоследствие се включват в новосъздадените духови военни оркестри в цялата страна. През 1892 г., след като напуска Софийския военен духов оркестър, той организира представителния за страната Гвардейски оркестър, който фактически е първият симфоничен оркестър у нас. Хохола дава насоката на неговото развитие, с неговите изяви пропагандира класическата и популярната музика пред слушателите на многобройни концерти.
След пенсионирането си през 1904 г. той остава да живее в България. Умира на 5 декември 1918 г.
И днес не трябва да забравяме делото на Йозеф Хохола – неговите заслуги към българската музика и за възпитаването на вкуса на българския слушател.
